Отговори
# 60
  • София
  • Мнения: 1 340
Мравки - много са полезни, майка ми твърдеше

# 61
  • Варна
  • Мнения: 25 293
Сериозно, ние пък като бяхме деца бяхме убедени, че ако изядеш мравка ще хванеш разстройство Crazy

# 62
  • Мнения: 562
Ядях си косата, навивах си опашката на фитил и голямо дъвкане падаше.  Stop Ноктите също, не само ги гризах, ами и сладичко си ги преглъщах.  Blush

# 63
  • Мнения: 72
В моята детска градина имаше момченце което го правеше  , даже нарочно плачеше за да му се разтече носа , после чака да засъхне и бон апети , а когато си хареса едно момиченце си ги споделяше с нея , тя отказваше , но той си й ги мажеше по бузките , а тя милата плачеше , което пък радваше него , защото после бъркаше в нейното носле  :
35: Joy Joy Joy Joy

Това ме уби!!!  #Crazy Grinning Joy

# 64
  • постоянно
  • Мнения: 7 123
Съседката ядеше пръст от саксиите на майка си , тебешир също .   Crazy

# 65
  • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
  • Мнения: 10 142


Ето  този храст (сега знам, че се казва полигонум) много го имаше по оградите в моето детство във Варна. Ядяхме младите листенца - киселички са, точно с вкуса на киселец. Също младите върхове на лозите - откъсваш си 30-ина см от върха, обелваш го и си го хапваш - сочно, киселичко.
Най-много обичах едни малки черни топчета, растат на големи дървета. Имаше ги много в градинката на р-т Севастопол. Барабонки им викахме. Когат узреят, стават черни и сладки като мед. А докато са зелени, си правехме от тях куршуми за "паткало" - направено от стъбло на бъз, вътрешността махната и с едно буталце (на принципа на спринцовката) избутваш топчето и стреляш по краката на минаващите малки кифли. Не е болезнено, само ги стряскаш. Оправданието ми е, че растях в момчешка махала и всичките ми игри бяха такива.
Ядях акация, всякакви зелени плодове от дърветата по околните къщи - зарзали, кайсии и джанки, разбира се.
Някой спомена лъскава черна дъвка - това е дзифт. Това не съм го дъвкала, но дъвчех смола от черешово дърво, много ми харесваше на вкус.
За съжаление съм яла филе от делфин - продаваше се в кварталните бакалии, кайзеровано, много беше вкусно, като пастърмата сега, но много по-крехко. Беше евтино и редовно си купувахме на връщане от училище. Сега изпитвам някаква вина за това.
Не странно, но необичайно - веднъж момчетата донесоха някакви сладки кафеникакви буци, големи колкото юмрук - оказа се се непреработена захар, която изпаднала на пристанището от някакъв кораб. Още помня прекрасния вкус, много ми хареса.

Децата от махалата ядаха филии с масло, поръсени със захар (за мен това е странно и невкусно), а също и филия с кисело мляко - и това не ми харесваше, не обичам намокрен хляб и досега.

# 66
  • София
  • Мнения: 857
И аз съм близала сол от тази на овцете. Laughing
Яла съм плодчетата на една трева, малки, зелени, във формата на тиква, но с големина по-малка от стотинка. Казвахме им тиквички заради формата, но никога не съм знаела истинското име на растението.


И ние като деца сме яли тези плодчета. Растението е горски слез и има лечебни свойства.

# 67
  • Мнения: 1 945
Дърдонки от агнета.................
и аз . Mr. Green

Някой спомена лъскава черна дъвка - това е дзифт.
Мерси, да точно дзифт беше  Peace

а, едно дете почти бебе (не казвам кое) обичаше да яде фасове от пепелника .После изглеждаше като детето от снимката горе. Нали темата е зай странни неща -моля мамите да не се потрисат . Всичко е наред с детето ... Grinning

# 68
  • Мнения: 32 177
И аз съм близала сол от тази на овцете. Laughing
Яла съм плодчетата на една трева, малки, зелени, във формата на тиква, но с големина по-малка от стотинка. Казвахме им тиквички заради формата, но никога не съм знаела истинското име на растението.


И ние като деца сме яли тези плодчета. Растението е горски слез и има лечебни свойства.

Сещам се за кои става въпрос. И аз много ги ядях. Обожавах ги,много ми бяха вкусни. В родния ми град имаше доста полянки и все ходехме с приятелчетата да пасем  Joy
Сега не ги виждам в София. Бих си хапнала ако видя, но като знам колко кучета си вършат работа по градинките, не смея.
Иначе като дете съм яла
Скрит текст:
сополите си. Брат ми също. Трудно ни отучиха.
Пила съм и вода от локви. Зор и беше на майка ми да ме научи, че като съм жадна да казвам, а не да клякам пред първата локва  Joy
Друго странно да съм яла за момента не се сещам. Ама сигурно има.
***
Сетих се. Пиех като дете огромно количество оцет. Надигах шишето като заклет пияница. Обожавах го. Понякога си го сипвах в чинийка и топях с хляб. Слагах и малко олио и сол  Joy
И сега обичам оцет, но вече не го консумирам отделно. На като правя зелена салата слагам много.

