Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 357

 „В моето отсъствие ще се грижите ли за майка ми и сестра ми - и Селви?“ - пита Дагхан. От този момент нататък Селви не е единствената с тайни, Дагхан също ще бъде принуден от неумолимия прокурор да пази в тайна принудителното си сътрудничество с полицията. Когато взривът от признанието й изглежда частично да се разсейва в светлината на новия ден,  по-спокойната, по-дълбока връзка между Дагхан и Селви започва да става очевидна. Очевидната бързина за "уреждане" на нещата може да е била продиктувана от целесъобразност (сериалът е ограничен до 13 епизода), но трябва да разберем, че изцелението е процес без видима отправна точка. След бързеите, всички води неизбежно се успокояват, докато не срещнат следващата скала, пороят се излива в планинския поток и водопадът захранва езерото. Но природата изглежда по-добра от живота, който ни изпитва безмилостно.
     Точно както държавата използва Дагхан, за да премахне опасен престъпник като Текин, така същото важи за Селви, Немезида /богиня на възмездието/  надига глава във формата на бившата любима на Дагхан. В безсрамен, ревнив  опит се да се отърве от конкуренцията, Берил откарва Селви под фалшив претекст, да се срещне със страшния главатар, който всъщност е и биологичния баща на Ендер. Това е неморално, непростимо действие и шокиращият опит на Берил за унищожаването на съперничката не може да бъде достатъчно порицан, защото искаме да вярваме, че истинската любов никога не унижава, вместо това ни издига на по-високи върхове на безкористност и саможертва. В случая на Берил ние вече сме свидетели на склонността й към безразсъдство и грижа за собствения си интерес. Преди единадесет години тя предава Дагхан без да се замисли, изоставяйки го в затвора, отрича се от детето си и отказва да повярва, че той е невинен. По това време бяхме склонни да сме малко великодушни предвид трагичните обстоятелства, но настоящият й акт, мотивиран от чист интерес, променя нашето възприятие за Берил.
     Подобно на порцеланова кукла, Селви се разправя  с Текин с възхитителен самоконтрол. Сама в къщата на човек, който е толкова опасен и безмилостен, както  е известно, тя  успява да изглежда спокойна и непоколебима в лицето на чистата зла воля чрез прочутия с лошата си слава грузинец. От своя страна Текин се оказва неустоимо привлечен от жена, която е на по-малко от половината му възраст, която е толкова интелигентна, колкото и красива. Това, че тя изглежда не се страхува дори от резултата от играта на съдбата с късметчетата, която той играе с нея, го кара да иска да я притежава още повече. Това е човек, който никога не е бил отхвърлян, никога не е чувал думата "не", човек, за когото всичко и всеки е там, за да го поиска – за него  притежанието  е всичко и той се стреми да "притежава" Селви, дори срещу собствената й воля. И така, ние виждаме с нарастваща тревога, натрапчивото преследване от Текин на  Селви и началото на съвсем нова фаза в живота на Дагхан и Селви, белязана от разгръщането на силите на злото, алчността, похотта, насилието и алчността.
     Една по-слаба жена (или човек) не би могла да се вземе в ръце след такава среща, но Селви има история на оцеляване при най-тежките обстоятелства. Тя е научила, че животът е жесток, несправедлив и безчувствен на възраст, когато повечето деца живеят щастливо в една любяща, подкрепяща семейна среда. За нея сухото, топло легло би било смятано за лукс, тъй като нейни приятели са били не съучениците й, а бедността, болестите и глада. Опитът в сиропиталището я закалява още повече, правейки я  самоуверена, независима, силна и издръжлива в лицето на всякакви предизвикателства, които животът й поднася. Следователно Селви веднага разбира огромната заплаха, която Текин представлява за Дагхан, нейния брат и самата нея.
     На връщане от срещата си с главата на мафията, за да отклони недоволството на Дагхан от себе си, затова, че се е изплъзнала от  охраната, тя има остроумието да го подразни, че „ще го изпоти", като го види по-късно! Краткият телефонен разговор и тази фраза ни показват, че сега те могат да се считат за "двойка" в романтичния смисъл на думата и че между тях има известно ниво на интимност. Срещайки го на вечеря, Селви го целува леко по бузата, за да изкупи лъжата си, че е била на работа, преди да признае къде е била в действителност. Селви се издига нагоре в нашата оценка повече от една степен, когато възпира Дагхан да порицае Берил за осъдителното й поведение. Това, че отказва Даган да се застъпи за нея в конфликта с Берил, печели нашето уважение и ние започваме да разбираме Селви малко по-добре. Фактът, че тя не би компрометирала личното си достойнство, използвайки Дагхан като щит, й спечелва повече от няколко точки, въпреки че планът й да се приближи до Текин, като негов адвокат е отменен от разгневения Дагхан, ние се оказваме впечатлени от смелостта и усилията на Селви да защити двамата мъже, които обича най-много в живота си.
