Мамита, даже незнам с каква цел пиша - можеби търся някакъв невероятен съвет, за който още не съм се сетила, макар денонощно да мисля за това. Имам бебе на 10 месеца, съпруг с когото нещата не вървяха още преди бебето и сега макар и да не се караме вече толкова, все сме уморени и няма никаква близост. Като за капак освен домакинстването и бебето, работя по разни проекти, защото парите не са ни в повече, а и няма на кого да прехвърля работата. Черешката на тортата е липсата на време, за да си обърна внимание и се чувствам като занемарена лелка. Единствената ми надежда, е че детето ще тръгне на детска градина, но дотогава нервната ми система тотално ще е изпушила - времето не ми стига за нищо, бебето реве по цял ден и аз съм постоянно уморена. Знам, че за всичко сама съм си виновна, но нямам идея откъде да започна, за да си върна живота, в момента се чувствам като под домашен арест с полагане на труд
- Публикувана: 16 авг. 2017, 00:49 ч.
- Последно мнение: 25 авг. 2017, 10:34 ч.
Много погрешни завои
Няма ли възможност някоя баба да помага. Поне за ден или двада го оставиш и малко да си починеш. Опитайте се да разговаряте с мъжа ти и ако може да зчистите нещата, предполагам вече сте пробвали, но все пак. Има наистина такива моменти. Просто се опитайда се поуспокоиш. На ясла може детето да го дадете от година и нещо. Аз моето го пуснах на година и половина. Мисли в тази насока - само 6-8 месеца и малко ще ти поолекне от към грижа за детето. Но и се настрой, че в първите няколко месеца може малко повече да боледува докато си изгради имунитет.
Майка ми го гледа по веднъж в седмицата и наистина ми е голяма отмяна и поне психичски си почивам, но то като всеки ден си като пружинка и цялостно нещата куцат. Иначе то с мъжа ми и да говоря - като нямаме време и сме уморени и двамата, няма как да потръгнат нещата.
Варианта с яслата за момента отпада, тъй като близко до нас няма такава.
Варианта с яслата за момента отпада, тъй като близко до нас няма такава.
Играла съм го този филм за съжаление, както и много други майки . Просто е период и ще мине.Когато детето тръгне на ясла или градина (дано имаш късмет да не боледува) нещата поне с "домашния арест " ще се нормализират. Много е трудно и да гледаш бебе , да домакинставаш и да работиш.Общо взето при мен нищо в крайна сметка не беше свършено като хората, но толкова ми бяха възможностите. Но ситуацията ме изнервяше , в крайна сметка влошихме отношенията с мъжа ми , които за съжаление не успяхме да възстановим напълно. Не знам какво да те посъветвам , освен да си минимизираш усилията в някой дейности и да си насочиш приоритите само към детето и работата ( щом се налага да работиш) . Домакинстване колкото можеш, мъжа ти да се включва. За външния вид - колкото можем , в крайна сметка не сме роботи. Просто стискаш зъби и това е . Пак имаш поне кой да те отменя и един ден, възползвай се това да е деня, в който да отделяш час -два за теб щом имаш нужда.
Не съм съгласна, че за всичко сама си си виновна. Просто периода е такъв, тежко е. Има ли вариант когато майка ти го гледа малко да се поглезиш? Козметик, масаж, кафе с приятелка, но да не говорите за детето, а за нещо типично женско? Дори да е за 30 мин, мисля, че може да подейства добре.
Защо деня когато майка ти гледа детето не си дадете почивка с мъжа ти и да излезете някъде. Малко релакс, припомните си времето когато бяхте гаджета. Опитайте се да върнете тръпката. А що се отнася до много работа-едва ли ще е фатално за семейния бюджет на две седмици или веднъж в месеца да си вземете day off.
Ситуацията ти не е лека, затова не се обвинявай. Не мисля, че трябва да говориш с мъжа ти и т.н., мисля, че ти трябва наистина време за теб - разходка, приятели, кафе, да отидеш ако щеш нещо по работа да свършиш отвън. Примерно вместо вкъщи, един ден да работиш седнала в парка/на кафе някъде. Когато ти се почувстваш добре, успокоена, уверена, тогава и отношенията ти с детето и мъжа ти ще се подобрят. Може да не са перфектни, но ще знаеш как да реагираш и няма и да ти тежи толкова.
