Преглед при детски психолог/ психиатър

Последно четох тази тема. Не знам колко ще ти е от полза, но се коментират част от поставените от теб въпроси...
http://old.bg-mamma.com/?topic=988097;topicrefid=20

Здравей,
Няколко пъти съм водила детето и на психолог, и на психиатър. Разговарят с мен какво ме притеснява, задават въпроси, наблюдават детето как си играе, рисува, как се държи през това време, някои й задават въпроси, други го игнорират напълно, единият й направи тест с кубчета. Най-новителектромери за мен се държа детската психиатъра с Тв Никола в София. Забеляза неща, за които аз не споменах нищо, обърна доста внимание на детето. Сега чакаме да ни определят дата за дневен стационар и по-различно наблюдение и тестване. Лошото ей че много се проточи и нещата във времето.

Благодаря ви за отговорите. Явно наистина трябва да се намери правилният терапевт, ако мога така да се изразя. Сега ще звъня на една друга психоложка, за която чух добри неща, и да видим там как ще е. Въпросът ми беше провокиран от първото ни и единствено за сега посещение при такъв специалист.
Като цяло мога да кажа, че това бяха най- зле похарчените 40 лв. в живота ми. Първо й разказах за какво става въпрос, като не успях да й кажа всичко, тя като че ли бързаше. Аз всъщност си мислех, че все пак по принцип часовете за нормален лекар са по 15- 20 минути, защото все пак едно ЕКГ може да се направи за толкова време или да се види гърлото на човек, но при психиатър трябва повече време, все пак тя трябва да говори с човека, да го изслуша, да обсъдят проблемите и решенията. Да ама не- 20тина минути ни търпя (е правилният израз) и накрая каза на малката (заради която бяхме там), че е време да си кажем чао. Аз затова ви попитах колко време е прегледа на първо място.
 Та значи първо каза, че малката е с нормално поведение (става въпрос за тръшане, отрицание и т.н., няма да навлизам в подробности, защото това не е темата)- първа възрастова криза било. Ми то при нея е 101ва ама айде. После каза, че трябва да си наложа авторитета, да съм като скала- щом съм казала НЕ, значи НЕ (нещо съвсем "ново и нечувано" за мен уау). Ако се тръшка и крещи, аз да не реагирам по никакъв начин, докато не се успокои. Еми да ама тя ме и бие и обижда, най -лошото е, че го прави на обществени места и в знак на протест хуква към колите (това ми е основното притеснение). НО това обаче докторката сякаш не го чу. През цялото време ставаше въпрос за моя авторитет и как не мога да го наложа. Т.е. пак аз виновна. Също каза, че щом се държи така, значи вкъщи някой се тръшка, т.е. или аз виновна на квадрат или очакваше да кажа, че има по- голям брат или сестра и го/я копира. Много лесно щеше да й мине номера така, ама тя няма по- големи брат или сестра. Сигурно баща й се тръшка по земята и прави истерии за играчки. Няма кой друг да е.
   След това каза, че денят й трябва да е структуриран и да има правила, както ние едно време сме имали и сме ги спазвали- примерно да си лягаме в 8. И аз казвам, да ама ние едно време нямахме толкова изкушения- ТВ, Нет, играчки, сладки неща. Лягахме си рано, защото просто нямаше какво да се прави. Тя каза, че изкушенията едно време са били същите. Тук няма да коментирам. Направо бях
Аз и казах, че като цяло всички сме станали много детенецнрични и децата свикват да се имат за "шефове", а не като част от едно цяло, в което всички имат своите задължения и права. Казвам, че дори и вкъщи да наложа някакви правила, тя вижда другите, как в техните семейства детето е в центъра, как му се купува всичко и т.н. и започва да пита защо на Ани така, пък на ме иначе? Коментарът беше, че според нея си търся извинение чрез другите майки за моята неспособност да наложа дисциплина. Виновна на 3-та степен.
 И вече на излизане докторката сложила една играчка на недостъпно място, другите може да се играе с тях, но тази не. И малката, естествено, поиска да я види и когато докторката й каза НЕ, тя не продължи да настоява. И се обърна към мен и каза- вижте, поставих границата и тя ме послуша. Да, ама пропусна да спомене, че децата слушат най- много чужди хора, а най много не слушат собствените си майки. На мен щеше да ми направи сцена при всички положения, че не й давам играчката. В общи линии това беше. А, и каза да поощтрявам доброто поведение. Правя го винаги до прималяване- браво, точно така, супер си, страхотна си, справяш се чудесно, вярвам в теб, ти можеш...А за лошото- като се успокои да й говоря, че не е правилно. Т.е. нищо ново под слънцето, пак аз виновна, избивала напрежение малката и дрън дрън.... Иначе нямало патология, но й изписа Атаракс....пък нали уж й няма нищо.
 Върхът беше когато й казах, че заради писъците й комшиите ще ми извикат полиция........тя ми вика пратете ги при мен тези комшии дето ще ви викат полиция.......ба*ти неадекватния  съвет.... Те ще ми викат полиция, аз ще им кажа "идете при еди- коя си психиатърка, да ви освидетелства, и да не забравите да й дадете 40 лв."......не полиция, ами армията ще ми извикат Според въпросната психиатърка няма нужда от повече сеанси (ако въобще тези 20 минути можем да ги броим за сеанс). Ми да ама вчера пак взе да се тръшка и да тича към оживените улици, а пък аз след нея с количката, дъх не ми остана, сърцето ми изскочи от страх за не я блъсне кола....
  Реално директорката на градината, дето ходи малката 10 пъти по- голямо внимание ми обърна и какво ли не обсъдихме. Без пари!
  Та за това ми беше питанката, какво се обсъжда при такъв специалист, колко време, колко пъти и какво трябва да очаквам. Дори сега си мисля, че ако знаех предварително, трябваше да откажа да платя...
  Дано ме разбрахте, малко набързо пиша, че нямам много време. Благодаря

Възможно ли е поведението й да е свързано с раждането на по-малкото дете? Като ревност или да има нужда от повече внимание. Ако има и друго би ли споделила, може и на лични. Не е нужно да ходиш платено, има и безплатни консултации с детски психиатър. За психолозите винаги всичко е наред или майката е виновна, че не се справя, ама като как да се справи? То ако се справяхме нямаше да имаме нужда от тях. Нормално прегледът е 30 минути.

Ами тя с малката се държи много мило и грижовно, а пък инатът и истериите не са само към мен, защото ги проявява и пред баба си и пред други хора. Но, пак казвам, темата не е за това. Просто т. нар. преглед ми се видя много бърз, лаконичен, сякаш досаждахме на докторката, нищо ново не ми каза и т.н. затова попитах всъщност какво трябва да очаквам. А това за вината направо е