     Загубили апетита си, те се разхождат, но са изкушени от крайпътен павилион, където сядат и похапват  сандвичи  с кюфте - без лук! Толкова показателно, за наша наслада, Дагхан й признава, че Селви е тази, в която се е влюбил и тя винаги ще бъде неговата Селви. Тази проста истина означава много повече за Селви от всяко друго дълго обяснение в любов, обвинение или порицание. Тя разбира, за нейно голямо облекчение и радост, че за Дагхан, Вилдан е образ, който е останал в миналото. За него са от значение само настоящето и Селви, и така той, в известен смисъл, затваря вратата към тъмното й минало. Под приятното нощно небе, хранейки се на открито, с непринудените си закачки, Фахрие и  Енгин са голямо удоволствие за зрителите, както и едно облекчение, като виждаме, че те наистина се смеят на глас и се наслаждават на компанията си.
     Селви остава вярна на независимата си позиция, когато посещава Берил, за да я порицае  за осъдителното й поведение, което проявява, само за да научи един факт, пазен до тогава в тайна. Свръхсекретната Берил ни изненадва още веднъж, като неоправдано разкрива истината относно детето, което имат двамата с Дагхан. Откровено жестокото поведение на Берил, едно момиче, за което се предполага, че е добросърдечно, може да се отдаде единствено на страха й да загуби Дагхан за втори път, както и  на ревността й, която тя не успява да контролира. За Селви това откровение е емоционален удар, за който не е подготвена. Тъжната и паднала духом Селви е утешавана от нейната мъдрата леля, която я насърчава да разговаря с Дагхан, преди да вземе решение, касаещо бъдещите й планове. Споменът за любовта и смеха, изпълвали предишната вечер, бързо избледнява в светлината на умиращото слънце, тъй като Дагхан се обижда от отношението на Селви, въпреки че в думите й има елемент на истина. Ние вече познаваме Селви достатъчно добре, за да приемем, че тя би помогнала искрено на Дагхан да потърси детето си, но да изпреварва решението му кой би бил тогава негово семейство със сигурност не е работа на Селви, а гневът на Дагхан изглежда оправдан.
     Двамата изживяват по-късно подобни вечери в коневъдната ферма, която Дагхан привидно управлява, до момента, когато се налага Селви отново да посети Текин, за да спаси брат си. Нейното първо впечатление от това, на какво е способен Текин, както и затворените в клетка добермани, жадуващи за кръвта на Йълмаз и Фахри, са достатъчни, за да я убедят, че всичко, което е прочела за този човек, е повече от вярно.
/следва продължение/


Превод: Engin Akyurek Bulgarian /BG/ Fans Club
Източник: EAUFC
https://www.facebook.com/EnginAkyurekUniversal/posts/1557122244308297

 „В моето отсъствие ще се грижите ли за майка ми и сестра ми - и Селви?“ - пита Дагхан. От този момент нататък Селви не е единствената с тайни, Дагхан също ще бъде принуден от неумолимия прокурор да пази в тайна принудителното си сътрудничество с полицията. Когато взривът от признанието й изглежда частично да се разсейва в светлината на новия ден,  по-спокойната, по-дълбока връзка между Дагхан и Селви започва да става очевидна. Очевидната бързина за "уреждане" на нещата може да е била продиктувана от целесъобразност (сериалът е ограничен до 13 епизода), но трябва да разберем, че изцелението е процес без видима отправна точка. След бързеите, всички води неизбежно се успокояват, докато не срещнат следващата скала, пороят се излива в планинския поток и водопадът захранва езерото. Но природата изглежда по-добра от живота, който ни изпитва безмилостно.
     Точно както държавата използва Дагхан, за да премахне опасен престъпник като Текин, така същото важи за Селви, Немезида /богиня на възмездието/  надига глава във формата на бившата любима на Дагхан. В безсрамен, ревнив  опит се да се отърве от конкуренцията, Берил откарва Селви под фалшив претекст, да се срещне със страшния главатар, който всъщност е и биологичния баща на Ендер. Това е неморално, непростимо действие и шокиращият опит на Берил за унищожаването на съперничката не може да бъде достатъчно порицан, защото искаме да вярваме, че истинската любов никога не унижава, вместо това ни издига на по-високи върхове на безкористност и саможертва. В случая на Берил ние вече сме свидетели на склонността й към безразсъдство и грижа за собствения си интерес. Преди единадесет години тя предава Дагхан без да се замисли, изоставяйки го в затвора, отрича се от детето си и отказва да повярва, че той е невинен. По това време бяхме склонни да сме малко великодушни предвид трагичните обстоятелства, но настоящият й акт, мотивиран от чист интерес, променя нашето възприятие за Берил.
