Всички ли са светици?

Абсолютно е възможна подобна връзка между двама души. Без очаквания, без обещания, без отговорност, просто секс. Там намираш това, което ти липсва от чисто егоистична гледна точка. Точно определен час, определено място, понякога няма нужда и думи дори. Просто секс, нищо друго.

Възможно е, ако партньорите са различни. Ако е един и същ в продължение на години, винаги има привързване, неизбежно е.
Освен ако жената не е с мъжка психика, както вече писах. Случаите, в които тази схема минава без грам емоция, са единици.   
А и как лягаш с някото, с когото нямате химия?

Аз пък за светица не се броя.Иневерявала съм  и с чувста,и просто за секс.Звучи грандиозно,така казано,но май е 2 пъти общо в различни връзки.В ситуацията 'просто секс' в продължение на години след това "любовникът' желаеше повторение.Аз обаче бях изключително емоционално привързана към своят приятел,и макар да липсваше сексуална интимност между нас-по вина и на двамата,така и не изневерих отново.
Въпрос на момент,хормон,възбуда,разочарование.
Моят опит се свежда до извода-каквато и да е причината за изневяра,ако умееш да се анализираш,това ти дава много иинформация.В единият случай ще се самоизядеш вътрешно,в другият ти е все тая,че си изневерил.Това говори много за връзката.В третият случай не се самонаказваш до откат,но осъзнаваш,че не одобряваш постъпката си и не би я повторил,защото уважаваш човека до себе си.
Причини за изневяра-бол.Аз лично мразя паралелни връзки,мразя перманентни флиртове.Но понякога еднократната изневяра може да даде ужасно много отговори и най-важното -посока,ако човек си направи равносметка на действията.
И все пак,за да не остана неразбрана-не подкрепям изневярата.Имало е инцидентни залитания при мен,но дотам.И все пак не заклеймявам всяка изневяра.Причини и причини.Всъщност май не заклеймявам само изневрите,които  'сплотяват колектива',а именно заздравяват връзката.Останалите носят много болка.

Анализите и изводите обаче се правят постфактум. Изключително рядко е възможно човек със сигурност да може да каже, че когато пусне духа от бутилката, може успешно да го върне обратно в нея.

Измамата няма как да е приемливо поведение. Ако половинката е толкова "правилната", логично е да може да се проведе нормален разговор и да се обсъдят проблемите, вместо да се търси заместител...

Напълно съгласна.Винаги  по-добре да не се изпуска духа,въпросите да се зададат предварително ,изводите да се направят и решението да се вземе.Но изневярата съществиува,и в редки случаи може да бъде полезна за отношенията,според мен.

Лошото е, че няма как предварително да знаеш дали ще бъде от онези редки случаи, когато е добра за семейните отношения.

Съгласявам се на 100% с последните няколко мнения .
В моя случаи беше добре . Имах моменти преди това ,когато се изнервях ужасно,депресирах се ,чак не исках да виждам мъжа си ,че ми причинява дискомфорт все едно искам от него да копае лозе . На мен лично ми помогна и съумях да съхраня себе си и чувствата си . Може някой да си мисли ,че е егоистично и може и да е . Но със сигурност жена минала през подобни ситуации ще разбере колко пагубно е за самочувствието ти това .

Да разбираме ли, че си грешница?

Ами, за мен лично не е опция.И ще кажа защо.
Ако нещо ми липсва у другия-секс, отношение, уважение, и тръгна да го търся навън, просто няма как вече да бъда отдадена 100% на връзката ни.Ще мисля как, с кого, къде, кога да задоволя липсата.А това отнема и време, и чувства, и емоции, които спистявам на половинката.Освен това, винаги има "шанс" да хлътна по другия, защото се предполага, че ще търся "приемлив" вариант, няма да се забия на първия смотльо.А хубавите варианти имат опцията да са завладяващи, готини, загадъчни (именно защото са някаква тръпка).Та от там до разлюбването/развода, крачката е минимална.
Затова, при мен важи принципа "Или всичко (от един човек), или нищо!"
Аз не мога да "тъка на два стана".

Изневерявала съм на мъжа ми, още докато бяхме гаджета. Единият път беше само секс, в началото много силна химия, но след 3-4 пъти всичко отшумя за мен, точно защото не харесвах другия като човек. Прекратих, чувствах се много виновна, направо омърсена. Вторият път беше 6 г. по-късно, не смятах, че човекът е подходящ за мен за дългосточна връзка, но имаше емоции и привързване. Отново се дръпнах аз, но тогава осъзнах, че нещо много куца в отношенията с мъжа ми. Останах с него, имаме вече и дете на 6 г., но мисля, че беше грешка. Според мен в много случаи, ако хората не търсят свободни сексуални отношения по принцип и не им е в природата да скачат от партньор на партньор, изневярата е патерица, която рано или късно се чупи и виждаш, че връзката не е ОК. При мен е така, още сме заедно, но аз реално не изпитвам физическо привличане и любов към мъжа ми. Сега правим много рядко секс, точно защото аз не искам. Съжалявам, че не си тръгнах по-рано, преди да създадем дете, самозалъгвах се, че той е точният човек. Истината е, че може би ме беше страх от това да не остана сама. Опитай се да бъдеш максимално честна със себе си и да си отговориш какво наистина не ти достига във връзката ви и дали е само секс. Така или иначе, сексът е основна част от връзката и според мен няма как проблемите там, да не се отразят като цяло на отношенията ви. А и първопричината рядко е сексът сам по себе си. Според мен ти не се чувстваш достатъчно желана и обичана, а това е много сериозен проблем и не е същото като егоистичен каприз за разнообразяване на сексуалния живот.

Лошо е, защото на повечето хора им е заложено да им е гадно, когато им изневеряват. Ама много да им е гадно.
Лошо е и защото има вероятност изневеряващият (особено ако е жена, но не само - мъжете, макар, както се казва, ясно да разграничават секса и любовта, също се влюбват) да се повлюби леко в другия и това да създаде проблеми.
Ако тези два фактора се изключат, сигрно не е толкова лошо, ама не знам как може човек да бъде сигурен, че са изключени.

Е, то ако всичко знаеш предварително, какво ще правиш цял живот?
Шегувам се, но всеки си носи риска и отговорността за всяко действие или бездействие.
От друга страна, може дори и силно да се влюбиш в другарчето за секс и пак да си наясно, че семейство или каквато и друга заедност с него, не искаш.
Защото, няма другите качества, които ги има човекът вкъщи.

Поговорките, преминали успешно през вековете, са доказали мъдростта си.
Сещам се за тази:

" Мир вкъщи и любов навън"

Ако нещо не ми стига се опитвам да разнообразя, но с него-дали ще е на открито, за да има тръпка, или пък на почивка ще отидем, ще запаля свещи.
Ако не се получава и след многократни опити продължа да удрям греда, ще му предложа тройка.
Може би чак тогава бих излязла извън връзката.
Но съм сигурна, че опции А и Б биха проработили.
Предпочитам да съм с човек, който знае какво харесвам и как и дори за няколко минути може да ме накара да се чувствам по-добре, отколкото да стрелям напосоки с непознати.

А пък и винаги съм се чудела, ако си в сериозна връзка/брак и изневериш и недай си Боже, хванеш някоя болест, после как ще го обясниш на човека до теб? Ако не искаш да му казваш за изневярата, разбира се.

ОХ, в такъв случай ще се получи раздвояване и твърде много драма с голям риск от плачевен резултат.