Колко често каните гости вкъщи?

А защо на изписването трябва да се изсипва родата до 9то коляно?
Ужасно неприятно ми е това, и без това прословутото изписване трае няколко минути.

Е, какво 9-то коляно - това са родителите на мъжа ми. Аз лично държа да споделя подобен момент с моите родители и предишния път ми беше много мъчно, тъй като баща ми почина, когато бях бременна в 5-ти месец. Иначе там, където раждах и се надявам да родя пак, изписването траеше доста повече от 3 мин. - имаше си тържество в специална зала, кът, където да се снимаш и прочее санименталности. Но те преди 4 години бяха в доста по-добри отношения, в момента нещата обаче седят много зле.

Кафе, аз от няколко години съм го измислила, каниш само деца и родители, ама само разни приятели, никакви бабички и дядковци. То това е РД на дете. какво има старци в детски клуб, да речем, смешна работа.
Обявявам че е в детски клуб и ще има клоун , и не е подходящо за баби и толкова.
От както ми съсипаха рождения ден на малката преди години, а аз бях полудяла с организация и да ги посрещам да чистя и да приготвям. Не бях спала от месеци , щото кърмя по нощите и т.н. Накрая бях "виновна" за всичко

Единия дядо, го чакахме 2 часа на пълна маса и не смеем да започнем с яденето, щото той се беше загубил из квартала, та обикаляхме да го дирим.
Децата се изнервиха и голямата ( както винаги) нещо изтеряса щото се задави ужасно, уплаши се и взе да крещи. Ама крещи половин час  без млъкване. Малката заспа върху тортата ( едва ли не). И аз вече полудяла и чорлава , гледам свеки ме гледа с пълен триумф, пълно задоволство в погледа,    Мисля че по -щастлива  не съм я виждала никога ( тя много рядко се усмихва )......  Понякога един поглед е достатъчен.... казах Край !
Оттогава никакви баби на РД на деца ! Триумфът сега е мой.

Yangdze, абсолютно си права. Както казах, аз също съм за такъв вариант, но досега сърце не ми е давало да съкратя един от и без това малкото поводи да дойдат в БГ - заради детето и ММ.
А за бъдещото изписване - наясно съм, че разсъждавам буквално за нероден Петко/Петка. Просто в момента отношенията са им в апогея на лошотията и отвреме-навреме се прокрадва лека параноя в мен.

Аз пък никога не съм правила рожден ден на детето със софри за възрастни. Вече 11 години - рожденият му ден е детски рожден ден. Възрастните са само придружители. Не се сервира алкохол, не се слагат софри. И определено не се празнува вкъщи.

И ние не празнуваме вкъщи, а на заведение с детски кът. В нашия случай няма как без "трапеза" за възрастните - в града изцяло детски заведения няма - можеш да ползваш детски кът само ако си с консумация в ресторанта. Канили сме досега приятели с деца и родителите си - майка ми, която е сама (както казах, баща ми почина) и родителите на ММ. Маса няма как да не направим за възрастните - все пак говорим най-вече за деца под 4-5 г., които не могат да стоят без надзор. При това положение да им казвам на хората какво да си поръчват ми се струва неподходящо. Ако някой иска да изпие чаша вино или уиски какво да кажа - не може...

Ами аз го казвам предварително, когато се обаждам да поканя децата на рожден ден. Моите приятели ме познават, знаят отношението ми специално към рождените дни на детето. И да, не може да се поръчва алкохол. Каквото има за децата, това има и на масата за придружители - пица или сандвичи, безалкохолно и торта. Който иска да идва, който не иска да не идва. Присъствието не е задължително.

Роднини каня само на кафе и за малко, маси не разпъвам - идват, дават подаръците на децата, хапват торта и айде, напълно достатъчно.

За да прецени някой дали да дойде или не, тези неща трябва да се споменават под някаква форма в поканата.
Дали се държи на родителско присъствие и дали се сервира за възрастните. На мен лично би ми спестило много.

Това последното е интересно. Ще се радвам някой да сподели идеи за различни сценарии.

Кафе с канела, ние сме в същата ситуация, а в нея патят най-много моите родители, защото се чудят какво да направят, с кого да проговорят и какво да кажат. На изписването на дъщеря ми беше ужасно неловко, уж най-близки, уж внучето, ама "тратанци", на лице беше неловко мълчание и темерутщина, на една маса седнаха, защото бяхме в апартамента на родителите ми. Аз принципно не исках да се събираме изобщо, но свекървата носи торта, сладки, питка, свекъра донесъл мезета, уиски и питка, а моите родители, нали са възпитани хора ги поканиха. Е, като видях картинката си пипнах бебето, отидох да я кърмя, приспивам, да й правим фотосесия, въздухът в хола с нож да режеш, само това ми липсваше.
Тази година, живот и здраве, мисля след изписването кой откъде е точка, ако не стане, аз пак ще си се изолирам и така.
На рожденният ден детето поне имаше къде да седнат без да се виждат. Не съм ги гледала, да се оправят. Как пък не.бих натоварила някого за буфер между тях. А този "буфер" не трябва ли да се забавлява и да се отпусне?
Уведомила съм ММ, че оттук нататък правим детските рожденни дни с деца, без софри за родители и без баби, и дядовци, и най-важното У наше село, а не в София, за да е удобно на всички. Ако някоя двойк баба и дядо, дойде да уважи детето, да му донесе подарък да пие по кафе, тортичка или за вечеря, но не на детската сбирка.
Свекъра беше много, че сватбата ММ реши, че няма да ги кани и се правеше на обиден.
Оф, разписах се, но ми стана криво и хормонално.

Уф , аз за съсипано изписване от родилно, мога тонове и фермани да изпиша, Нашите свекъри отказаха да дойдат у дома, направи луд скандал и мега простотии моята "мила " свекърва, че не съм кръстила детето на нея, а тя с някакво идеотско старомодно име.    Няма да ви разправям. А аз таз жена даже едва я познавах, виждала я бях 3-4 пъти ( един път на сватбата), и тя решила милата че ще кръстя детето на нея, не знам защо? Както и да е.
После простих , заради мъжа ми, правихме се че няма нищо, временно всичко, то човек да е, да се разбереш.
Вече, не се преструвам, зарязала съм ги, здравей, здрасти и толкова. Никога не съм се карала с тях де.

О, аз тържества у дома не мисля да правя, не съм правила и предния път.  Надявам се и никой да не настоява.

Прави ми впечатление, че се опъват и едни трапези за възрастни на детския рожден ден. Непознати хора, седят, ядат , общуват си. Аз като темерут си тръгвам. 

При нас само на първия РД бяхме възрастни, рожденикът и без това спа през повечето време.
Наскоро бях на РД на 8-годишно дете и не знам защо някои родители задължително се движат по двойки. Може би пицата беше недостатъчно или не беше предвидена за възрастните, но в един момент пицата свърши, нали ви е ясно, че мъжете не ядат по 1 парче, та едва успях да взема последното за сина ми. Няма спор, че не яденето е най-важно, но не приемам пакетното придвижване на семейство с 2 деца навсякъде. Ако жената не умее да шофира - да отиде бащата или да вземат ГТ, няма да ги ухапят в него.
И аз по принцип съм темерут и не мога да си заобщувам веднага с непознати, но с някои родители от класа неминуемо се сближаваш