Не търся съвети, защото знам, че няма кой да ми помогне, бих искала просто да знам дали има и други като мен. От прекалено дълго време страдам от депресия и става все по-зле с годините. Имам познати, които взимат хапчета, но не искам да си тровя организма. През годините си намирах различни занимания за да се разсейвам, но вече настъпва момент, в който просто се изморих и нямам желание за нищо... Всичко е наред, здрава съм, семейството ми е добре, имам що годе добра работа, но нямам никой до себе си. Преди си мислих, че главния ми проблем е липсата на мъж и любов, но сега осъзнавам, че дори и това вече не може да ме направи щастлива. Замислям се дали няма поне нещо мъничко на което да се надявам, което би могло да ме направи щастлива....но осъзнавам, че съм затънала прекалено надълбоко. Така искам да сложа край на всичко и да се отърва, но знам че майка ми и баба ми няма да го преживеят, а не искам да ги наранявам и единствени поради тази причина още съществувам....дишам...мърдам....но вътре съм празна... Колко още да търпя???
- Публикувана: 5 май 2017, 19:19 ч.
- Последно мнение: 28 май 2017, 09:25 ч.
Депресивно състояние
Виж сега депресията не е просто лошо настроение и липса на интересни неща. В повечето случаи, когато няма причина става дума за химичен или хормонален дисбаланс.
Няма нищо, ама нищо лошо в хапчетата изписани от специалист. Бързо ще налучкате дозата и на твоята уличка ще изгрее слънчице.
Не се мъчи а върви при специалист
Няма нищо, ама нищо лошо в хапчетата изписани от специалист. Бързо ще налучкате дозата и на твоята уличка ще изгрее слънчице.
Не се мъчи а върви при специалист
Така искам да сложа край на всичко и да се отърва, но знам че майка ми и баба ми няма да го преживеят, а не искам да ги наранявам и единствени поради тази причина още съществувам....дишам...мърдам....но вътре съм празна...
Той ще дойде! Не мисли докато си на работа за проблемите на друго място. Просто бъди там съсредоточена в това което правиш, ще видиш как тревожните мисли изчезват След работа се разходи, но не мисли какво нямаш, а се наслаждавай на момента, на тази разходка след ползотворен работен ден. Купи си продукти и сготви нещо което харесваш, съсредоточи се в това което правиш, на момента, режи и готви без да претупваш. Наслади се!
Много взех да философствам, накратко с две ТУК и СЕГА, мисли и бъди в момента, не се разсейвай с друго и не мисли за после - после ще дойде неизбежно, но ти няма да се тревожиш и няма да си апатична до тогава
А нещата в настоящия момент ги прави с удоволствие (или поне не с досада) Получава се, ще видиш, пробвай - не става веднага, но с "тренировки на ума" минута след минута, час след час, ден след ден Успех! А 
Като цяло съм много съгласна с африкана с изключение на частта с лекарствата. Лекарствата помагат и то доста,особено,когато си достигнала дъното и искаш да слагаш край. Отиди на психиатър. Но е добре да се комбинират с препоръките на африкана. Да, бъди благодарна за всичко което имаш, роднини, които те обичат, може би приятелки, покрив над главата ти, работа, заплата, храна, здраве и тн и тн. Много хора по света нямат това което имаш ти.замисли се за това и бъди благодарна. Направи безвъзмездно добро на някой в нужда, например стар съсед, деца в дом, кажи добра дума на някой, направи комплимент. Всичко това ще те накара да се почувстваш по-добре. Пиши тук. На колко год си?
Ох,миличка почти всеки втори минава през това.Някои бързо се усещат и се измъкват от капана,други нямат този късмет.
Като за начало хвърли си един поглед на щитовидната жлеза, болната жлеза понякога е отговорна за депресивните състояния.
Разбирам те,че се страхуваш от хапчетата,но не ти пречи да пробваш с билкови да те отпусне малко.
Само ти можеш да си помогнеш,хвани се за косата и се измъкни от дупката.
Африкана е много права, нейната философия ме спасява последните години.Мисля за днес,щом съм добре аз и семейството ми днес значи всичко е наред,утре ще го мисля утре
Като за начало хвърли си един поглед на щитовидната жлеза, болната жлеза понякога е отговорна за депресивните състояния.
Разбирам те,че се страхуваш от хапчетата,но не ти пречи да пробваш с билкови да те отпусне малко.
Само ти можеш да си помогнеш,хвани се за косата и се измъкни от дупката.
Африкана е много права, нейната философия ме спасява последните години.Мисля за днес,щом съм добре аз и семейството ми днес значи всичко е наред,утре ще го мисля утре
Може би вече идва време за постоянен партньор и детенце а още не си готова и това те плаши. Или искаш да свършиш още хиляди несериозни неща преди сериозната крачка а нямаш времето... незнам просто си мисля.... 
и да, има още много други страдащи от депресия и то млади, млади.... ужас е просто. Попаднах на темата ти именно защото търсих нещо да чета за депресията, защото имам проблем личен с нея. От няколко години съм като теб, но съм на 44 и не виждам изход откъм да ми се оправи живота, докато при теб нещата са поправими.И втория във семейството с депресия в момента е завършващ студент... много е страшно...млади хора....
и да, има още много други страдащи от депресия и то млади, млади.... ужас е просто. Попаднах на темата ти именно защото търсих нещо да чета за депресията, защото имам проблем личен с нея. От няколко години съм като теб, но съм на 44 и не виждам изход откъм да ми се оправи живота, докато при теб нещата са поправими.И втория във семейството с депресия в момента е завършващ студент... много е страшно...млади хора....
