Създаване на група за близки на болни от Алцхаймер 2

Ох, пак проблеми!
Дядото много пада! Гледачката не може да се оправя, мъжът ми не може да го посещава всеки ден.
За дома остава още поне месец да чакаме!
Дайте акъл, в коя болница до го вкараме поне малко!
ЛЛ каза, че ще даде направление.
Платен дом е изключен в момента, ние всички сме с 500 лв до края на месеца.
Ох обадих се в Неврологията, обаче трябва да го разкарваме до там, да го връщаме и да чакаме, после пак да го закараме за 1 седмица. Простотия!

Ако е много отслабнал и пада, защото няма сили, може да го дадете в гастроентерология, да лекуват малко храносмилателната система - може да има гастрит или нещо такова, а може да има и анемия и от това да пада, или ниско кръвно налягане. Отделно, че главата не го държи, но след като неврологията е проблем, опитайте друго. Ние бяхме в гастроентерология - поводът беше мелена, но за първи път лекуваха сериозно гастрита - въпреки, че сме ходили по лекари за това, от много години, даже е лежала в болница майка ми, но за първи път сега я лекуваха сериозно. Резултатът е , че постепенно храненето се подобри и е поради това е чувствително по-стабилна, макар че това става бавно и през цялото време треперя да не падне,  това е най-голямата опасност - пада лесно. Но в това отделение имаше хора с анемия и им преливаха кръв ( и на майка ми й преливаха, заради мелената и загубата на кръв от това) - та може да се провери дали има анемия или нещо друго и да го полекуват.

**ElIna**, можеш да опиташ с бял равнец - капсули. Белият равнец е перфектно средство при гинекологични проблеми, най-вече кръвотечения, но и в този случай може да помогне - има антибактерицидно действие. http://www.biospot.bg/index.php?page=detail&id=786

Благодаря ви за съветите. АГ-то ни е в отпуска, но другата седмица съм първа при нея да я разпитам. Иначе пак говорих със сестрата на дома- то този проблем е от скоро. Според сестрата мога да я заведа на преглед с колата, каза, че ще я измият много добре, ще я облекат и т.н. Оооох милата ми майчица. Добре, че мъжът ми си идва тази седмица. Поне да имам опора.
Free Agent, падането е симптом. Майка ми доста падаше. Първоначално си мислех, че е от глаукомата, но то било от деменцията. Не може ли ЛЛ да измисли нещо, свързано с тежка анемия? Знам ли.....разсъждавам, но мисля, че Green Tara е права- гастрото също е добра идея. Пробвайте. Като е с деменция няма ли да искат придружител?
Знаете ли, по повод въпроса на *Biskvitka* за изпита при невролога, се замислих.....тази болест е обреченост. Това е най- тежкото. Майка ми, милата, мислеше, че ще се оправи. Бореше се. В този ред на мисли- който не го е гледал- препоръчвам- http://www.imdb.com/title/tt3316960/ Историята е за жена, професор, успяла в живота, в професията, щастливо женена и изведнъж диагностицирана с ранен, много рядък Алцхаймер на 50 г. Тя също се бореше....Не е лошо- кръстословици, тестове при доктора, но в един момент просто всичко заминава. *Biskvitka*, ако мислиш, че се мъчи излишно при доктора, говори с него.
Много ми е криво, момичета. Като ходих вчера всички седяха на масите в общата стая. Чисто, подредено, и те чисти, но.....бледи, прозрачни, празни, студени погледи, просто стоят и не правят нищо. Мъка. Майка ми не е толкова зле. Тя поддържа разговор, тя е там, защото може да се изгуби и защото не може да отиде сама до тоалетна или да си сготви и защото се изпуска, но реално ме познава, говори свързано. Има хора там, които са само едно тяло.....и мама там сред тези празни тела.......много ми е тежко. Така ме хваща за гърлото, когато се сетя.Гледам по цял ден да правя нещо, за да забравя, за да съм ангажирана и да не мисля за там, за нея....
По ужасен начин си отиде баща ми- живя 13 години половин човек, покусен от много масивен инсулт, разсъдъкът му беше запазен, и до последно осъзнаваше какъв затвор е тялото му. Как издържа психически не знам...Сега пък това с мама. Единият мозък без тяло, другия- тяло без мозък. Аз съм на 36 г., Има хора, имат родители докато станат на 50-60г. Просто ми се щеше да познавам родителите ми по- дълго, да имах възможност да прекарвам повече време с тях.....   

