Прекалена привързаност към майката

  • 6 852
  • 21
  •   1
Отговори
  • Мнения: 303
Преди малко се върнахме от поредното кошмарно гости и със сълзи на очи пиша Cry. Дано майките на такива деца като моето ме поутешат.
Дъщеря ми не дава никой да я докосва, дори да й говори, че и дори да я поглежда-никой различен от мен и баща й. А много често, когато е изплашена или търси утеха не иска и баща си- аз да я нося, да се гушка в мен, да се крие. Иска само с мен да играе- мама да седне на кончето, мама да се люлее на люлката, с мама да си подаваме топката #Crazy. Не ме изпуска от поглед..Изобщо трагедия...все едно растем в гората...Вече ми е неудобно от хората, взех да избягвам да се срещаме с познати-само да приближат тя почва да мрънка сякаш се сърди че някой нарушава идилията ни и ни разваля играта. Не дай си боже да почнат да я закачат или да й говорят Crazy #Crazy Sick - ревове, бягане, криене...
Не издържам вече...Не съм я оставяла и за 1 час дори при бабите й, защото реве за мен. Верно че от малка е такава и е характер, но сега е нетърпимо...От юни тръгва на ясла....Има ли надежда???!!!

# 1
  • Sofia
  • Мнения: 823
Моето дете,много рядко е оставяно на бабите или който и да е било заповече от 2 часа.Но е по-общителна,не съм имала проблеми.Само,когато тръгна на ясли,плачеше много за мен,дори крещеше,но повечето дечица тъгуват за майчетата си,когато се разделят за пръв път по този начин.Ако това си го забелязала по-отрано е трябвало по-често да търсиш контакти между детето и други хора,макар,че сега не е късно.След като ще тръгва на ясла,според мен си е задължително да правиш именно това.Ако имат възможност,бабите да идват по-често при вас.Оставяй я сама с тях в стаята,уж,че си имаш работа в другата стая,а те да я заиграят по някакъв начин.Може да излезеш за малко,уж набързо за да отидеш до магазина и да и купиш бонбонки или каквото тя обича.Или пък го прави с твои приятелки,та дори по-често с татито.Дори да знаеш,че ще плаче,по-добре сега малко по малко да свиква,отколкото ,като тръгне на ясла ,раздялата да стане отведнъж.Успех!

# 2
  • Мнения: 61
Ами мъничка е още - не се притеснявай.
Мисля, че някой с опит професионален би могъл да ти даде съвет.

Вики също беше много привързана към мен , не сме се делили до скоро.

Всичко става постепенно без да натоварваш психиката на детето.

# 3
  • София
  • Мнения: 7 097
И Калина /на 1 и 9 м./, дето е толкова контактна, палава и самостоятелна много често е залепена за мен. По цял ден "тати, тати", а вечер татко й като си дойде не дава да я пипне - завряна в мен...При бабите си също рядко остава и то за по няколко часа, като през цялото време повтаря "мама". Само навън като сме все едно е сама - дай й да хойка, изобщо не се сеща да погледне там ли съм.

# 4
  • Мнения: 2 353
  И ние имахме такъв период и слава Богу отмина. Не ме оставяше да отида до тоалетната сама, бях откачила. Сега аз я гоня да я целувам, а тя бяга Sad, нищо че е на 3г. и 3м.

# 5
  • Sofia
  • Мнения: 288
И аз щях да пускам подобна тема.
Мисля, че е период, който ще отмине, но е неприятно - разбирам те.
При мен проблемът е с едногодишен - въпреки, че го оставям да го гледат по 1-2 часа или по 1/2 ден баби или дядовци, колкот повече пораства, толкова повече е залепен за мен - следи с поглед, плаче, когато изляза от стаята и т.н.
Проблемът ми е, че се надявам до месец да започна работа и това ще утежни оставянето на жена или ясла.
Баткото го оставих на 9 месеца на жена и беше свикнал повече на разнообразно присъствие, но малкия има възможността да ме ползва по дълго време.
Според мен децата трябва да се социализират от много малки, за да няма такива проблеми.

# 6
  • Мнения: 35 891
познатоооо!  ooooh!
налага ми се излизам понякога и никой не иска да я гледа, особено вечер /денем - до час и половина/, защото всички си я знаят каква е! ... и билетът ми ДМ така ще си остане, в шкафчето, няма да го продам или подаря  Mr. Green /сори за офф-а/

# 7
  • Мнения: 388
Позната картинка.
Каката ми беше такава,а сега и малката.Миналата седмица ми се наложи да отида на зъболекър,който работи в съседния на свекърва ми вход.За един час се беше видяла в чудо и я извела на вън.Там било по-добре.
Мисля си обаче какво ще правим на есен,като тръгне на ясла?Имах намерение да отида за два дни някъде с мъжа ми,но незнам дали да рискувам.И свекърва ми казва,че най-добре да я оставяме за по малко,та после да и е по-лесно.

