Още по-тъпото при нас е, че на първо класиране синът ми беше приет в паралелката с ит. език (не бяхме писали фр. и порт.), той каза, че няма нищо против да учи в нея и да го запишем, за да приключи седмокласната сага. Аз обаче го убеждавах, че няма да научи кой знае какво от италианския, по-добре да изчакаме второ класиране, да влезе с английски, защото така ще му трябват по-малко усилия за английски извън училище и ще има време и възможност в девети или след девети клас да се съсредоточи извънучилищно върху това, което иска - било ит. език, било друг трети език или по-задълбочена подготовка по някой друг неезиков предмет.
Сега се чувствам като последния балък (поне да не бях чела и проучвала), подведох детето си и предопределих по-голяма натовареност за него в следващите години. Не гледам на извънучилищната подготовка като на допълнителен разход за семейството, но всяко умствено занимание извън училище е време и усилия за децата, което им отнема от спортни занимания или от свободното време, все пак не са роботи и не могат да учат денонощно.