И, да, да не изпитваш омраза, погнуса или страх от ГЛТС - обществото наистина е приятно чувство. И затова спокойно можеш да се веселиш на празника им. Дори не става дума за толерантност в случая, защото толерантността изисква полагане на някакви усилия, а усилия няма. Но това трудно би се разбрало от някой, който няма подобни усещания. Затова ще търси други начини да си го обясни.
Иначе аз все се чудя на тези, които са толкова жлъчни към ГЛТС - обществото и към тези, които нямат нищо против него. Ако детето им се окаже гей, ще продължат ли да са така директно жлъчни, или ще положат усилия да бъдат толерантни, или пък наистина чувствата и мирогледът им ще се променят. И какво ще мислят тогава за себе си и детето си. Как ще се държат с него, как ще се държат виртуално. Но това са си риторични въпроси.