Здравейте!
Интересно ми е какво мислите за имена, в които ударението не пада на обичайната гласна. Например ДАниел вместо ДаниЕл, МАртин вместо МартИн, ГАбриел вместо ГабриЕл. Бихте ли се съобразявали с избора на родителите и детето или предпочитате да се придържате към "правилното" произношение, т.е. общоприетото за страната?
Моят син е от смесен брак и е с такова име. Досега винаги е живял в чужбина и тук се произнася с ударение на първата сричка. Всички сме свикнали да се обръщаме към него така, той също така си казва името като го попитат. В България обаче същото име е прието да се произнася с ударение на третата сричка. С близки и приятели нямам никакъв проблeм, те са наясно, познават ни. При разговор с непознати обаче, не винаги мога/искам да си обяснявам цялата семейна история. Ако мъжът ми не е с нас или мълчи, няма откъде да знаят, че е чужденец. В такива случаи като кажа името на детето често получавам учудено-подразнени реакции. Случвало се е дори да ме поправят
Общото усещане е "Гледай я сега тая как се прави на оригинална!", а изобщо не ми е това намерението 
. Просто се променя звученето и когато го произнеса по различен начин, имам усещането, че не говоря за моето дете... странно ми е някак.
Та, въпросът ми е: претенциозно ли звучат такива имена в България на днешно време или просто съм попадала на крайни традиционалисти?
Интересно ми е какво мислите за имена, в които ударението не пада на обичайната гласна. Например ДАниел вместо ДаниЕл, МАртин вместо МартИн, ГАбриел вместо ГабриЕл. Бихте ли се съобразявали с избора на родителите и детето или предпочитате да се придържате към "правилното" произношение, т.е. общоприетото за страната?
Моят син е от смесен брак и е с такова име. Досега винаги е живял в чужбина и тук се произнася с ударение на първата сричка. Всички сме свикнали да се обръщаме към него така, той също така си казва името като го попитат. В България обаче същото име е прието да се произнася с ударение на третата сричка. С близки и приятели нямам никакъв проблeм, те са наясно, познават ни. При разговор с непознати обаче, не винаги мога/искам да си обяснявам цялата семейна история. Ако мъжът ми не е с нас или мълчи, няма откъде да знаят, че е чужденец. В такива случаи като кажа името на детето често получавам учудено-подразнени реакции. Случвало се е дори да ме поправят
Общото усещане е "Гледай я сега тая как се прави на оригинална!", а изобщо не ми е това намерението . Просто се променя звученето и когато го произнеса по различен начин, имам усещането, че не говоря за моето дете... странно ми е някак.Та, въпросът ми е: претенциозно ли звучат такива имена в България на днешно време или просто съм попадала на крайни традиционалисти?
Не бих си променяла начина, по който си произнасям името на детето и не бих се съобразявала с хорски погледи. Пък ако ще и най-префърцуненото име на света да е.