Бащите, които ни изоставят щом разберат, че сме бременни.

Не го познавам това момче, но с представянето си не спечели симпатията ми.

Навиците умират трудно, и то след определена възраст.

Е, то и никът е му на практика е същия. Вероятно е харесал заигравката от nofelet.
 Просто ми стана интересно. Едно е да си с ранг  " замразен" или " отказал се" и след време да се появиш с нов профил, друго е да са те баннали. Затова попитах.

Тайна, дъщеря Ви прави много голяма грешка, че не го е осъдила да плаща издръжка, но и сега може да го направи до една година назад. Също така, да поиска поне ограничаване на родителските права, този човек е опасен за живота и здравето на детето. Иначе утре може да е новина в черната хроника.
Когато го осъди за издръжка, има или няма пари, той е длъжен да я плаща. Ако не иска, носи наказателна отговорност, издръжката се поема от държавата, а той става длъжник на държавата. Даже направо да поиска ограничителна заповед този мъж да не се доближава до нея или до детето.

Благодаря за всички съвети, но тя си решава сама.Не мога да и се налагам.

   И искам да се извиня на авторката,че разводних темата и, но тя беше първата, която ми се появи пред погледа и реагирах импулсивно, както бях ядосана.

И аз мисля, като теб, но ниене познаваме нито дъщеря и, нито бившия зет. Може една ограничителна заповед да го озлоби и да започне да и.създава големи проблеми. А за родната полиция няма какво да говорим.

Знам че се включвам малко късно, но искам само да споделя малко опит от 1во лице.
Когато забременях, моя приятел (макар че бяхме говорили вече за деца хипотетично) изпадна в шок и също каза да го махна. Аз му казах че няма шанс и ако иска да си ходи той, бях изключително спокойна и без никакви драми, т.к. много исках детето макар да стана случайно. След като му попремина малко шока и се съвзе уж свикна с идеята и започна да се радва и той. Бях щастлива и доволна, че не драматизирах и не се поддадох на някакви емоции ... ето всичко ще се нареди.
Е ... в крайна сметка мина време и осъзнах, че може би първосигналната му реакция е била най-истинска и е трябвало да се разделим още в тоя момент вместо да се тормозя (и себе си и в последствие и детето) с неговите психични терзания и драми, т.к. определено родителството не му понесе. Някои хора (по-често мъже, но понякога също и жени) просто не им понася родителството за съжаление, идва им в повече и не издържат психически. Мисля си че късно го разкарах, ако беше по-рано детето нямаше изобщо да го търси дори ... ама аз нали исках да има баща. Не съм му искала пари никога (понякога дава когато и колкото сам прецени но общо взето нищожно в сравнение с разходите), имам хубава работа, издържам се прекрасно сама с детето, имам покрив над главата си, имам подкрепата на семейството ми ... единствено исках детето да има баща. Не исках то да е травмирано от липсата на баща му в живота си. Сега мисля че се травмира повече от наличието на баща, който не му обръща достатъчно внимание, който го лъже постоянно че ще дойде и не идва, който е напълно неадекватен (мисля че има нужда от психологическа помощ но не мога да го накарам на сила да ходи на терапия) и изобщо като цяло баща който не става за такъв. Обаче децата са чисти и невинни и обичат без причина, то го търси, иска да е с него, радва му се, но не получава в замяна това което би трябало Сега се чувствам виновна за това че настоявах баща му да присъства в живота му, че го карах да идва да вижда детето, да му се обажда редовно, да идва с нас на почивки ... защото виждам как в абсолютно същия случай на позната с дете връстник на моето, което от малко свикна без баща си и изобщо не го търси ... ако тати дойде ОК, бонус, ако не - все тая. Докато моето страда ... "а тати каза че ще дойде, защо не дойде?"
Така че искам да кажа на авторката на темата и всички като нея много добре да преценявате ситуацията и конкретния баща! Обърнете хубаво внимание още докато детето е бебе как се държи бащата и дали сам търси контакт с детето и дали проявява бащинска любов. Дори грам съмнение да имате по-добре прекъснете контакта, не настоявайте да си "поема отговорностите" като родител и т.н. Насила хубост не става са казали старите хора. Само и единствено ако имате нужда от средства го гонете за издръжка! Аз моя не съм го съдила за издръжка т.к. знам че всеки читав насрещен адвокат ще ме осъди на режим на свиждания. А заради едни 100лв няма да му дам детето да го взима с преспивания и на почивки без мое присъствие!!! Да не стане като с внука на Тайна ... да не дава Господ и нещо по-лошо ... Още чакам с притаен дъх и деня в който може да съжалявам, че изобщо съм го записала като баща ... още не ми се е налагало да искам декларация за извеждане в чужбина, че е малък ама дето се вика догодина ако реша да го заведа на едно море в Гърция може и да ми дойде до главата тоя проблем (свидетелка съм на ходенето по мъките на друга майка с дете, което се нуждаеше от животоспасяващо лечение в чужбина (!!!!), как едвам успя да издейства декларация от бащата и то само поради заплахи от съд и телевизионни камери, само си представете детето ви да умира и да не може да го изведете ...)
Така че казал ли е веднъж че не го иска, ако ще и мнението да си смени после, винаги си имайте едно наум!!!!