И съвет - щом и двамата работите, редно е да си делите домакинството, ако не го правите. Няма как да вършиш всичко, само защото физически си ситуирана вкъщи. Може да пазарува на връщане от работа, или да минава той с прахосмукачката, да те отмени в готвенето някои вечери - това са нормални неща. И, да, трябва да говорите по-натам, трябва ви план за действие. Казваш му, ей, тежко ми е, виждам, че и на теб не ти е окей, дай да направим това, това и това. Вземете мерки, за да ви е пиятен съвместния живот. От такова тегаво ежедневие моите родители на стари години иззлобяха и се разделиха. Че ме пращаха по роднини и повечето от годината съм прекарвала по баби не им помогна, затова и се съмнявам, че бебето като тръгне на ясла ще е толкова пък по-лесно. Изяснете си нещата като отбор, как ще действате и какво ще правите. Не премълчавайте, но мислите един за друг. Много ти стискам палци.
Грижи се за себе си, за да си пълноценне в отношенията си с другите.
И съвет - щом и двамата работите, редно е да си делите домакинството, ако не го правите. Няма как да вършиш всичко, само защото физически си ситуирана вкъщи. Може да пазарува на връщане от работа, или да минава той с прахосмукачката, да те отмени в готвенето някои вечери - това са нормални неща. И, да, трябва да говорите по-натам, трябва ви план за действие. Казваш му, ей, тежко ми е, виждам, че и на теб не ти е окей, дай да направим това, това и това. Вземете мерки, за да ви е пиятен съвместния живот. От такова тегаво ежедневие моите родители на стари години иззлобяха и се разделиха. Че ме пращаха по роднини и повечето от годината съм прекарвала по баби не им помогна, затова и се съмнявам, че бебето като тръгне на ясла ще е толкова пък по-лесно. Изяснете си нещата като отбор, как ще действате и какво ще правите. Не премълчавайте, но мислите един за друг. Много ти стискам палци.
Грижи се за себе си, за да си пълноценне в отношенията си с другите.
Може би имаш твърде високи изисквания към себе си. Не се опитвай да бъдеш перфектната майка, домакиня, съпруга и професионалист. Подреди нещата по приоритети и виж кое може да загърбиш за момента( или да му отделяш по-малко време). Например готова храна, помощ в домакинството от мъж или дом. помощница. В дните, когато майка ти гледа бебето си почивай максимално. Майчинството е труден период, но децата порастват и става по-лесно. Въпроса е да не превъртим дотогава.
В краткосрочен план, ако може майка ти да гледа бебето за няколко дни, а вие с мъжа ти отидете на почивка. Ще видиш колко заредена с енергия ще се върнеш.
В краткосрочен план, ако може майка ти да гледа бебето за няколко дни, а вие с мъжа ти отидете на почивка. Ще видиш колко заредена с енергия ще се върнеш.
Мами, много ви благодаря за подкрепата и утехата. Мислех си, че повечето ще ме обвинят за лигла, че така се оплаквам. Ще стисна зъби още малко и другия месец наистина ще направя някаква почивка, от всичко. Ще се опитам и да "оптимизирам" ежедневието като включа и фактора "и аз съм човек". Таткото не отказва да ми помага в никакъв случай, но и той е на работа от 8 до 20ч, а почивните дни се разкъсва между нас, роднини и други задачи, които на него чакат. Стисвам зъби и чакам явно да мине този период. Ще гледам от положителната страна на нещата и най-вече, че ще става по-леко с годините 
Много ви благодаря още веднъж, друго си е да получиш подкрепа от по-голям кръг от хора.
Желая на всички ни сили да "преборим" ежедневието 😘
Много ви благодаря още веднъж, друго си е да получиш подкрепа от по-голям кръг от хора.Желая на всички ни сили да "преборим" ежедневието 😘
И аз съм го минава този период. И мен ме беше страх да се оплача, да не ми кажат, че съм лигла и сама съм си виновна. Минава и става по-леко. И аз съм изненадана как събра само положителни коментари. Свикнала съм да чета само упреци. Всичко ще се нареди. Не бъди твърде взискателна към себе си.
