Публикувана: 3 май 2006, 22:29 ч.
Последно мнение: 5 май 2006, 16:18 ч.

Прекалена привързаност към майката

6 895
21
1

1
2
Всички

3 май 2006, 22:29 ч.

Мнения: 303

Преди малко се върнахме от поредното кошмарно гости и със сълзи на очи пиша Cry

. Дано майките на такива деца като моето ме поутешат.
Дъщеря ми не дава никой да я докосва, дори да й говори, че и дори да я поглежда-никой различен от мен и баща й. А много често, когато е изплашена или търси утеха не иска и баща си- аз да я нося, да се гушка в мен, да се крие. Иска само с мен да играе- мама да седне на кончето, мама да се люлее на люлката, с мама да си подаваме топката #Crazy

. Не ме изпуска от поглед..Изобщо трагедия...все едно растем в гората...Вече ми е неудобно от хората, взех да избягвам да се срещаме с познати-само да приближат тя почва да мрънка сякаш се сърди че някой нарушава идилията ни и ни разваля играта. Не дай си боже да почнат да я закачат или да й говорят Crazy

- ревове, бягане, криене...
Не издържам вече...Не съм я оставяла и за 1 час дори при бабите й, защото реве за мен. Верно че от малка е такава и е характер, но сега е нетърпимо...От юни тръгва на ясла....Има ли надежда???!!!

# 1 3 май 2006, 22:41 ч.

Sofia
Мнения: 823

Моето дете,много рядко е оставяно на бабите или който и да е било заповече от 2 часа.Но е по-общителна,не съм имала проблеми.Само,когато тръгна на ясли,плачеше много за мен,дори крещеше,но повечето дечица тъгуват за майчетата си,когато се разделят за пръв път по този начин.Ако това си го забелязала по-отрано е трябвало по-често да търсиш контакти между детето и други хора,макар,че сега не е късно.След като ще тръгва на ясла,според мен си е задължително да правиш именно това.Ако имат възможност,бабите да идват по-често при вас.Оставяй я сама с тях в стаята,уж,че си имаш работа в другата стая,а те да я заиграят по някакъв начин.Може да излезеш за малко,уж набързо за да отидеш до магазина и да и купиш бонбонки или каквото тя обича.Или пък го прави с твои приятелки,та дори по-често с татито.Дори да знаеш,че ще плаче,по-добре сега малко по малко да свиква,отколкото ,като тръгне на ясла ,раздялата да стане отведнъж.Успех!

# 2 3 май 2006, 22:47 ч.

Мнения: 61

Ами мъничка е още - не се притеснявай.
Мисля, че някой с опит професионален би могъл да ти даде съвет.

Вики също беше много привързана към мен , не сме се делили до скоро.

Всичко става постепенно без да натоварваш психиката на детето.

# 3 3 май 2006, 23:06 ч.

София
Мнения: 7 097

И Калина /на 1 и 9 м./, дето е толкова контактна, палава и самостоятелна много често е залепена за мен. По цял ден "тати, тати", а вечер татко й като си дойде не дава да я пипне - завряна в мен...При бабите си също рядко остава и то за по няколко часа, като през цялото време повтаря "мама". Само навън като сме все едно е сама - дай й да хойка, изобщо не се сеща да погледне там ли съм.

# 4 4 май 2006, 22:57 ч.

Мнения: 2 353

И ние имахме такъв период и слава Богу отмина. Не ме оставяше да отида до тоалетната сама, бях откачила. Сега аз я гоня да я целувам, а тя бяга Sad

, нищо че е на 3г. и 3м.

# 5 4 май 2006, 23:09 ч.

Sofia
Мнения: 288

И аз щях да пускам подобна тема.
Мисля, че е период, който ще отмине, но е неприятно - разбирам те.
При мен проблемът е с едногодишен - въпреки, че го оставям да го гледат по 1-2 часа или по 1/2 ден баби или дядовци, колкот повече пораства, толкова повече е залепен за мен - следи с поглед, плаче, когато изляза от стаята и т.н.
Проблемът ми е, че се надявам до месец да започна работа и това ще утежни оставянето на жена или ясла.
Баткото го оставих на 9 месеца на жена и беше свикнал повече на разнообразно присъствие, но малкия има възможността да ме ползва по дълго време.
Според мен децата трябва да се социализират от много малки, за да няма такива проблеми.

