Опитвам се да угодя на всички - мъж, деца, шефове, колеги... И всеки иска все повече и повече. Омръзна ми вечно да нямам време за себе си, никой да не ме разбира и винаги това, което правя на добра воля, да се счита като мое задължение.
А, благодарност - никаква.
Ще продължа да се грижа за близките си, защото ми харесва, но искам поне малко да обърна внимание и на собствените си потребности - да мога да си почина, да се забавлявам както на мен ми харесва, да се поглезя като си купя нещо и т.н. Моят мъж ми подарява цветя само на рождения ми ден. Да не говорим за други подаръци. Децата не се сещат за мен, освен когато им трябва нещо. Никой не ме пита как си днес, чувстваш ли се щастлива, имаш ли нужда от нещо. Но, те имат нужди, които разчитат аз да задоволя.
Щом другите не ми осигуряват вниманието, което заслужавам, ще започна да си го давам сама.
Аз съм на ръба на стачката! Но ми се иска да намеря начин, с който да продължа да обгрижвам тези които имат нужда от това, но да започна да се грижа и за себе си.
При вас как е?
А, благодарност - никаква.
Ще продължа да се грижа за близките си, защото ми харесва, но искам поне малко да обърна внимание и на собствените си потребности - да мога да си почина, да се забавлявам както на мен ми харесва, да се поглезя като си купя нещо и т.н. Моят мъж ми подарява цветя само на рождения ми ден. Да не говорим за други подаръци. Децата не се сещат за мен, освен когато им трябва нещо. Никой не ме пита как си днес, чувстваш ли се щастлива, имаш ли нужда от нещо. Но, те имат нужди, които разчитат аз да задоволя.
Щом другите не ми осигуряват вниманието, което заслужавам, ще започна да си го давам сама.
Аз съм на ръба на стачката! Но ми се иска да намеря начин, с който да продължа да обгрижвам тези които имат нужда от това, но да започна да се грижа и за себе си.
При вас как е?
Е да де, ама с годините почнаха да не ми стигат силите за всичко. Уморявам се вече. Отделно работата ми е ужасно отговорна и напрегната и ме изцежда като лимон. И започнах малко по малко да прехвърлям задължения. За около година прехвърлих зареждането и пускането на пералнята, прибирането на детската стая, оправянето на леглата и изпразването на миялната на децата. На ММ прехвърлих пускането на прахосмукачка, сгъването на сушилнята, изхвърлянето на боклука, готвенето на таратор и мусака (само това може 
) и част от писането на домашни. За мен остана горе-долу бърсането на прах, пазаруването (което ми е удоволствие) и готвенето. Най-досадното е, че за прехвърлените задължения трябва непрекъснато да следя и да напомням. Иначе никой няма да се сети да го свърши. 
Но все пак има светлина в тунела. 
