Бихте ли осиновили или да сте приемна майка на някое дете

Ако това за гена беше вярно съседната тема нямаше да е за разглезен, неграмотен и мързелив хомосексуалист

Ако осиновя,  детето ще е такова каквото аз и семейството ми ще го направим. Не карам някой да мисли като мен, смятам и съм убедена, че мога да обичам неродено от мен дете.

Абсолютно. Всичко друго е само оправдание за нечие безотговорно и неадекватно поведение на родителя/ите.

О, да, те гениите все от други гении са произлезли.
Толкова много примери има за интелигентни деца, при които не гена, а желанието и/или семейството ги подтиква да вървят нагоре, че чак се чудя как може още някой да вярва на тези приказки ...
Аз дори около себе си имам примери за това как не гена, а желанието на човек го води нагоре или надолу. Не вярвам да не познаваш поне 4-5 такива човека и ти.
Разбира се, че не всеки човек се оформя само от средата. Все пак е съвкупност от много фактори и гена (ако приемем, че по някакъв начин влияе) играе съвсем мъничка и (почти) незначителна роля, според мен де.

Не бих, чужди деца не мога нито да гледам, нито да обичам и това го осъзнах с годините. Изобщо не е вярно, че осиновеното дете ще стане, каквото осиновителите си го представят и че от възпитанието зависи всичко. Имам нагледни примери, които показват точно обратното - срещу природата не може да се върви и лошите черти, за които не подозираш дори, все ще си избиват. Кръвта вода не става, каквото и да си пишем. Затова и като се жените, трябва да гледате родата, ако свекървата е вещица, не си въобразявайте, че ще можете да се разбирате със сина ѝ.

Това не са добри примери. Лесно е да развалиш хубаво дете и да тръгне надолу. Но това не значи, че е също толкова лесно да хванеш дете "от гората" и да постигне високо ниво. Ти даваш пример с "интелигентно дете", което средата подпомага. А откъде му дойде тоя интелект? И дали средата щеше да му помага, ако нямаше някакви вродени данни?

Аз колкото и желание да имам, баскетболист няма да стана на високо ниво, Pun intended. Щото генът ми е да съм 165 см. Има хора, на които генът им е да стигнат определено ниво на интелект и разбиране и не повече. Другото им е мъгла и дори с много мъки няма да "пробият".

Честно казано, не съм виждала роми, пробили някъде. Освен единични бройки, с много дотации. Не съм имала нито колеги, нито познати на високи нива, които са тръгнали наистина от нулата. Винаги има някакви данни и като проследиш, идват от сериозни родове с натрупвания.

Янечек, то на родните ми деца им избиват странни черти, но поне знам откъде идват. А какво остава за осиновено- таи всякакви изненади. И ако се опитваш да вървиш срещу природата, може да стане по-зле. Или ще ти е много, много трудно да пречупиш или подобриш някои черти. Черешата круши няма да даде, колкото и да я поливаш и подрязваш.

Човек осиновява, защото желанието за дете е по-силно от рисковете. Това е личен избор, дълбоко личен, а не благотворителен. Вбесявам се като се започне с разни кампании и призиви за осиновяване или приемна грижа - пълна манипулация и направо правене на засада за обикновения човек, особено ако е по-жалостив. От едната страна му обясняват колко благородно постъпва и му внушават някакво усещане за героизъм (което го припяват и отстрани хора), а от друга на чувството за вина какъв е егоист, че не иска да вземе (точно "вземе" е думата) дете с тежка съдба. А като го чуя или прочета "толкова деца има по домовете, защо правят инвитро, вместо да осиновят" не знам какво ми иде да направя.
От гените не може да се избяга, то и за родните си деца като види нещо, което не го радва човек  си казва "това е на баба ти, как можа точно това да вземеш от нея, да си кривинделест като нея", а какво остава за съвсем друга кръв. Това са си естествени неща, както пазенето на собствената генетична линия, така и съхраняването  на чуждата. явно природата си го е измислила как да съхрани генетичното разнообразие. Средата и възпитанието могат да направят много, но те пак работят с това, което има от природата.

