Имам 6 шева и ме шиха без упойка,беше голям кошмар 
.Макар и мястото да беше изтръпнало е вярвайте ми усещах всяко бодване
.Макар и мястото да беше изтръпнало е вярвайте ми усещах всяко бодване - Публикувана: 5 май 2006, 21:50 ч.
- Последно мнение: 16 май 2006, 15:19 ч.
Кое (какво) най-малко съответстваше на това, което очаквахте при раждането?
Не очаквах, че всичко ще стане толкова бързо 
Една сутрин се събудих и имах контракции, неболезнени. Към обяд започнаха да стават по-начесто и леееко да ме приболяват. В ранния следобед вече бяха на 5 минути и адски много ми се ходеше по голяма нужда. В 16ч ме приеха в болница, в 23.55 родих 
Пожелавам го на всички 
Една сутрин се събудих и имах контракции, неболезнени. Към обяд започнаха да стават по-начесто и леееко да ме приболяват. В ранния следобед вече бяха на 5 минути и адски много ми се ходеше по голяма нужда. В 16ч ме приеха в болница, в 23.55 родих Пожелавам го на всички
Аз бях с планово секцио и не съм очаквала: че епидуралната няма да ме хване и ще се наложи пълна упойка; че толкова ще ме боли от системата с окситоцин, която ми сложиха след операцията (беше си като раждане, плакала съм от болка); очаквах да ми е студено и да треперя през нощта след секциото, но нямаше такова нещо, потях се като в сауна; че ще се възстановя толкова бързо и няма да ме боли въобще (7 дни след операцията вече нищо не усещах, даже и придърпване нямаше); очаквах да имам типичните проблеми с кърменето - пълни и болезнени гърди, разранени зърна, но и това липсваше. Въобще с изключение на няколко часа след раждането, всичко си беше абсолютно лесно и нормално.
В седмиците след самото раждане си преживях и родилната депресия (нея пък съвсем не я очаквах), но и тя минава като посвикнеш с новия човек и най-вече с плача му.
Пожелавам ти леко раждане, каквото и да е - секцио или нормално!
В седмиците след самото раждане си преживях и родилната депресия (нея пък съвсем не я очаквах), но и тя минава като посвикнеш с новия човек и най-вече с плача му.
Пожелавам ти леко раждане, каквото и да е - секцио или нормално!
Най-разочарована бях от условията и по-голямата част от персонала в Св.София - болницата, която избрах след като изчетох доста мнения във Форума. Ако това е една от най-добрите болници....представям си какви са другите... В нея има 
акушерки и детски сестри, които не с родилки, а въобще с хора не трябва да работят!!!
акушерки и детски сестри, които не с родилки, а въобще с хора не трябва да работят!!! В нея има акушерки и детски сестри, които не с родилки, а въобще с хора не трябва да работят!!!
акушерки и детски сестри, които не с родилки, а въобще с хора не трябва да работят!!!Това според мен го има в 95% от болниците в БГ..затова сам щастлива ,че ще раждам тук(дано не остана разочарована)
Първо - Изобщо не очаквах че болките ще бъдат толкова силни.Бях се настроила че все пак няма да съм на почивка, ама те се не траеха.
Второ - знаех че накрая контракциите ще станат много чести, със много малка почивка между тях, но при мен такоз нещо нямаше.Последният 1 час беше като една обща котракция.
Трето - очаквах да имам силни, неконтролируими напъни, и болката да затихне,но йок и тва не стана.Нямах грам напъни, а болки колкото искаш.
Четвърто - Очаквах да ме боли и от шеф и кройката, но тука стана обратното.
В сравнение с болките от контракциите,тук все едно бях на почивка.
Даже тогава съобщих на мъжо, че е станал татко, по телефона де
П.П. А най - смешното беше, че бях си взела книга да си чета, след като ми включат системата.Един вид почивка, и отбиване на време,до като не дойде съществената част. Направо се пукам от смях като се сетя
Второ - знаех че накрая контракциите ще станат много чести, със много малка почивка между тях, но при мен такоз нещо нямаше.Последният 1 час беше като една обща котракция.
Трето - очаквах да имам силни, неконтролируими напъни, и болката да затихне,но йок и тва не стана.Нямах грам напъни, а болки колкото искаш.
Четвърто - Очаквах да ме боли и от шеф и кройката, но тука стана обратното.
В сравнение с болките от контракциите,тук все едно бях на почивка.
Даже тогава съобщих на мъжо, че е станал татко, по телефона де
П.П. А най - смешното беше, че бях си взела книга да си чета, след като ми включат системата.Един вид почивка, и отбиване на време,до като не дойде съществената част. Направо се пукам от смях като се сетя
П.П. А най - смешното беше, че бях си взела книга да си чета, след като ми включат системата.Един вид почивка, и отбиване на време,до като не дойде съществената част. Направо се пукам от смях като се сетя
е това и аз съм се чудила с книжката как става - вероятно четат мамите с упойките....нещо книга и контракции ич не ми се връзват....иначе и аз си бях взела една....
