Публикувана: 17 ноем. 2004, 00:09 ч.
Последно мнение: 23 ноем. 2004, 08:57 ч.

Има ли и други майки, които спят с детето си?

10 771
124
1

# 15 17 ноем. 2004, 07:57 ч.

Мнения: 4 390

От първия ден на раждането, дъщеря ми спеше отделно.
Нейното креватче беше лепнато до моята страна на спалнята, защото много се давеше и исках да е близо до мен.
Към 5-ти месец я преместих в нейната стая. Слушах я с бейбифон. Няколко месеца спа така. После започна да се буди към 3-4 през нощта със страшни писъци. Плачеше, трепереше и ме стискаше, като оставаше будна до сутринта...
Така изкарахме около седмица, след което решихме с мъжа ми, че така повече не може. Аз след една седмица безсъние се чувствах убита. Нямах сили за нищо, а ми трябваха, защото в този период почти сама я отглеждах. Така започнах да я взимам в нашето легло, където спим двете и до днес - на 19 месеца е.
Мислих за преместване в леглото й, дори опитах веднъж, но не се получи.
Ще й дам още време. Явно не е готова да спи отделно от мен. Не съм на мнение, че я раглезвам с това, въпреки че предпочитам всеки да си знае стаята и леглото. Rolling Eyes

# 16 17 ноем. 2004, 09:12 ч.

Мнения: 2 000

Има. Последните 6 месеца спим всички на едно легло, като бебока е между нас. В началото като се роди, го слагахме в кошарата след като го преспях. Обаче много се будеше и ако не сукнеше малко не заспиваше. И така по 4-5 пъти на вечер го вземахме и връщахме в кошарата. Накрая ми писна и го взех да спи при нас. Надявам се само после лесно да го научим да си спи в неговата си кошара, обаче кога ще е това "после" за сега не знам.

# 17 17 ноем. 2004, 09:18 ч.

Мнения: 1 289

Знам че понякога е много трудно, но съм решила Ради да си спи само в кошарата. Дори когато пътуваме извън София имаме осигурена преносима кошарка, така че тя пак си спи в нейно легло. Понякога сутрин като се събуди баща и я гушка десетина минути в нашето легло докато аз и приготвям закуската. Освен това бебчо спи по корем с разперени ръце и и е необходимо достатъчно пространство, което няма в нашето легло. Мисля че така е най-удобно за всички. Понякога ми се налага да ставам да и дам залъгалката, но не се случва толкова често. Затова и не смятам да я научавам тепърва да спи при нас. Виждам как мои приятелки са "изгонили" мъжете си в други стаи, по дивани и други подобни само защото 4-годишния им син не може да спи без мама или пък щерката отново я "боли коремчето". Много обичам Ради, иначе не бих се хванала на хорото на майчинството на 35 години, но мисля че така е най-добре за всички ни.

# 18 17 ноем. 2004, 09:23 ч.

Мнения: 2 006

Алекс си има стая и си спи в нея,естествано правили сме изклю4ения,но като цяло и аз държа да е отделно,мисля,4е така и тя и ние сме по-спокойни Grinning

# 19 17 ноем. 2004, 09:24 ч.

София
Мнения: 3 664

Има, имааа. Аз съм на мнение, че щом детенце се чувства спокойно при мама и тати, там му е мястото.

# 20 17 ноем. 2004, 09:27 ч.

Мнения: 768

Понякога спя с бебка в леглото ни, понякога не. Зависи как иска тя. На нея в нейното легло и е тясно и като легне в нашето застава по диагонал изпьва се и заспива щастлива. Сьщо заспива лесно в кошарата за игра която е квадратна 1.20 на 1.20.
Стигнах до извода че на широко детето по му харесва отколкото в тясното легло(1.20 на 60см какьвто е стандарта тук).
Гледахнче и други деца предпочитат да спят на широко.
А най-удобно и е на матрак на пода.

# 21 17 ноем. 2004, 09:36 ч.

Кори Селести
Мнения: 5 538

Спим....
Елина заспива в нейното легло и по някое време сама си идва...
Засега е ок...тримата се събираме....но интересното е какво ще се случи, когато и Диана реши, че трябва да спи при нас Rolling Eyes

може би ние с тати ще се изнесем в детската стая???