 

Здравейте. Аз наминавам да ви видя. Виждам, че нещата се развиват все по-зле при повечето, за което искрено съжалявам.

Съболезнования на Stardust@! Друго няма да кажа, защото когато моя татко си отиде през юни всичките тия съжалително абсурдни реплики в стил "как ще бъде всичко по-добре сега", "отървахте се и той се отърва" ме отвратиха тотално. Оказа се, че съм заобиколена от студени хора, които очакваха от мен да съм превъзмогнала загубата още седмица след смъртта на баща ми. А сега след около 3 месеца и половина ме гледат все едно трябва окончателно да съм забравила и ако не съм значи не съм добре психически. Срамувам се дори да споделя с някого колко още ми е мъчно и колко страдам. Не съм и предполагала колко е студено българското общество към тези, които са загубили близък. И някакъв откачен страх от смъртта има. Недай си Боже да се спомене, че някой е починал, че смъртта е част от живота. Много ми е странно всичко това. Малко се отплеснах...извинявам се за което. Мисълта ми е, че разбирам Stardust@ много добре. Както и ония мисли какво е можело по-добре да се направи, за да не се стига до загубата на човека. И аз ги имам. Но знам, че те само вина ми внушават и не са реални. Каквото е могло да се направи е било направено и всичко е направено с желание да се помогне на болния близък.

Green Tara, радвам се, че майка ти има подобрение. За падането е много неприятно. Баща ми падаше много в последната година. Сигурно поне 10 пъти и повече. Господ го е пазил да не се потроши, защото някои падания бяха ужасни, удряше си главата в твърди неща, беше силно насинен много пъти, беше си сцепил даже главата веднъж, но му я залепиха и му мина бързо и даже белег не остана. Ние уж го пазихме много, но е много трудно да се опазят напълно, освен ако не са на легло...Остава варианта да се обезопаси колкото се може помещението. Да се сложат някакви възглавници, нещо меко, та ако падне поне да не е фатално.

**ElIna**, това което пишеш толкова добре го разбирам и много правилно си го изразила. Тази обреченост е много страшно усещане. Че се бориш, но знаеш, че войната е загубена. Баща ми също веднъж поседна с мен, преди години, в хола и ми обясняваше..че щял да се оправи, че всичко ще бъде наред. Себе си убеждаваше освен мен. Обаче аз знаех истината. Направо е чудовищно това усещане.
И аз имам завист към хора, чийто бащи са били до тях поне до 50-60 години. Даже се плаща малко от себе си. Хваща ме страшен яд, когато някой не оценява родителите си, мрънка и не им обръща внимание. Побеснявам. Иде ми да му тресна два шамара на такъв човек и да му кажа, че ако не почне да цени родителите си е идиот. А познавам доста такива. Изобщо не разбират какво имат. Гледат им и децата и финансово им помагат и морално и всякак и после пак недоволни. Или ощо по-лошо - безразлични. Все "Аз" им е в устите.  