Последна редакция: пт, 02 юни 2017, 14:30 от Елора

# 69
  • София
  • Мнения: 5 995
И аз съм близала сол от тази на овцете. Laughing
Яла съм плодчетата на една трева, малки, зелени, във формата на тиква, но с големина по-малка от стотинка. Казвахме им тиквички заради формата, но никога не съм знаела истинското име на растението.


И ние като деца сме яли тези плодчета. Растението е горски слез и има лечебни свойства.

Наистина ли? А аз си мислех, че е просто някаква трева   Joy

# 70
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076

Сетих се. Пиех като дете огромно количество оцет. Надигах шишето като заклет пияница. Обожавах го. Понякога си го сипвах в чинийка и топях с хляб.

аз ядях горчица с лъжицата, по половин до чаша на ден съм стигала. тогава се продаваше в чаши с капачка отгоре.
лукът го белих и ядях като ябълка  Mr. Green
също и инд. орехче гризях.

обичах да обирам купата, където е бъркано тесто за кекс и все се ядосвах, че ми оставят много малко.
един ден с моята приятелка решаваме да изгладим това недоразумение и хващаме една рецепта и забъркваме тесто (половин доза). доволно с лъжиците го изядахмеи се заклехме, ако продължавам да ни оставят толкова малко за обиране, да си направим пак. след 15мин. и двете се прибрахме по къщите с болки в корема  hahaha

# 71
  • Мнения: 32 177

Сетих се. Пиех като дете огромно количество оцет. Надигах шишето като заклет пияница. Обожавах го. Понякога си го сипвах в чинийка и топях с хляб.

аз ядях горчица с лъжицата, по половин до чаша на ден съм стигала. тогава се продаваше в чаши с капачка отгоре.
лукът го белих и ядях като ябълка  Mr. Green
също и инд. орехче гризях.

обичах да обирам купата, където е бъркано тесто за кекс и все се ядосвах, че ми оставят много малко.
един ден с моята приятелка решаваме да изгладим това недоразумение и хващаме една рецепта и забъркваме тесто (половин доза). доволно с лъжиците го изядахмеи се заклехме, ако продължавам да ни оставят толкова малко за обиране, да си направим пак. след 15мин. и двете се прибрахме по къщите с болки в корема  hahaha

Ооо, и аз обожавах суровото тесто за кекс. Като виждах, че майка ми или баба ми се готвят да правят това чудо се въоражавах с голямата лъжица и гребях  Laughing  Държах да опитам от всяка една част. Първо лапвах от разбърканите яйца със захар, после като слагахме бавно брашно опитвах през целия процес на сгъстяване  Mr. Green
Все ми се караха и гонеха, но с въоражено дете с лъжица трудно може човек да се оправи. Опитваха се и да ме сплашат с болки в корема, но им отвръщах, че като ям това тесто никога не ме е болял корема и да не ме лъготят.
И сега като правим кекс "опитвам" тестото. Хубавото е, че заменихме бялото брашно с пълнозърнесто. Намалила съм много сладкото и съм казала като се прави кекс да ме няма там, защото нямам задръжки като видя тестото hahaha
Ама понякога съм на линия и правя излагации. Винаги като правя аз кекс слагам повече продукти за да остане нещо и за печене. Затова и рядко правя кекс.

# 72
  • Мнения: 6 417
Аз обичах да гълтам стотинки, за да проверя дали ще дрънчат, ако подскачам.  ooooh!

# 73
  • Мнения: 32 177
Аз обичах да гълтам стотинки, за да проверя дали ще дрънчат, ако подскачам.  ooooh!

Ох, не мога  rotfImao rotfImbo rotfImao rotfImbo

# 74
  • Мнения: 2 111
Баба ми веднъж ме е заварила да дъвча муха. Била съм много малка и не помня. Малко след това съм изяла листо от фикус, бабата и тя след мен, за да установи какъв ще бъде ефекта. Молела съм я да не убива хлебарките, защото били "много хрупкави" - предполага се, че и тях съм опитвала. Веднъж, на около 4 години, си спомням как въпросната баба се беше заплеснала да говори по телефона и понеже на мен ми беше скучно и исках да привлека вниманието ѝ, отворих един кибрит и започнах да ям главичките на клечките. Rolling Eyes

На по-късна възраст си хапвах горски слез, или както там се казваше растението с миниатюрните "тиквички". Опитвала съм и паста за зъби "Мечо", но не ми хареса.

Иначе наскоро една позната рускиня ми обясняваше, че в Русия имали поверие, че ако откриеш цветче на люляк с пет листенца (защото обикновено са 4) трябва да си намислиш желание и да го изядеш. Каза, че бил много вкусен люлякът.  Wink

Общи условия

Активация на акаунт