П.П. А най - смешното беше, че бях си взела книга да си чета, след като ми включат системата.Един вид почивка, и отбиване на време,до като не дойде съществената част. Направо се пукам от смях като се сетя
е това и аз съм се чудила с книжката как става - вероятно четат мамите с упойките....нещо книга и контракции ич не ми се връзват....иначе и аз си бях взела една....
Абе аз си мислих че отивам на почивка;.......
Сама в стая........с книга в ръце.........и само чакам......да озрее момента
Леле, какъв заплес съм, да си мисля че може да стане така.
Книга и контракции,направо ще се спукам от смях...........
нямах никаква предварителна подготовка, освен представите от художествената литература и филмите. Като цяло се бях подготвила, че ще едно мноооооого продължително и тежко преживяване, но се подготвях за него с огромна доза спокойствие. Затова всичко си беше изненада..
Не очаквах колко радостна ще се почувствам, когато ми изтекоха водите (вече в болницата, където бях приета за предизвикване с евентуална операция, ако не тръгне бебето само на следващата сутрин).
Не очаквах, че болките толкова ще приличат на менструални.
Не очаквах чувството на жажда и отказ да се дава вода.
Не очаквах, че толкова бързо ще ми тече времето - от изтичането до раждането минаха 5 часа, като контракциите започнаха след един час.
Не очаквах, че да викаш е по - болезнено от това, да не викаш.
Не очаквах, че има значение как дишаш
Не очаквах, че ще си говорим с персонала за книги и други подобни интересни неща.
Не очаквах, че появата на детенцето е толкова приятно вълнуващо.
Не очаквах, че погледът на новороденото ще ме разтърси толкова.
Не очаквах, че пет минути след раждането, цялата болка се забравя.
Не очаквах, че двата часа под наблюдение могат да бъдат едни от най-прекрасните в живота.
...
Не очаквах, че раждането ... е толкова прекрасно нещо.
Не очаквах колко радостна ще се почувствам, когато ми изтекоха водите (вече в болницата, където бях приета за предизвикване с евентуална операция, ако не тръгне бебето само на следващата сутрин).
Не очаквах, че болките толкова ще приличат на менструални.
Не очаквах чувството на жажда и отказ да се дава вода.
Не очаквах, че толкова бързо ще ми тече времето - от изтичането до раждането минаха 5 часа, като контракциите започнаха след един час.
Не очаквах, че да викаш е по - болезнено от това, да не викаш.
Не очаквах, че има значение как дишаш
Не очаквах, че ще си говорим с персонала за книги и други подобни интересни неща.
Не очаквах, че появата на детенцето е толкова приятно вълнуващо.
Не очаквах, че погледът на новороденото ще ме разтърси толкова.
Не очаквах, че пет минути след раждането, цялата болка се забравя.
Не очаквах, че двата часа под наблюдение могат да бъдат едни от най-прекрасните в живота.
...
Не очаквах, че раждането ... е толкова прекрасно нещо.
Бях се настроила да раждам без упойка,но се случих с неразтеглива шийка и докторите ми увеличиха яко окситоцина и сложиха и още нешо;оказа се,че и това не помага,но болките надминаха очакванията ми,а се бях настроила.Но най големия ужас беше,че прецениха,че трябва да ми сложат упойка,защото ми спираше дишането и припадах,бебето губеше тонус,губеха се тоновете.Но познайте-след 12 опита не можаха да ми сложат епидуралната и се отказаха;всички се същисаха,вкл.и анестезиолога.Голям карък съм
Не очаквах, че толкова бързо ще родя, за 2 часа, вкл. контракции. Бях се подготвила за дълго и мъчително раждане. След това като се уверих, че всичко е наред, се чувствах най-щастливия човек на земята.
е това и аз съм се чудила с книжката как става - вероятно четат мамите с упойките....нещо книга и контракции ич не ми се връзват....иначе и аз си бях взела една....
По този повод една мама беше писала преди време колко е хубаво да родиш с упойка - докато траят контракциите, си четеш списание 
П.П. А най - смешното беше, че бях си взела книга да си чета, след като ми включат системата.Един вид почивка, и отбиване на време,до като не дойде съществената част. Направо се пукам от смях като се сетя
Аз очаквах да ме боли много, но не и толкова силно, че да ми секва дъха въпреки всичкита ми концентрация.
Не очаквах да викам, но виках (като по филмите).
Очаквах болката при напъните да е по-силна от контракциите. А се оказа по-контрулируема.
Мислех, че желанието да напъвам ще е неконтролируемо, но не беше така.
Останалото си беше както очаквах...
Не очаквах да викам, но виках (като по филмите).
Очаквах болката при напъните да е по-силна от контракциите. А се оказа по-контрулируема.
Мислех, че желанието да напъвам ще е неконтролируемо, но не беше така.
Останалото си беше както очаквах...