Благодаря, lovely. Но ето -майка ми лежа в кардиологията с инфаркт, едва я спасиха, беше цяла седмица вързана по гръб за ръцете и краката, без да яде нищо, само венозно хранене, измъкнах я оттам, след месец - в гастроентерологията, с кръвотечение от хранопровода, цяла седмица отново, често връзвана, също на венозно хранене, лекуваха я, измъкнах я и оттам, с много грижи я стабилизирах физически, изправих я на крак, да,  и започна да се храни, повече или по-малко, но достатъчно добре, дори вече сама започва да се храни, както писах по-горе - вече е по-стабилна, за да не пада често и опасно. Ако така върви, физически ще се стабилизира доста добре - достатъчно например, за да мога да отсъствам от време на време, но заради мозъка - грижите трябва да продължат да бъдат непрестанни, 24 часа на денонощие. Това е много трудно, тази безнадежност.  Полагаш грижи - и те нямат резултат, ангажиран си тотално и непрекъснато. Тя не е щастлива - казва, че иска да умре, за да прекрати всичко това, тази безпомощност, която няма край,  тази постоянна зависимост от другите и това, че не си полезен.Често си мисля: "Чудото да си човек, и ужаса да си човек" (Кастанеда).
За падането - пътувах наскоро с една жена, та тя ме предупреди - когато болният падне, да се затрупва с юргани, одеала, не вдигай, ако си сам - докато дойде друг човек на помощ. Тя самата е пострадала в такава ситуация: всичките й органи са паднали надолу. Майка ми е дребничка и слаба и се справям засега, но ако човекът е по-едър - трябва да се следва този съвет.
 **ElIna**, Free Agent, да, за всички отделения, ако пациентът е с деменция, искат придружител. Може да е близък, а може и да е нает човек. Аз вземах от време на време санитарки от болницата, които през свободното си време придружават пациенти. Плащах по 3-4 лева на час. Не ме заменяха адекватно, но все пак имах известно спокойствие и време да свърша някаква работа навън.

Благодаря, lovely, точно така се чувствам. Да не говорим, че съм в чужбина и нощем се събуждам с още по-силното чувство за вина, че не бяхме до него и до майка ми, че не дойдохме тогава за повече време да го заведем в София, да речем. Периодът тогава беше много труден за семейството ми тук, важен за децата и бъдещето им.
Съгласна съм за откачения страх. Една позната ме пита "как си". Първата ми мисъл беше: просто поднеси едни съболезнования в случая без излишни приказки. Никой не знае какво е, преди да го изпита. Да загубиш родител, някой толкова близък и сакрален за теб. Как може да си според теб?!
Колегите ми на работа се държаха много адекватно, никой никакви коментари не направи ...
Няма как да се пребориш с това веднага. Мм е много състрадателен, но понякога си мисля, че не разбира защо съм толкова изнервена, свадлива и как може да не ми се ходи на почивка. Нямам желание, настроение ... Обзела ме е една апатия.
И плача нощем, плача откакто нещата се объркаха и 3 месеца след сърдечната операция нещата се влошиха драстично и бяха засегнати други органи и се откл/чиха стари болежки, което доведе до деменцията.

Не искам да плаша никого, но стигне ли се до там е необратимо.

На близък колега онзи ден съседът му починал от деменция, на 41г. 

Не е за гастро дядото. Той си хапва, даже бил напълнял. Ще видя нещо да сменим хапчетата.

Майка ми също говореше, че иска да умре. И, да, и на мен не ми се ходи на почивка, всъщност не ми се ходи никъде. С каква съвест бих отишла па почивка да си правя кефа, като знам тя как е и като думите й "как ми се ходи някъде на почивка" още ехтят в главата ми. 1-2 часа тишина и спокойствие, без да мисля да нищо, с топли чорапки, ментов чай с мед и хубава книга......друго не искам. Но от къде това спокойствие....

