Имат ли "пол" умалителните имена?

  • 10 431
  • 105
  •   1
Отговори
# 60
  • Русе, България
  • Мнения: 1 491
Имам какво да кажа по темата. Моето лично име е дълго и съставено от имената на дядо и баба ми. Като дете имах много комплекси, свързани с името, защото е необичайно и странно на хората, които го чуват за пръв път. Естествено, настоявах да се ползва втората, "женската" половина на името. И общо взето всичко беше добре, докато не тръгнах на училище и, за да ме различават от друго момиче, директно ме именуваха с първата половина на името ми, която си е съвсем момчешка. Имаше период, в който официално бяха признати 5 различни умалителни имена и се ползваха активно от различните хора.
Да ви кажа, това малко или много беляза живота ми. С времето, разбира се, свикнах. От един момент нататък дори започнах да се забавлявам, когато чуя разни вариации (и такива не липсваха изобщо). А пък най-интересно ставаше, когато някой непознат, чувайки умалителното, започнеше да гадае за цялото име.
И досега всички съученици ме наричат с първата част на името ми. Семейство, колеги, други приятели и познати - с втората. Нямам проблем с това и, ако можеше да кажа нещо на детското си "Аз", то щеше да е, да бъда по-уверена и по-смело да заставам пред света с цялото си име.

Между другото, името Светлана е много хубаво. Рускоговорящите го съкращават на "Света", с ударение на "е".

Човек не бива да бъде тесногръд по отношение на името си и обръщенията към него. Важно е с какви дела това име ще бъде запомнено.

# 61
  • Мнения: 11 930
Имаше период, в който официално бяха признати 5 различни умалителни имена и се ползваха активно от различните хора.


Това е много типично за дългите имена.
Например Теодора може да е Теди, може да е Дора, може да е Теа и какво ли още не.
Затова повече харесвам кратките имена, да няма много вариации. Не, че както писах на сина ми пак не му измислиха име, различно от това, с което го наричаме, но са съвсем близки.

От друга страна, интересно би ми било по какъв признак хората избират как да нарекат някой, който има сложно име.

За съкращенията- има имена, на които умалителните също са си имена, така звучат- Лиляна- Лили, Мария- Мими, Димитър- Митко. Но има и имена, чиито умалителни ми звучат просто като съчетание от букви.Например- познавам Аспарух, на когото казват Аспо- ами не ми звучи точно като име това Аспо.

Какво, например умалително ще се измисли за Пламен, Калоян, Климент.
А иначе- все хубави имена.

# 62
  • Мнения: 5 304


Между другото, името Светлана е много хубаво. Рускоговорящите го съкращават на "Света", с ударение на "е".

Аз съм Светлана - Света, СвЕточка, Светланка.

Българските ми приятели често се обръщат със Света, Светле, Светулка, СветОчка, Светланочка   Laughing.  Мноооого ми е мило  Heart Eyes.

Светла - не  Mr. Green.

# 63
  • Мнения: 481
Аз лично, някои ги приемам нормално и за двата пола, като Ники и Криси, някои не като...Ани да речем. Но това си е въпрос на възприятие.

# 64
  • София
  • Мнения: 44 143
Аз лично, някои ги приемам нормално и за двата пола, като Ники и Криси, някои не като...Ани да речем. Но това си е въпрос на възприятие.

По-точно въпрос на обичайно наложена в обществото ни употреба.
И това не е само у нас. Навсякъде част от умалителните си имат пол. Както и повечето пълни имена.

# 65
  • Русе, България
  • Мнения: 1 491
От друга страна, интересно би ми било по какъв признак хората избират как да нарекат някой, който има сложно име.

За съкращенията- има имена, на които умалителните също са си имена, така звучат- Лиляна- Лили, Мария- Мими, Димитър- Митко. Но има и имена, чиито умалителни ми звучат просто като съчетание от букви.Например- познавам Аспарух, на когото казват Аспо- ами не ми звучи точно като име това Аспо.

Какво, например умалително ще се измисли за Пламен, Калоян, Климент.
А иначе- все хубави имена.
Умалителното име обикновено е продукт на асоциация, която пълното име провокира. Може да е към човек (например познат, който е носил такова име), към образ на герой, към популярна личност. Или просто някаква корелация, за която няма логично обяснение. Често от едно пълно име даваме различни умалителни на различните хора с това име, за да ги разграничим. Така например колегите Гошо, Гога и Жоро се разпознават от всички в колеткива и, общо взето, "всеки да си знае името".

По-рядко срещани имена е нормално да бъдат с по-екзотични умалителни. Като това "Аспо". По същия начин познавам "Ефо" от Ефтим, "Чепо" от Степан, "Исо" от Искрен. Други умалителни с течение на времето губят популярност - по-назад пише за "Сашо", което всъщност е все още популярен начин да се каже за Александър, но има и друг вариант - "Санди". И да, знам за двама млади мъже, които бяха така наричани в обкръжението си.