Значи, болшинството семейства с бебе минават през този период. Няма страшно, и това ще мине. Вече са ти дали доста и добри съвети, аз искам само да добавя за мъжа ти - какви са тия роднини и задачи в почивни дни, които него чакат? Не могат ли да се отложат да други периоди? Не стига, че в работни дни работи по 12 часа, ами и в почивните също. Бъдете малко егоисти, роднините ще почакат, задачите - също, сега е вашето време да се подкрепяте, вашето време да бъдете семейство, облекчете си малко ежедневието, използвайте ефективно помощта на майка ти и не го мисли толкова как изглеждаш - ще дойде момент да се погрижиш и за това. Подреди си приоритети ти още по-добре и най-вече е успокой, тогава нещата ще си дойдат на мястото. Успех!
Мамита, даже незнам с каква цел пиша - можеби търся някакъв невероятен съвет, за който още не съм се сетила, макар денонощно да мисля за това. Имам бебе на 10 месеца, съпруг с когото нещата не вървяха още преди бебето и сега макар и да не се караме вече толкова, все сме уморени и няма никаква близост. Като за капак освен домакинстването и бебето, работя по разни проекти, защото парите не са ни в повече, а и няма на кого да прехвърля работата. Черешката на тортата е липсата на време, за да си обърна внимание и се чувствам като занемарена лелка. Единствената ми надежда, е че детето ще тръгне на детска градина, но дотогава нервната ми система тотално ще е изпушила - времето не ми стига за нищо, бебето реве по цял ден и аз съм постоянно уморена. Знам, че за всичко сама съм си виновна, но нямам идея откъде да започна, за да си върна живота, в момента се чувствам като под домашен арест с полагане на труд
Няма да те питам защо си родила, щом отношенията с мъжа ти не са вървели.
Ще те питам какво сега правиш, за да тръгнат?
Когато реши да работиш по "разни проекти", говори ли с него, опитахте ли се да разпределите грижите за бебето и домакинстването така, че да не пада всичко върху теб?
Всъщност, той въобще нищо ли не пипва вкъщи?
А, детето, на 10 месеца - ами ще реве, какво да прави друго, ако на никого не му остава време да се позанимае с него.
Като гледам, с 4 очи чакаш само да стане за ясла и да го пратиш други да се разправят с него.
Седни и поговори с мъжа си- като се върне от работа да поеме детето за 1 час, а ти да си обърнеш внимание.
През почивните дни свършете набързо чистенето и прането- не живеете в замък, че да отнеме много време.
Ако спреш и помислиш, и успееш да приемеш мъжа ти като приятел, с когото да поделите тежестта, нещата ще се оправят.
Но, не е лошо да се сетиш, че са ти дали отпуск по майчинство, а не майчинство помежду другото.
Скрит текст:
Таткото не отказва да ми помага в никакъв случай, но и той е на работа от 8 до 20ч, а почивните дни се разкъсва между нас, роднини и други задачи, които на него чакат.Мами, много ви благодаря за подкрепата и утехата. Мислех си, че повечето ще ме обвинят за лигла, че така се оплаквам. Ще стисна зъби още малко и другия месец наистина ще направя някаква почивка, от всичко. Ще се опитам и да "оптимизирам" ежедневието като включа и фактора "и аз съм човек".
Скрит текст:
Стисвам зъби и чакам явно да мине този период. Ще гледам от положителната страна на нещата и най-вече, че ще става по-леко с годините Много ви благодаря още веднъж, друго си е да получиш подкрепа от по-голям кръг от хора.
Желая на всички ни сили да "преборим" ежедневието 😘
Много ви благодаря още веднъж, друго си е да получиш подкрепа от по-голям кръг от хора.Желая на всички ни сили да "преборим" ежедневието 😘
таткото помагал. И детето, и къщата са И негови.Редно е не "да помага", а да се включва равноправно във всичко.
Ако е от мъжете, дето си мислят, че жена в майчинство означава "лежане по диваните по цял ден, клатене на крака и гледане на филмчета", "лечението" е да бъде оставен един цял ден сам с детето.
За да се убеди лично как майчинството е една непрекъсната "почивка" от работата.....
Иначе, да, ще мине и това...то всичко минава и заминава.
Но, защо трябва да е за сметка на съсипани нерви/здраве/взаимоотношения?!