ТСХ беше 0.88 като говорих с хирурга и 0.22 в деня преди операцията,но не ме върнаха.
За седмица падна толкова,при 6 Метизола на ден.
Добре съм сега.Имах доста проблеми с улучване на дозировката,но ходих при умните бургаски лекари.Той Лозанов си ми каза от третия ден след операцията да пия 100,ама кой да слуша.Ако си слабичка може и със 75 да те почнат.На мен 100 на гладно ми идва в повече,но пак пия 100 с храна.Дразни ми стомаха Л Тироксина(И Еутирокса също).
Та улучих хормоните (сама,държа да отбележа).Ти едва ли ще имаш проблеми с Еутирокс/Л Тироксин,почти никой няма.Аз съм с тежък автоимунен колит,може и гастритът ми да е автоимунен,има вероятност и да не е от Еутирокс/Л Тироксин.От дете имам проблем със стомаха и червата,така че при мен е нормално.
Иначе за сърцето не пия нищо,преди операцията се бях измъчила с пулс над 100 при най-малко усилие, стигал е 133 дори с бета блокери и Корлентор в жегите.
Подобри ми се много сънят,нервите са по-добре.
Ама не е като да не съм била болна,пак бързо се изморявам,едни болки в ставите започнаха...
На майка ми също е махната жлезата,тя в Токуда се оперира.Имат робот някакъв,мини инвазивна хирургия има там, безкръвна се води операцията.На нея пари не взеха,тя е медицинско лице и не знаем цени.Но никаква болка е нямала след операцията,а мен много ме боля,че и обезболяващи отказах.Имах чувството,че ще умра,ама още мърдам.Поне след две-три седмици се пооправих.Още на третия ден след операцията си пуших на терасата,на четвъртия или петия взех да слизам долу пред входа да пафкам,че майка е асматичка и ѝ пречат цигарите.Глас имах,но много тих,чак на третия-четвъртия месец можех да викам.С преглъщането ми беше трудно,давех се много с водата,но мина.Ако се давиш,съвет от мен-с пасирана супа и с крем нишесте по-малко се давех,кашави храни ще хапваш.При майка нямаше такова нещо, нито се даваше,нито ѝ беше тих гласът.Върна се на десетия ден и взе да крещи юнашки.Стоя десет дни в София при леля ми след операцията и даже с автобус се е разхождала,съвсем добре се е чувствала.