     Подобно на порцеланова кукла, Селви се разправя  с Текин с възхитителен самоконтрол. Сама в къщата на човек, който е толкова опасен и безмилостен, както  е известно, тя  успява да изглежда спокойна и непоколебима в лицето на чистата зла воля чрез прочутия с лошата си слава грузинец. От своя страна Текин се оказва неустоимо привлечен от жена, която е на по-малко от половината му възраст, която е толкова интелигентна, колкото и красива. Това, че тя изглежда не се страхува дори от резултата от играта на съдбата с късметчетата, която той играе с нея, го кара да иска да я притежава още повече. Това е човек, който никога не е бил отхвърлян, никога не е чувал думата "не", човек, за когото всичко и всеки е там, за да го поиска – за него  притежанието  е всичко и той се стреми да "притежава" Селви, дори срещу собствената й воля. И така, ние виждаме с нарастваща тревога, натрапчивото преследване от Текин на  Селви и началото на съвсем нова фаза в живота на Дагхан и Селви, белязана от разгръщането на силите на злото, алчността, похотта, насилието и алчността.
     Една по-слаба жена (или човек) не би могла да се вземе в ръце след такава среща, но Селви има история на оцеляване при най-тежките обстоятелства. Тя е научила, че животът е жесток, несправедлив и безчувствен на възраст, когато повечето деца живеят щастливо в една любяща, подкрепяща семейна среда. За нея сухото, топло легло би било смятано за лукс, тъй като нейни приятели са били не съучениците й, а бедността, болестите и глада. Опитът в сиропиталището я закалява още повече, правейки я  самоуверена, независима, силна и издръжлива в лицето на всякакви предизвикателства, които животът й поднася. Следователно Селви веднага разбира огромната заплаха, която Текин представлява за Дагхан, нейния брат и самата нея.
     На връщане от срещата си с главата на мафията, за да отклони недоволството на Дагхан от себе си, затова, че се е изплъзнала от  охраната, тя има остроумието да го подразни, че „ще го изпоти", като го види по-късно! Краткият телефонен разговор и тази фраза ни показват, че сега те могат да се считат за "двойка" в романтичния смисъл на думата и че между тях има известно ниво на интимност. Срещайки го на вечеря, Селви го целува леко по бузата, за да изкупи лъжата си, че е била на работа, преди да признае къде е била в действителност. Селви се издига нагоре в нашата оценка повече от една степен, когато възпира Дагхан да порицае Берил за осъдителното й поведение. Това, че отказва Даган да се застъпи за нея в конфликта с Берил, печели нашето уважение и ние започваме да разбираме Селви малко по-добре. Фактът, че тя не би компрометирала личното си достойнство, използвайки Дагхан като щит, й спечелва повече от няколко точки, въпреки че планът й да се приближи до Текин, като негов адвокат е отменен от разгневения Дагхан, ние се оказваме впечатлени от смелостта и усилията на Селви да защити двамата мъже, които обича най-много в живота си.
     Загубили апетита си, те се разхождат, но са изкушени от крайпътен павилион, където сядат и похапват  сандвичи  с кюфте - без лук! Толкова показателно, за наша наслада, Дагхан й признава, че Селви е тази, в която се е влюбил и тя винаги ще бъде неговата Селви. Тази проста истина означава много повече за Селви от всяко друго дълго обяснение в любов, обвинение или порицание. Тя разбира, за нейно голямо облекчение и радост, че за Дагхан, Вилдан е образ, който е останал в миналото. За него са от значение само настоящето и Селви, и така той, в известен смисъл, затваря вратата към тъмното й минало. Под приятното нощно небе, хранейки се на открито, с непринудените си закачки, Фахрие и  Енгин са голямо удоволствие за зрителите, както и едно облекчение, като виждаме, че те наистина се смеят на глас и се наслаждават на компанията си.
     Селви остава вярна на независимата си позиция, когато посещава Берил, за да я порицае  за осъдителното й поведение, което проявява, само за да научи един факт, пазен до тогава в тайна. Свръхсекретната Берил ни изненадва още веднъж, като неоправдано разкрива истината относно детето, което имат двамата с Дагхан. Откровено жестокото поведение на Берил, едно момиче, за което се предполага, че е добросърдечно, може да се отдаде единствено на страха й да загуби Дагхан за втори път, както и  на ревността й, която тя не успява да контролира. За Селви това откровение е емоционален удар, за който не е подготвена. Тъжната и паднала духом Селви е утешавана от нейната мъдрата леля, която я насърчава да разговаря с Дагхан, преди да вземе решение, касаещо бъдещите й планове. Споменът за любовта и смеха, изпълвали предишната вечер, бързо избледнява в светлината на умиращото слънце, тъй като Дагхан се обижда от отношението на Селви, въпреки че в думите й има елемент на истина. Ние вече познаваме Селви достатъчно добре, за да приемем, че тя би помогнала искрено на Дагхан да потърси детето си, но да изпреварва решението му кой би бил тогава негово семейство със сигурност не е работа на Селви, а гневът на Дагхан изглежда оправдан.
     Двамата изживяват по-късно подобни вечери в коневъдната ферма, която Дагхан привидно управлява, до момента, когато се налага Селви отново да посети Текин, за да спаси брат си. Нейното първо впечатление от това, на какво е способен Текин, както и затворените в клетка добермани, жадуващи за кръвта на Йълмаз и Фахри, са достатъчни, за да я убедят, че всичко, което е прочела за този човек, е повече от вярно.
/следва продължение/
[/b][/i]