Съгласна съм, че той няма как да живее спокойно с това бреме на гърба си и да загърби миналото. Но как си представя, че ще живее спокойно , след като стане убиец?
И нямам предвид влизането в затвора, който толкова му навира Сюхан в очите, а имам
предвид неговата същност, неговата съвест и честност, как ще се примирят с убийство и по какво той ще се отличава тогава от Тахсин и Ръза например. Защото и те двамата всъщност отмъщават за неправдите в живота си.
Колкото до това , че Сюхан го е умолявала накрая, според мен не го умоляваше по правилния начин.
Не ,че тя беше виновна ,че той обезумя след като прочете бележката, но щеше да има повече успех, ако беше изразила готовност да се борят заедно, по законен начин , разбира се, тогава едва ли Джесур би тръгнал с такова отчаяние в очите.
Повече ми хареса, когато Джесур разсъждаваше заедно със Сюхан, например за записа за Бюлент. Хареса ми как Сюхан му помогна да се овладее при провокацията на Ръза и да не попадне в поредния капан. Харесва ми когато са на една страна, а не единия вика трябва да направя еди какво си, а другия му отговаря ще ме загубиш, ако го направиш и т.н.
според мен , той не излезе от къщата, с мисълта, че ще убива Ръза
и няма да го направи, сигурна съм
просто тръгна, защото не можеше да живее с тая несправедливост и иска възмездие, но не чрез убийство.....