Може би вече идва време за постоянен партньор и детенце а още не си готова и това те плаши. Или искаш да свършиш още хиляди несериозни неща преди сериозната крачка а нямаш времето... незнам просто си мисля....
и да, има още много други страдащи от депресия и то млади, млади.... ужас е просто. Попаднах на темата ти именно защото търсих нещо да чета за депресията, защото имам проблем личен с нея. От няколко години съм като теб, но съм на 44 и не виждам изход откъм да ми се оправи живота, докато при теб нещата са поправими.И втория във семейството с депресия в момента е завършващ студент... много е страшно...млади хора....
и да, има още много други страдащи от депресия и то млади, млади.... ужас е просто. Попаднах на темата ти именно защото търсих нещо да чета за депресията, защото имам проблем личен с нея. От няколко години съм като теб, но съм на 44 и не виждам изход откъм да ми се оправи живота, докато при теб нещата са поправими.И втория във семейството с депресия в момента е завършващ студент... много е страшно...млади хора....
Има изход камъче,от нас зависи.Не искам да си спомням,защото се ядосвам на себе си,толкова изгубено време,години в глупави мисли и страх.
Как се оправи ти? С хапчета, с радикална промяна на средата и в личен план или със промяна на мисленето?
Как се излиза от тази постоянна тревожност за близките а в същото време апатия към всичко друго и едно голямо отчаяние в личен план че не предстои нещо хубаво. Как се променя тоя мозък бе хора...така искам да стана по позитивна и да не ми пука толкова. Знам на теория какво се прави, но на практика нищо не се получава.. Преди излизах за малко от депресията с помощта на пътуване, екскурзии, морето и планината ме зареждаха, сега от 2 години и тези неща не ме радват вече.
Как се излиза от тази постоянна тревожност за близките а в същото време апатия към всичко друго и едно голямо отчаяние в личен план че не предстои нещо хубаво. Как се променя тоя мозък бе хора...така искам да стана по позитивна и да не ми пука толкова. Знам на теория какво се прави, но на практика нищо не се получава.. Преди излизах за малко от депресията с помощта на пътуване, екскурзии, морето и планината ме зареждаха, сега от 2 години и тези неща не ме радват вече.
Голяма част от депресивните състояния не са заради лоши или добри мисли, а заради липсващият серотонин в мозъкът, и организма не може да си го набави дори и чрез позитивни мисли. Тогава помагат само хапчета, депресията в повечето случаи се базира на физиологичен проблем.
Диабетиците и те взимат инсулин, не ги съветват да не мислят за сладко, нали?
Добър психиатър, хубави таблетки и всичко се оправя и се чувстваш като преди, преди да те нападне депресията.
Особено в момента новата генерация на антидепресива е толкова добра, например есциталопрам, че са слаби, но ефективни и влияят само на серотонинът и на нищо друго, не се пристрастяваш. Могат да се взимат и доживотно без проблеми. Защо да се мъчи човек с тази болест, като има медикаменти за тази цел?
Диабетиците и те взимат инсулин, не ги съветват да не мислят за сладко, нали?
Добър психиатър, хубави таблетки и всичко се оправя и се чувстваш като преди, преди да те нападне депресията.
Особено в момента новата генерация на антидепресива е толкова добра, например есциталопрам, че са слаби, но ефективни и влияят само на серотонинът и на нищо друго, не се пристрастяваш. Могат да се взимат и доживотно без проблеми. Защо да се мъчи човек с тази болест, като има медикаменти за тази цел?
Аз бях много зле,бях стигнала до тежка хипохондрия,умирах на ден по три пъти ужас,не направо не искам да си спомням.
Смених си работата,наврях се в толкова шибан колектив,че мислите ми по цял ден бяха заети да си пазя гърба от идиотите.Бях много заета,правих много оферти почти постоянно,мозъка ми беше зает с цифри и суми и така постепенно тези мисли заеха другите.
И разбира се най-много ми помогна мисълта за днес.Добре ми е,нищо не ме боли днес,пече слънце,детето е добре значи съм доволна,за утре не мисля,не мога.Утре е свързано със страхове,забранявам си да мисля за утре.
Лекарства не съм пила,поне антидепресанти.Сега пия Бланд от време на време.
Вече се пазя много,подхлъзването е лесно.Мозъка се учи какво да мисли,а на страха за съжаление лесно се поддавам.
Пече слънце,времето е хубаво,детето се прибра от училище,добре е.Е 1 точка не му стигнало за 5-ца на контролното по Човек и природа ама много важно,нали е здрав
Смених си работата,наврях се в толкова шибан колектив,че мислите ми по цял ден бяха заети да си пазя гърба от идиотите.Бях много заета,правих много оферти почти постоянно,мозъка ми беше зает с цифри и суми и така постепенно тези мисли заеха другите.
И разбира се най-много ми помогна мисълта за днес.Добре ми е,нищо не ме боли днес,пече слънце,детето е добре значи съм доволна,за утре не мисля,не мога.Утре е свързано със страхове,забранявам си да мисля за утре.
Лекарства не съм пила,поне антидепресанти.Сега пия Бланд от време на време.
Вече се пазя много,подхлъзването е лесно.Мозъка се учи какво да мисли,а на страха за съжаление лесно се поддавам.
Пече слънце,времето е хубаво,детето се прибра от училище,добре е.Е 1 точка не му стигнало за 5-ца на контролното по Човек и природа ама много важно,нали е здрав