Здравейте. Не съм сигурна кой е точният раздел, където е уместно да публикувам тази тема, но след като разгледах всички, прецених, че това ще е най-удачният. Първо искам да кажа, че не съм мама, направих си регистрация тук, защото мисля, че ще намеря адекватни мнения по въпрос, който ме измъчва от няколко години.
Накратко, от две години съм влюбена в един мъж, който за съжаление ми е шеф. Работя в чуждестранна компания от деветнадесетгодишна и се справям добре, по думите на колеги. Едновременно с това продължавам и образованието си. Когато за пръв път видях шефа си още не знаех, че ми е шеф, така да се каже. Разминахме се на излизане от един ресторант и за пръв път в живота си усетих нещо, което не мога да обясня. Никога досега не бях изпитвала чувства към човек от срещуположния пол. Никога. Просто не се интересувах. Но това беше нещо различно. Стомахът ми се сви на топка, имах чувството, че някой ме е сритал с всичка сила в корема. Получих силно сърцебиене, имах чувството, че ще припадна. Наистина много ми е трудно да обясня как се почувствах, но просто знаех, че това е любовта на живота ми и това е единственият човек, с когото мога да бъда щастлива. Подчертавам, че тогава не го познавах, беше просто един мъж, когото виждам за пръв път през живота си.
Цяла нощ не можах да заспя, прехвърлях събитието в ума си и си казах, че ще обикалям край този ресторант през уикенда, че може пак да го засека. На следващия ден отивам на работа... и ми казват, че шефът е дошъл на посещение. Мина покрай мен и ми се усмихна. Сигурна съм, че не ме помнеше, но беше толкова учтив и деликатен. Изглеждаше на около 35-40 години, по-късно разбрах, че всъщност е на 50, но че никога не се е женил и няма деца. Чужденец е, но живее в България последните няколко години. Колегите казваха, че е особняк, но аз не им обръщах внимание. След този ден още няколко пъти сме се засичали и веднъж ми каза колко е впечатлен от работата ми, била съм най-младата и съм вършела толкова добра работа. Аз само благодарих, имах чувството, че ако кажа нещо повече, ще се издам много брутално. И така от две години съм неописуемо влюбена. Ходя на работа с удоволствие, защото знам, че той е там. Търся си поводи да го виждам по-често.
Моля ви дайте ми съвет. Да напусна ли работа, за да имам шанс за връзка с този човек? Много го обичам, страх ме е, че ще се издам пред колегите и вече няма да ме уважават.
Накратко, от две години съм влюбена в един мъж, който за съжаление ми е шеф. Работя в чуждестранна компания от деветнадесетгодишна и се справям добре, по думите на колеги. Едновременно с това продължавам и образованието си. Когато за пръв път видях шефа си още не знаех, че ми е шеф, така да се каже. Разминахме се на излизане от един ресторант и за пръв път в живота си усетих нещо, което не мога да обясня. Никога досега не бях изпитвала чувства към човек от срещуположния пол. Никога. Просто не се интересувах. Но това беше нещо различно. Стомахът ми се сви на топка, имах чувството, че някой ме е сритал с всичка сила в корема. Получих силно сърцебиене, имах чувството, че ще припадна. Наистина много ми е трудно да обясня как се почувствах, но просто знаех, че това е любовта на живота ми и това е единственият човек, с когото мога да бъда щастлива. Подчертавам, че тогава не го познавах, беше просто един мъж, когото виждам за пръв път през живота си.
Цяла нощ не можах да заспя, прехвърлях събитието в ума си и си казах, че ще обикалям край този ресторант през уикенда, че може пак да го засека. На следващия ден отивам на работа... и ми казват, че шефът е дошъл на посещение. Мина покрай мен и ми се усмихна. Сигурна съм, че не ме помнеше, но беше толкова учтив и деликатен. Изглеждаше на около 35-40 години, по-късно разбрах, че всъщност е на 50, но че никога не се е женил и няма деца. Чужденец е, но живее в България последните няколко години. Колегите казваха, че е особняк, но аз не им обръщах внимание. След този ден още няколко пъти сме се засичали и веднъж ми каза колко е впечатлен от работата ми, била съм най-младата и съм вършела толкова добра работа. Аз само благодарих, имах чувството, че ако кажа нещо повече, ще се издам много брутално. И така от две години съм неописуемо влюбена. Ходя на работа с удоволствие, защото знам, че той е там. Търся си поводи да го виждам по-често.
Моля ви дайте ми съвет. Да напусна ли работа, за да имам шанс за връзка с този човек? Много го обичам, страх ме е, че ще се издам пред колегите и вече няма да ме уважават.
Възрастта едва ли е от особено значение за любовта, но въпросът е що за "особняк" е този мъж и дали ще отговори с чувства по същия начин?! 
Всеки би дал съвет, пречупен през призмата на собствения му опит и виждания, но не трябва да се разчита на това. Просто се взема решение и се действа или се отправя молитва към Твореца, Висшето Аз или там в каквото вярва човек за най-подходящото за всички и бързо разрешаване на съответния казус. 