Пламен, Калоян и Климент веднага стават на Пацо, Коко и Кико. Едно друго много актуално име - Константин - получи три разновидности на умалително - Косьо, Тино и Тити. Но пък всички умалителни тук имат подчертано момчешко звучене, може би само Тити е по-така. Ако на Калоян му кажат "Кали", никога няма да разбера, че става въпрос за момче.

# 66
  • Мнения: 12 191
Според мен някои имена си имат пол, а други - не. Зависи и от името, и от възрастта на човека. Напр. Йордан и Йорданка - Данчо и Данка, но ако става въпрос за дете и към двете бих се обърнала с Дани.
Докато Антон и Антония/Антоанета/Антонина - за мен са си Тони, независимо от възрастта, макар че при Антоанета и Антонина има и вариант Нети и Нина. въпрос на избор, ще се съобразя с човека или родителите на детето.
В началото викахме на дъщеря ми Лъки, макар че някои го смятат за "кучешко". Но тя като проговори започна да го казва Лъчи и така си остана. Като тръгна на ДГ чух една учителка да я нарича Зари. Помолих я да не го прави. Не й стана приятно, но го прие. Три години в градината и за децата, и за учителките тя си е Лъчи. На Зара не реагира.
Умалителното на Емилия и Емил също си има пол - Еми - за момиче и Емо, Емко за момче. Макар, че и аз самата съм се обръщала към сина ми с Еми, когато беше бебе, но най-често го наричах ... Татунчо. Но порасна и вече си е Емо и само Емо. Е, като ме ядоса става и Емиле!
В осми клас учителката ни по руски /рускиня/ така и не можа да свикне, че една съученичка е Надя. Казваше, че при тях кратките имена не могат да са официални, т.е родителят, записвайки детето ще каже Таня, Наташа, Ира, Лена, Катя... но служителят ще впише Татяна, Наталия, Ирина, Елена, Екатерина...

# 67
  • Мнения: 6 162
Странно е как цели поколения, казващи на съучениците си или приятелите Сашко или Сашо, сега негодуват че тяхното дете е Алекс и скачат до небето, ако някой случайно го нарече с другите.
Също е странно да се дават имена определени от умалителните.
Но пък е забавно по площадките, никога не знаеш кой точно викат и се заобръщат 2-3 момчета и 3-4 момичета на едно и също име.

# 68
  • София
  • Мнения: 38 588
Ей, много мразя Диди! Като ми кажат така, скачам до небето! Мразя го и на Диана, Димана, Димитрина или каквото и да е. Още по-отврат е залепено на мъж.

Светла - Светле ми е много приятно. Едно време се свързваше със Сталин, но сега вече го няма тоя предразсъдък. Обичам имена със значение светлина, даже мислех Луси/на за дъщеря ми.

Всички Пламеновци, които познавам имат прякори.

# 69
  • На ръба на нервната криза
  • Мнения: 224
На мен ми пък ми е странно защо Сашо и Сашко ги приемам и са ми приятни даже, а като чуя Сашка ми се повръща  Mr. Green
/Също и Александър ми е много любимо име, много го харесвам, докато Александра ми е едно такова никакво, посредствено.../
Въпрос на лично възприятие и асоциации, не искам да засегна никого  Peace

# 70
  • Мнения: 12 191
Александър и Александра са ми от най-любимите имена. Сашко и на мен ми е нормално за момче, но Сашка - не ми харесва. До известна степен Сашка, го свързвам с човек, когото никак не харесвам. За момиченце от Александра ми харесва Саня. Все си мислех, че ако имам дъщеря ще е Александра и ще й викам Саня.

# 71
  • На ръба на нервната криза
  • Мнения: 224
Имам позната АлександрИя, на която казваме от край време Сани, харесва ми.
Познавам и Александрина - Ина.
И двете имена са ми по-приятни от Александра, особено второто.
А иначе Александрите, които познавам, повечето са Алекс, което ми е обезличаващо, а и не звучи добре за момиче. Има и една, която сега е Сандра, но за съучениците навремето за неин ужас си беше Сашка  Mr. Green

# 72
  • София
  • Мнения: 38 588
При моята дъщеря Александрите вече са минали на фамилия - толкова са много - Георгиева е Али Джи, Попова е Попи и т.н.

# 73
  • София/Севлиево
  • Мнения: 11 019
ММ е Емил, всички му казваме Емо,но понякога майка му, а и аз,го наричаме Еми.Ок си е човекът и с двете и за мен са напълно нормални.На синът ни понякога му казват Стаси,харесва ми,но като че ли е повече за момиче, за всеки случай не правя забележка,той реагира най-вече на цялото си име или на Слави,по-рядко ако го нарекат по друг начин.

# 74
  • Мнения: 5 178
Оня ден ме светнаха, че умалителното на Симона е Мони, а на Симеон - Сими .. Така било прието

Общи условия

Активация на акаунт