Ниацинамид:
http://media.silabg.com/vitamin-b3-sreburen-kurshum-sreshtu-news797.html
https://biomall.bg/bio-naturalni-hranitelni-dobavki/bio-vitamini … 21st-century-cena

В момента по България он еър:
https://www.bgonair.bg/tvonline

Хванах го малко накрая. Май говореха за "Все още Алис". Сега се сещам, във филма героинята на С. Сърандън, още докато беше горе- долу ОК, каза "Не може ли просто да имам рак. Хората изпитват състрадание към болните от рак, връзват им розови лентички, правят кампании, помагат с каквото могат. А когато имаш Алцхаймер, говорят зад гърба ти, подхилват се на грешките ти, казват, че нещо не си в ред, сякаш си луд..." Със сигурност не цитирам дословно, но нещо такова беше. И, да наистина повечето болни са жени. В дома мъжете са 4-5ма, останалите са жени. ЛЛ каза, че като че ли, по нейни наблюдения, болните са предимно хора с висше образование, работили цял живот с ума си... А върви разбери.
Иначе на мен продължава да ми е много мъчно. Вчера ми звънна непознат номер. Сърцето ми слезе в петите. Първата мисъл ми беше "нещо с мама", а уж им имам всички телефони на дома, но знам ли може някой номер да не съм записала... Докато вдигна, ръцете ми се изпотиха и сърцето ми щеше да изскочи... а то било съвсем за друго обаждането....

Дядото е много зле, не може да говори, не яде, само спи от лекарствата. Май няма да дочака дома. ММ е много тъжен и изнервен, че освен да чака, друго нищо не може да направи. Ходи всеки ден при дядото, че гледачката се отказа.

Американският учен-невролог, Матю Уокър, за количеството на съня и неговото влияние:

"Недостаточный сон на протяжении всей жизни у взрослых значительно повышает риск развития болезни Альцгеймера. Причины этого трудно суммировать, но по существу это связано с амилоидными отложениями (токсин-белок), которые накапливаются в мозгу тех, кто страдает от этого заболевания, убивая окружающие клетки.
Во время глубокого сна такие отложения в головном мозге эффективно очищаются. Без достаточного сна эти бляшки накапливаются, особенно в районах мозга, ответственных за глубокий сон, атакуя и уничтожая их. Потеря глубокого сна, вызванная этими атаками, снижает способность очищать мозг от амилоидов. Порочный круг: больше амилоида, меньше глубокого сна; меньше глубокого сна, больше амилоида и так далее.
В своей книге Уокер отмечает, что Маргарет Тэтчер и Рональд Рейган, которые были известны своей способностью мало спать, столкнулись с этим заболеванием. Это в том числе опровергает миф о том, что пожилым людям требуется меньше сна.
Сон помогает создавать новые воспоминания и восстанавливает нашу способность к обучению. Кроме того, сон влияет на психическое здоровье."

Eкстракт от гроздови семки: съдържа голяма концентрация на ресвератрол, който има и 'подмладяващо действие", като се смята че може и да бъде превенция на Алцхаймер.

Mol Neurobiol. 2016 Mar 19. [Epub ahead of print]

Resveratrol and Alzheimer's Disease: Mechanistic Insights.

Ahmed T1, Javed S2, Javed S2, Tariq A2, Šamec D3, Tejada S4, Nabavi SF5, Braidy N6, Nabavi SM7.

Abstract

Alzheimer's disease (AD) is the leading cause of dementia in the elderly and is characterized by progressive cognitive and memory deficits. The pathological hallmarks of AD include extracellular senile plaques and intracellular neurofibrillary tangles. Although several mechanisms have been used to explain the underlying pathogenesis of AD, current treatment regimens remain inadequate. The neuroprotective effects of the polyphenolic stilbene resveratrol (3,5,4'-trihydroxy-trans-stilbene) have been investigated in several in vitro and in vivo models of AD. The current review discusses the multiple potential mechanisms of action of resveratrol on the pathobiology of AD. Moreover, due to the limited pharmacokinetic parameters of resveratrol, multiple strategies aimed at increasing the bioavailability of resveratrol have also been addressed.

Мощната антиоксидантна активност на гроздовото семе притежава неврозащитни свойства. Повечето тестове, които ги потвърждават са ин-витро, но съществува и едно ин-виво изследване върху мишки. Гроздовото семе предпазва невроните от цитотоксичност, а при мишки с когнитивни отклонения, подобни на Алцхаймер, се отбелязва подобряване на мисловните процеси;