Както се казва, като ти тръснат скапан сорс, не можеш да сдадеш качествен продукт.

Баща ми е родом от едно забутано село, родителите му са били с основно, бедни хора. До 10 коляно, че и повече, са били все прости хора от село, копаещи по ниви и гледащи животни. Баща ми е работил, учил, завършил магистратура и до пенсионирането си беше на най-висока позиция на държавна работа, вземащ 4-цифрена заплата, а сега и максимална пенсия без да е имал връзки, без някой да му е плащал за успехите или да го побутва на работното място, в Силистра - град, който от години е на дъното на класацията по средна заплата и брой свободни работни места, но пък по бедност е на челните.
Съседите до нас - бедни хора, тя чистачка, той параджия в едно училище, а децата им учат и се издържат сами в чужбина, че и тук пращат пари. От малки по състезания (едното по химия, другото по английски или немски език, вече не помня) без да са имали възможност да посещават уроци и т.н.
В класа ми в средното с отличен успех (пълно 6) бяха теи момичета от забутани села. Едната всяка година печелеше пълна стипендия от някаква програма за писане на есе мисля беше. Баща й - неграмотен, едвам си пише името, а майка й е учила до 5 клас и то на село.
И още, и още примери.
Има, разбира се, и обратното - интелигентни родители и страшни лекета за деца.
Назад писах, че имах възможност да се запозная с няколко сираци, отгледани от приемен родител. Роми са, единия беше пред завършване на бакалаварска степен, другия със средно образование, завършил икономическа гимназия и със своя строителна фирма, малка, но легална.

Съмнява ме да са били чак толкова прости, щом като поколения наред са гледали земя и животни. Патриархалният бит има функцията да отсява читавите хора, така че хич не са били някакви деградирали и тъпи. Традицията и генетичното богатство нямат нищо общо с моментното финансово богатство, с работната заплата пък хич. Други са характеристиките, но най-централното е доколко обществото е патриархално и доколко браковете са регулирани и се подбират внимателно. Щото то и пеещите овчари, и тъкачките, и разказвачите все си носят по нещо ценно, което сигнализира, че имат нещо между ушите. Тия дадености после лесно се трансформират в успехи за последното поколение, което разполага с повече технологии. Но ако няма даденостите, и поколението не се адаптира, въпреки предимствата на 21 век.

Съдейки по познати осиновени деца (част от които вече 40+), всички станаха хора, които не се отличават в средата си. От друга страна ние нямаме някакви таланти и заложби, така че и наше да е силно се съмнявам, че ще стане велик певец, композитор или учен но пък ето, французите, осиновили българче с проблеми си имат такъв талант

По темата - бих осиновила.
За приемна майка - не бих могла да се справя в емоционално отношение.

Необразован и глупав съвсем не са едно и също, че примерите на Зизу да означват нещо. Образованието, особено до годините преди комунизма, е било въпрос на шанс и съвсем не е било достъпно за всяко дете, хората са си продавали нивите, за да могат да изучат поне едно. Може да си роден с качества, но да не си имал среда, в която да се развиеш, та затова да си останал неграмотен и прост. Колкото и да се плюе по онзи строй, неоспоримата полза от него е, че образованието е станало достъпно за всички и така дори селянчето от най-забутаното село е имало шанс да прокопса, стига да има потенциал и хъс да се измъкне от нищетата.

Големи глупости са това със заложбите, ама щом ви забавляват Ще кажеш, че не сме в 95%от случаите най-обикновени средна работа индивиди, та от нашия ген по-Убав нЕма.

Все ми думите от устата
Очевидно просто не познава (или не знае, че познава) осиновени хора.

тук вече трябва статистика, но е много скъпо и трудоемко. От единични лични случаи няма как да се извади някакъв извод. Но доколкото статистиките ги има, те отчитат условията на живот (осиновяване, приемно семейство, институция) и всичкоостанало се губи като фактори.