Да ви кажа, това малко или много беляза живота ми. С времето, разбира се, свикнах. От един момент нататък дори започнах да се забавлявам, когато чуя разни вариации (и такива не липсваха изобщо). А пък най-интересно ставаше, когато някой непознат, чувайки умалителното, започнеше да гадае за цялото име.
И досега всички съученици ме наричат с първата част на името ми. Семейство, колеги, други приятели и познати - с втората. Нямам проблем с това и, ако можеше да кажа нещо на детското си "Аз", то щеше да е, да бъда по-уверена и по-смело да заставам пред света с цялото си име.
Между другото, името Светлана е много хубаво. Рускоговорящите го съкращават на "Света", с ударение на "е".
Човек не бива да бъде тесногръд по отношение на името си и обръщенията към него. Важно е с какви дела това име ще бъде запомнено.