# 8
  • Мнения: X
Моята от 2-месечна спи една вечер при някоя баба. При свеки има двор, други деца, абе супер и тя мноооого обича да ходи там. Незнам дали това, че събота или неделя е при бабите си и е повлияло, но е факт, че е страшно общителна, сама дава зор да ходи при тях, много бързо свикна с яслата и ходи с голям кеф.

Но аз я пращах при бабите умишлено, да свикне да се дели, да види, че и на другите места ще и бъде хубаво и, че мама винаги ще идва да си я вземе.

Това, защото аз много страдах за майка си до 5 годишна, направо кошмар, исках да го спестя на дъщеря ми и успях.

# 9
  • Мнения: 319
От юни тръгва на ясла....Има ли надежда???!!!

Ами да! Остава ти само да издържиш до юни и да не се огънеш за яслата. Мойта беше такава - гледана само от мен и баба си - абсолютно диво и асоциално дете - не смеех и аз като тебе да я оставя в пясъчника например, защото ха някой я погледне и огласяхме квартала с писъци и ревове, пък като и пипнат играчка или я закачат непознати - майко мила, в срам се набирах! На всичкото отгоре баба и (свекито) като я гледаше, ми обясняваше, че като я извежда, нарочно търсели по-спокойни места, без деца, защото "да не му пречели на детенце други хора, да не му дърпали играчките" и "и до гълъбите не ходим, защото разнасят болести" и "карам се с другите деца, като и пипат играчките" и т.н.

Като тръгна на ясла обаче, на 1 год. и 4 мес. - знаеш ли как бързо се оправи?! Направо не можах да повярвам! Сега няма и помен от онова ревливо хлапе. Намерила си е мярката. Ако е наистина непознат човек, е по-сдържана, но с познати вече общува спокойно, свободно и няма проблем се дленето на играчки, храна и пр.! Не се тревожи! Само до юни!

# 10
  • Sofia
  • Мнения: 823
Браво Пандора,
Добра тактика си измислила.Хубавото е,че имаш такава възможност и си се възползвала от това.Но някои майчета като мен,нямаме и затова децата ни се привързват по-силно към нас.Добре,че Ели е общителна,поне съм се опитвала максимално да я държа сред хора и деца и да се социира възможно най-добре.Но е факт,че почти 3 месеца и трябваха за да привикне с яслата.

# 11
  • Мнения: 952
и ние сме така ooooh!ама и аз го отдавам на период който ще отмине, чувала съм че момиченцата сега като по малки са така привързани към мамите но отминава леко по леко докато при момченцата си оставало за винаги #Crazy #CrazyНезнам колко е вярно ще видя, но и на мене по някога ми тежи как не мога никъде да мръднем с мъжо особено вечер , защото като се събуди и ако не ме види после събужда целия блок Embarassed. През деня по нямам грижи но пак за час, два, радвам се че поне си играе с другите деца и не се дърпа от някои познати мами примерно.

# 12
  • Мнения: 6 315
Това е нормален период, макар и да е плашещ на моменти. Моето детенце (1г. и 11месеца почти) ходи на ясли отдавна, но когато сме заедно все е с мен. Напоследък започна да придобива самоувереност и да става по-самостоятелен. Остава за малко сам в друга стая да си играе, например. Но иначе ходи с мен навсякъде - вкл. и в банята, спи с мен - буди се през нощта и ме търси иначе.

Понеже преди не го събирах с хора като започнах, беше ад  Confused. Тичаше по мен, бягаше от приятелите ми, но постепенно свикна и сега като има повече хора около него се забавлява Simple Smile. Търпение му е майката. Опитай се леекинко да я отделяш за час-два. Ако има някоя баба с железни нерви Wink, на която да оставяш детенце за малко ще е добре за да може да се научи да се откъсва за малко от теб.

# 13
  • Мнения: 249
Дъщеря ми беше по същия начин,сега е много общителна и въпреки това не мога да изляза някъде без нея. ooooh!

# 14
  • Резерват "Северозапад"
  • Мнения: 2 366
Дъщеря ми от 7-месечна я давам събота и неделя при баба(свекърва ми)....та не е като да не познава други хора. Тя на вашата възраст беше много контактна и смела, но от месец и нещо се превърнала в същото плашливо и неуверено момиченце, което описваш Sad.
Тази промяна май настъпи от както тръгнах на работа newsm78, поне от тогава започна да се плаши, вечно да мрънка и да се държи за крачола ми в града. Не иска да ходи при другите деца да си играе - само ако и мама дойде ooooh!...а сега като е втори ден на ясла, не знам дали ще се подобрят нещата или не.

Общи условия

Активация на акаунт