# 6 5 май 2006, 01:25 ч.

Мнения: 35 968

познатоооо! ooooh!

налага ми се излизам понякога и никой не иска да я гледа, особено вечер /денем - до час и половина/, защото всички си я знаят каква е! ... и билетът ми ДМ така ще си остане, в шкафчето, няма да го продам или подаря Mr. Green

/сори за офф-а/

# 7 5 май 2006, 07:22 ч.

Мнения: 388

Позната картинка.
Каката ми беше такава,а сега и малката.Миналата седмица ми се наложи да отида на зъболекър,който работи в съседния на свекърва ми вход.За един час се беше видяла в чудо и я извела на вън.Там било по-добре.
Мисля си обаче какво ще правим на есен,като тръгне на ясла?Имах намерение да отида за два дни някъде с мъжа ми,но незнам дали да рискувам.И свекърва ми казва,че най-добре да я оставяме за по малко,та после да и е по-лесно.

# 8 5 май 2006, 09:51 ч.

Мнения: X

Моята от 2-месечна спи една вечер при някоя баба. При свеки има двор, други деца, абе супер и тя мноооого обича да ходи там. Незнам дали това, че събота или неделя е при бабите си и е повлияло, но е факт, че е страшно общителна, сама дава зор да ходи при тях, много бързо свикна с яслата и ходи с голям кеф.

Но аз я пращах при бабите умишлено, да свикне да се дели, да види, че и на другите места ще и бъде хубаво и, че мама винаги ще идва да си я вземе.

Това, защото аз много страдах за майка си до 5 годишна, направо кошмар, исках да го спестя на дъщеря ми и успях.

# 9 5 май 2006, 10:05 ч.

Мнения: 319

Цитат на: kroha в ср, 03 май 2006, 22:29

От юни тръгва на ясла....Има ли надежда???!!!

Ами да! Остава ти само да издържиш до юни и да не се огънеш за яслата. Мойта беше такава - гледана само от мен и баба си - абсолютно диво и асоциално дете - не смеех и аз като тебе да я оставя в пясъчника например, защото ха някой я погледне и огласяхме квартала с писъци и ревове, пък като и пипнат играчка или я закачат непознати - майко мила, в срам се набирах! На всичкото отгоре баба и (свекито) като я гледаше, ми обясняваше, че като я извежда, нарочно търсели по-спокойни места, без деца, защото "да не му пречели на детенце други хора, да не му дърпали играчките" и "и до гълъбите не ходим, защото разнасят болести" и "карам се с другите деца, като и пипат играчките" и т.н.

Като тръгна на ясла обаче, на 1 год. и 4 мес. - знаеш ли как бързо се оправи?! Направо не можах да повярвам! Сега няма и помен от онова ревливо хлапе. Намерила си е мярката. Ако е наистина непознат човек, е по-сдържана, но с познати вече общува спокойно, свободно и няма проблем се дленето на играчки, храна и пр.! Не се тревожи! Само до юни!

# 10 5 май 2006, 10:06 ч.

Sofia
Мнения: 823

Браво Пандора,
Добра тактика си измислила.Хубавото е,че имаш такава възможност и си се възползвала от това.Но някои майчета като мен,нямаме и затова децата ни се привързват по-силно към нас.Добре,че Ели е общителна,поне съм се опитвала максимално да я държа сред хора и деца и да се социира възможно най-добре.Но е факт,че почти 3 месеца и трябваха за да привикне с яслата.

# 11 5 май 2006, 10:20 ч.

Мнения: 952

и ние сме така ooooh!

ама и аз го отдавам на период който ще отмине, чувала съм че момиченцата сега като по малки са така привързани към мамите но отминава леко по леко докато при момченцата си оставало за винаги #Crazy

Незнам колко е вярно ще видя, но и на мене по някога ми тежи как не мога никъде да мръднем с мъжо особено вечер , защото като се събуди и ако не ме види после събужда целия блок Embarassed

. През деня по нямам грижи но пак за час, два, радвам се че поне си играе с другите деца и не се дърпа от някои познати мами примерно.

# 12 5 май 2006, 10:34 ч.

Мнения: 6 315

Това е нормален период, макар и да е плашещ на моменти. Моето детенце (1г. и 11месеца почти) ходи на ясли отдавна, но когато сме заедно все е с мен. Напоследък започна да придобива самоувереност и да става по-самостоятелен. Остава за малко сам в друга стая да си играе, например. Но иначе ходи с мен навсякъде - вкл. и в банята, спи с мен - буди се през нощта и ме търси иначе.

Понеже преди не го събирах с хора като започнах, беше ад Confused

. Тичаше по мен, бягаше от приятелите ми, но постепенно свикна и сега като има повече хора около него се забавлява Simple Smile

. Търпение му е майката. Опитай се леекинко да я отделяш за час-два. Ако има някоя баба с железни нерви Wink

, на която да оставяш детенце за малко ще е добре за да може да се научи да се откъсва за малко от теб.

# 13 5 май 2006, 10:42 ч.

Мнения: 249

Дъщеря ми беше по същия начин,сега е много общителна и въпреки това не мога да изляза някъде без нея. ooooh!

# 14 5 май 2006, 11:12 ч.

Резерват "Северозапад"
Мнения: 2 366

Дъщеря ми от 7-месечна я давам събота и неделя при баба(свекърва ми)....та не е като да не познава други хора. Тя на вашата възраст беше много контактна и смела, но от месец и нещо се превърнала в същото плашливо и неуверено момиченце, което описваш Sad

.
Тази промяна май настъпи от както тръгнах на работа newsm78

, поне от тогава започна да се плаши, вечно да мрънка и да се държи за крачола ми в града. Не иска да ходи при другите деца да си играе - само ако и мама дойде ooooh!

...а сега като е втори ден на ясла, не знам дали ще се подобрят нещата или не.

# 15 5 май 2006, 11:40 ч.

Мнения: 22 905

Цитат на: kroha в ср, 03 май 2006, 22:29

Преди малко се върнахме от поредното кошмарно гости и със сълзи на очи пиша Cry

Имахме такъв период,но попремина.Сега пак е недружелюбен с непознати и обикновено мама трябва да прави всичко за него,но поне не крещи и вика като по-малък.Между другото онзи ден бяхме по центъра на разходка и във всеки магазин продавачките го поздравяваха,а той... Shocked

ги плюеше.ЕЕЕ,побеснях и се прибрахме набързо.Не знам защо го избиват такива бесове,смятам,че го е срам и е по-чувствителен.Надявам се да мине,а аз междувременно се извинявам след него Embarassed

Само да допълня,че синът ми е живял все сред хора,баби,дядовци,лели,приятели,дечица.майка ми го гледа много често,сестра ми също.Но има дни,в кито е ужасен.Сега тръгваме на детска/той ходи 1 седмиза,но се разбола/и се надявам да му мине тази стеснителност и агресия.

Последна редакция: пт, 05 май 2006, 11:46 от МамаДеси

# 16 5 май 2006, 12:07 ч.

Мнения: 1 113

Абсолютно същата картинка беше Лилия на вашата възраст - постоянно ревеше за мен и не признаваше никой друг, дори и баща си. Изключение правеха децата, с тях много обичаше да играе, но мама да е там. Постепенно свикна да остава при баба си за по час - два, но не и да спи там, дори и на обяд. В градината (тръгна на 2 год. и 3 мес.) бързо свикна и тъкмо се успокоих, че детето ми започна да приема околния свят като "аз и останалите", от две - три седмици положението е по старо му. Сутрин докато я оставя в детската градина хленчи и се сърди, искала да стои при мен (дори щяла да слуша!), в момента, в който затворя вратата се успокоява, даже я чувам да пее и да си говори с другите деца, което ме кара да мисля, че проблема не е в градината. В къщи същата работа - "Искам при Митко (племенника), ама и ти да стоиш при мен", независимо, че баба им е там, а и живеем в къща - ние сме на ІІ-рия етаж, а баба й на І-вия, не ме оставя даже да си разбъркам манджата на котлона, върви подир мен и това си е. Вече не знам дали е пак някаква "криза" на тази възраст или просто детето ми си е такова, но за нея света се състои от: "аз, мама и другите".
Съжалявам, че стана толкова дълго и че се оплаквам в темата ти, надявам се при вас нещата да се променят!

# 17 5 май 2006, 12:20 ч.

Мнения: 5 877

Малка ти е момата. Това е пикът на зависимостта , моето дете по това време думкаше по вратата на тоалетната и крещеше "Майката! Майката!". Половин година по-късно усъвършенствахме "Чао, мамо" - и спокойното изпращане на работа. Сега пак е много привързана към мен, то са едни любови, то са едни целувки, пак ако някой не й хареса, ми се крие зад дупето, обаче пък често се отпуска, играе, занася се, има си и други фаворити, понякога ме изтиква да ходя на работа, за да дойде бавачката, абе има надежда.

# 18 5 май 2006, 12:24 ч.

Варна, морето и сините вълни!
Мнения: 2 618

Ние също минахме през такъв период!
Борко не е гледан от баби Mr. Green

За около 2 години е гледан около 4 часа пт баби Mr. Green

Сега като по - голям им гостува, защото той иска и те не могат да му откажат Mr. Green

Няма нищо обезпокоително! Борко беше по драстичен в изявите си - на децата бъркаше в очите, за да не го закачат!
Само душата ти да е яка!Ще минете през това!

За яслата, пансове винаги има,но ще е трудно.Ще има много сълзи, а ти ще трябва да се усмихваш и да обесняваш колко е хубаво там!
Борко свиква с яслата около 4 месеца - толкова време ни отне докато остана там цял ден. Още около месец тъгува тихо и смирено, но отиваше на ясла без проблеми. Но след този период, като се почувства сигурен - стана онова палаво и бърборещо дете! Сега вече е на градина. Не иска да се прибира! Винаги казва "Изчакай ме, сега играя!" Случвало се е да го чакам по час, докато не останат деца в групата!

Важото е да си убедена че правиш най - доброто за детето си!

# 19 5 май 2006, 13:01 ч.

Мнения: X

Цитат на: svetlana79 в пт, 05 май 2006, 10:06

Това е така, освен това явно и детето ми е такъв тип, защото има и такив, които каквото и да ги правиш са болезнено привързани. Thinking

# 20 5 май 2006, 16:01 ч.

Мнения: 303

Момичета,не мога да ви опиша колко щастлива ме направихте Heart Eyes

От сърце ви благодаря за отговорите. Вече се бях отчаяла. Cry

Аз винаги ще си обичам детето такова каквото е, но живеем в социум и аз съм тази, която трябва да й помогне тя да навлезе в него.
Поне сега не си мисля че сме ненормални...Няма значение характер ли е това, период ли е, въпроса е че могат до известна степен да се канализират нещата. Защото сърцето ми се къса като виждам как детето умира от страх и несигурност. Изпитвам и вина, че аз съм я направила такава. Свекърви ми само ми повтаря как да съм я оставяла да реве, много съм й се вързвала Shocked

Интуицията ми подсказва че яслата ще помогне. До преди 1 мес умирах от страх да я дам и не бях сигурна,но сега съм. Верно, че много ще плаче, аз също,но поне ще знам защо-ще плаче 1,2..мес,но после ще свикне. А сега какво? Живеем като скотове- с никой не се виждаме, за да не реве тя от тях, на гости не ходим пак поради тази причина, с мъжа ми сме забравили, че освен родители сме и съпруг и съпруга #Crazy

А тези неща имат последици....и пряко и косвено.
Специални благодарности на Диана Hug