И само една забележка малка ... този човек дето е на 50 години и дето се вика е хванал последния влак за дете щом не иска ... според мене е обречен случай. И очевидно с властна майка, която дори да не го командва директно явно има влияние ... Кауза пердута. Ако нямате нужда от издръжка и наследство хич не го търсете и не го записвайте на негово име. Може иначе да е добър човек, но според мен сте се отървала от живот с някакво семейство Адамс.
Ще има дни в които ще Ви е мъчно, ще Ви е трудно ... дори с подкрепа на семейството, ще има нощи в които ще Ви се плаче ... а в момента дори бидейки бременна ще бъдете връхлетяна скоро от бурни хормони ... Обаче не се предавайте и не се обръщайте назад! Когато ви се плаче, ще можете тайничко да гледате личицето на спящото си детенце и това ще Ви дава нови сили! И ще знаете че Вие имате ТОВА НАЙ-ГОЛЯМО БОГАТСТВО, а към бащата ще изпитвате само съжаление, че не знае какво е изпуснал. Знам че е клише, но детето Ви наистина ще е най-хубавото нещо в живота Ви, знам че няма да съжалявате и ще Ви прави щастлива всеки един ден и миг оттук нататък. Вярвайте ми, като самотна майка го чувствам още по-силно!!! Ние трябва да даваме двойно, но и получаваме двойно Пожелавам Ви най-приятната и лека бременост на света, едно страхотно здраво бебче и цялото щастие на света ... а то ще дойде

Тайна, не се притеснявай, не ми пречиш пиши си спокойно когато решиш в темата, много съжалявам за това, което се е случило, дано нещата се оправят.
Samichka, благодаря за съвета.
Ние с бившия/ бъдещ баща както бях казала спряхме комуникация и всички караници. За почти месец, се чухме 3 пъти за по малко - единия път поиска да му изпратя снимка от прегледа, за да видел и той, на втория ми обясняваше, че децата на разделените родители били разглезени, на третия съвсем ме издразни - декември месец ми предстои изпит, на който нищо не ми пречело да ида. За да уточня, през 20 декемви, когато аз ще съм в края на 8 месец и началото на 9 , не съм шофьор и ще трябва да ползвам автобус, видите ли съвсем сама,да си пропътувам 380 км в едната посока, да спя някъде където си намеря, да си отида на изпита на другия ден, и после да си ходя. Човека каза, че жените можело да си правят всичко и 20 дена преди да  родят, че и почти веднага след това. Може и да е възможно, но аз повече няма да рискувам, защто се разминах на косъм да лежа два пъти в болницата за задържане.  От близка обща позната разбрах, че дни след като съм се изнесла, човека е почнал да ми търси заместница, още ми търси, и не смеел да каже защо сме разделени, давал друга причина. Да си кажа, да се смея ли, да плача ли - толкова ли много блях, та за две години не научих какво "чудо" имам насреща си. Иначе, да се похваля - чакам девойка!
На всички да пожелая хубав ден!

Радвай се че си се отървала! Живота ти с този е щял да бъде ад!Жива и здрава да е и дано всичко да е наред до раждането!

Какво му е пък на Дроздстой Стоянов (не го познавам лично)?    Че чак чичото бил по-безобиден.

-----
По темата - че чичото е шантав мамин Мунчо, съм съгласна. Не подкрепям идеите за неприпознаването, но вие си знаете - то така или иначе зависи от него, не от теб. Не харесвам никак изрази като "нов татко" - все едно таткото подлежи на смяна, порочно е за мен това мислене. За мамини Мунчовци и други видове кретени има лишаване от родителски права - да, знам каква е процедурата, това не променя мнението ми. Естествено, всеки си решава сам.

Криси, вие в един град ли живете или ти сега си се върнала при родителите ти, а той е останал в града, в който трябва да се явиш на изпит?
Той проявява интерес към детето, но и към теб. Кара те да учиш за да си на ниво. Колкото по-малко внимание му обръщаш, толкова повече ще те търси и толкова по-човешки ще се държи. Ти вероятно много си му отстъпвала и той е скучаел. Всички мъже са ткива. Умират сида гонят някоя, която не я е грижа за тях.

Живеехме заедно в София, в негов апартамент, но се върнах в Бургас, също имам самостоятелно жилище тука. В Бургас имам последни изпити и ще завърша живот и здраве, а в София от миналата година се записах да уча друга специалност, но ето, че ще забавя изпитите там. Колко ще се държи човешки, времето ще покаже. На мен самата ми е трудно, макар, че спазвам добрия тон, спрях да му показвам, че се дразня и няма кавги за сега. Още ми е трудно и не го преживявам лесно, с времето надявам се, че ще отмине.

Май иска да де накара да дойдеш до София за да те види. Като не отидеш сам ще хване рейса. Гелдай да си добре и не си хаби нервите излишно.

Криста, да разбирам ли, че ако дойдеш до София, не можеш да спиш у тях и трябва веднага да се прибираш, за да не го затрудняваш с присъствието си?
Момиче, бягай, млада си, здрава, образована, осигурена, със сигурност си и значително по-привлекателна от него, просто не се обръщай назад. Мек казано не си струва. Този е трагичен.

Nataka не съм го питала дали мога да остана при него, нито той е предлагал, предполагам, че не може.