# 22 17 ноем. 2004, 09:37 ч.

Мнения: 3 927

и при мен беше нещо подобно в началото: след като 10-ина дни се опитвах да събудя бебка да я кърмя в 00 ч. и не се получаваше, взех да я оставям да спи докогато иска и тогава я взимах при мен. така тя посукваше когато си иска и двете изкарвахме нощта в просъница....така до към края на 2-рия й месец....после се научи да спи цяла нощ и до сега спи без да помръдва нощем....но, в нейното легло!
може да ме изкарате коравосърдечна, но съм на мнение: всеки да си знае леглото!
това не пречи сутрин след събуждане около 7 ч. да я взимам и да си играем 30 мин. преди млякото, а в неделя излвжаването е семейно Simple Smile

: и тримката се гушкаме докато пак не дойде време за мляко......но за нощното спане съм категорична: всеки в леглото си!
има изключения, разбира се, следобедните дремки от около 30-40 мин ги изкарва на нашата спалня, ако я приспивам аз с ритмично потупване по дупето Wink

# 23 17 ноем. 2004, 09:39 ч.

Аз съм привърженик на гушкането и глезенето... От опит - Вики като го гушкахме, глезехме и му угаждахме не му "развалихме" характера.

# 24 17 ноем. 2004, 09:44 ч.

out of space
Мнения: 8 573

Гери винаги е спяла в своето си легло, а от 5 месечна и в собствена стая. Малкия спи в собствено легло, но в нашата стая, когато престане напълно да се събужда нощем- заминава в стаята на кака си. Всяка жаба да си знае гьола!

# 25 17 ноем. 2004, 09:53 ч.

Мнения: 652

Вземам го при нас, когато е неспокоен и плаче. Като се успокои го връщам в леглото му. Иначе едно въртене пада и ме е страх да не падне от спалнята. В началото имах угризения, но съм човек - спи ми се, пък и няма смисъл бебочко да плаче изправен в леглото. Сега сме рахат.

# 26 17 ноем. 2004, 09:53 ч.

Мнения: 811

И двамата са в детската.
Всичките ми роднини ме обвиниха в жестокост като преместих Емо на 5 мес. в детската.
Но и двете деца отделно спят по-добре - не се въртят и будят.
Ако някое е болно правим разместване - аз при болника, а тате при здравото звере.

Признавам, че ми е готино да гушна детенце, но явно им е топло и много се въртят, стават неспокойни, отвиват се.

Правим гуш-гуш на заспиване, но Дари често ме гони, че й "преча" Laughing

# 27 17 ноем. 2004, 09:56 ч.

Мнения: 2 051

За игра, излежаване, боричкане до насита, успокояване или когато някое дете е болно сме го вземали в леглото. Нито е било забранена зона, нито съм поощрявала посещенията. Когато е ставало е било по естествен начин или по необходимост, докато има причина - било то болест, плач, страх или хъс за гъделичкане. Много приятно и полезно е било. След това всеки си е оставал/отивал в своето легло, което все пак е главно за СЪН. Не мисля, че един куп хора прегърнати и завряни един в друг могат да се наспиват пълноценно, ако така е всяка нощ.
Ами повечето, които пишете сте с едно дете. С едно дете е лесно да се съобразяваш. А ако сте с две деца с малка разлика във възрастта? Или с повече деца Grinning

? Как да гушнеш едното, а да пратиш другото до си ходи в стаята Cry

?
А ние и да искаме не можем да се съберем всички в едно легло, макар, че сме опитвали, ей така на майтап Laughing

# 28 17 ноем. 2004, 10:03 ч.

Мнения: 811

Цитат на: vedrra

Ами повечето, които пишете сте с едно дете. С едно дете е лесно да се съобразяваш. А ако сте с две деца с малка разлика във възрастта? Или с повече деца Grinning

? Как да гушнеш едното, а да пратиш другото до си ходи в стаята Cry

?
А ние и да искаме не можем да се съберем всички в едно легло, макар, че сме опитвали, ей така на майтап Laughing

Аха.
След като се роди Малчо, каката се пренесе при нас. Не можех да я пратя в детската, а ние тримата в спалнята. Доста кошмарно беше - никой не се наспиваше.
Затова и толкова рано го прехвърлихме в детската.

# 29 17 ноем. 2004, 10:11 ч.

Мнения: X

Цитат на: nikol78

Аз съм "за" самостоятелно легло и ранното отделяне в детската стая! До седем годишна съм спала в леглото на родителите ми и резултатът беше плачевен: страх от тъмното и от това да остана сама. До такава степен бях свикнала да има човек до мен, че подивявах, ако ме оставеха сама за секунди.
Слагали сме София между нас само една нощ, когато ни изписаха след раждането, защото от кеф не можахме да се отделим от нея. Grinning

И при мен беше така - до 6 годишна при нашите, после се ражда сестра ми и изведнъж - в твойта си стая. Е така се напикавах до 2-ри клас нощем, защото ме беше страх да отида до тоалетната. Всеки да си знае леглото - така мисля е по-лесно и за самото детенце, макар че трудно се устоява на желанието да го гушнеш.

Препоръчани теми

Онлайн психолог

Проблеми в отношенията с мъжа, когото обичам

Родителите на мъжа ви,той,вие,децата - сложна работа

До колко години децата да спят при родителите си?

Причина:

Причина: