Курсова работа по Висша математика

  • 2 184
  • 13
  •   1
Отговори
  • Мнения: 7
Здравейте! Имам нужда от помощ. Имам курсова работа по Висша математика, но задачите ме затрудняват. Ако някой има възможност да ми помогне с нея или част от нея, ще съм му много благодарна. След всяка задача има 4 възможни отговора, като само 1 от тях е верен. Благодаря предварително!
Скрит текст:
1. Точките  A, M, N, B  са върху една права (в този ред), като  |MN| =  |AB|,  M  е среда на отсечката  AB  и  A(5, 3),  B(7, –5).  Намерете координатите на точките  M  и  N.

а)  M(6, –1),  N(4, 3);
б)  M(2, 7),  N( , – );
в)  M(11, 0),  N(19/3, -10/3);
г)  M(6, –1),  N(20/3, -11/3).
2. В триъгълника  ABC  са дадени върхът  С(1, 5)  и средите  A1(3, 3)  и  C1(3, 1),  съответно на отсечките  BC  и  AB.  Намерете ъгъла между медианата при върха  A  и отсечката  АВ.


а)  120º;
б)  60º;
в)  30º;
г)  45º.

3. Намерете лицето на триъгълник  ABC,  където  A(0, 3),  B(4, 0), С(3,  ).
а) 25/6
б) 24/7
в) 18/7
г)  3,5.

4. Дадени са точките A(0, 3),  B(5, 0), С(1,4)  и  D(a, 4), където  a  е параметър и  a ≠ 1.  Определете стойностите на параметъра  a,  за които ъглополовящите на ъглите  ACB  и  ADB,  съответно в триъгълниците  ABC  и  ABD,  пресичат страната  AB  в една и съща точка.
а) няма такава стойност на параметъра;
б) a = 12,5;
в) a = -5/3;
г) a = 3,   4.

5. Точката  A(3a, 5)  е извън окръжността

            x2 + y2  2x – 2y + 1 = 0,

ако стойностите на параметъра  a  са:

а) a  (2, + ∞);
б) a  (1, 7);
в) a  (∞, + ∞);
г) няма такава стойност на параметъра.

6. Дадени са окръжността
x2 + (y  4)2 = R2

и точките  A(2, 2)  и  B(4, 1).  Намерете стойността на радиуса  R,  така че окръжността да се допира до правата  AB.
а) R = Корен от 21;
б) R = 14;
в) R = 4,5;
г) R = Корен от 20.

7. За кои стойности на параметъра  a  съществуват допирателни към окръжността

(x  1)2 + y 2 = 4
през точката   A(0, a)?

а) (∞, –  ]  [4, Sunglasses;
б) (7, 12]  (13, + ∞);
в) няма такава стойност на параметъра;
г) (∞, –  ]  [ , + ∞).

8. Дадени са точките  A(1, 1)  и  B(2, 2).  Върху окръжността

(x + 1)2 + (y +1  4 )2 = 2

намерете точка  C,  за която лицето на  ∆ ABC  е минимално.

а) x = 0,  y = 4 2;
б) x = 1,  y = 1;
в) x = 2,  y = 8;
г) x =  1,  y =  4  1 + .

9. Намерете стойността на детерминантата

∆ = |█(■(3&0&2)   1@■(2&1&0)   3@■(0&1&3)   2@■(1&2&0)   3)|.

а) 23;
б) – 24;
в) – 18;
г) 41.

10. Дадена е матрицата
A =(█(■(1&2&1)   2@■(0&1&0)   1@■(3&0&0)   3@■(1&2&0)   1)).

Проверете, че съществува  A–1.  Елементите на матрицата  B = A–1  означаваме с  bij ,       i = 1, …, 4, j = 1, …, 4.  Намерете стойността на   b32 + b43.

а)  ;
б) 17;
в) –  ;
г)  .

11. При кои стойности на параметъра  p,  матриците

A = (■(p&p+1/2@1&0))   и   B = (■(1&2@2&0))
са комутативни?

а) p =  ;
б) p = 1;
в) p = 3;
г) няма такава стойност на параметъра  p.

12. Намерете стойностите на ранга на матрицата

А = (■(2&2&5@a&3&a^2@2&1&a))

в зависимост от стойностите на параметъра  a.

а) за  a = , r = 2, за  a ≠ , r = 3;
б) за  a = , r = 3, за  a ≠ , r = 2;

в) За всяко a,  r = 3;
г) за a = 4, r = 3; за  a = 5, r = 2.

13. За кои стойности на параметъра  a,  системата от линейни уравнения

4x1 + 3x2 = 6
2x1 + x2 = a + 1
ax1 – x2 =11
има само едно решение?

а) само  2;
б) –   и  3;
в) няма такава стойност на параметъра  a;
г) 1, –3.

14. За кои стойности на параметъра  λ,  системата

λx1 + x2 + x3 = 1
x1 + λx2 + x3 = λ
x1 + x2 + λx3 = λ2
няма решение?

а) λ = – 2,  3;
б) λ = 1,  2;
в) λ = – 2;
г) няма такава стойност на параметъра  λ.

15. За матричното уравнение

(■(2&1&0@0&1&2@3&3&4)).X= (■(1&2@3&4@5&6)),

ако съществува решение, определете елемента  x32  на матрицата  X.

а) не съществува решение;
б) x32 = 8;
в) x32 = 1;
г) x32 =  3.

16. Намерете множеството от решения на системата от неравенства

  2y – x ≥ 2
   y – 3x ≤  3
   x + y ≤ 10.

Определете лицето на получената фигура.

а) S =  ;
б) S =  ;
в) S = 14;
г) S =  .

17. Намерете максималната стойност на

z = 6x + 3y

върху множеството от решения на системата от неравенства

3y – 2x ≤ 9
y ≥ x
x + y ≥ 2
y + 5x ≤ 20
x, y ≥ 0.


а) zmax = 34;
б) zmax = 31;
в) zmax = 30;
г) zmax = 33.

18. Намерете точката, в която се достига максималната стойност на функцията

z = 18x + 20y

върху множеството от решения на системата от неравенства

9x + 10y ≤ 90
3x – 2y ≥ 0
x + 2y ≥ 2
4y – 3x ≤ 6
x, y ≥ 0.

а) x = 5,  y = 7;
б) x = 6, y = 6,5;
в) x = 1,  y = 8;
г) x =  ,  y =  .

19. Намерете максималната стойност на

z(x) = x1 + 23x2 + 3x3 + 25x4

при следните ограничения

x1 + x2          + 2x4        + x6 = 14
      7x2 + x3 + 3x4         + 2x6 = 27
      2x2         + 2x4 + x5 + 3x6 = 12
xj ≥ 0,  j = 1, 2, …, 6

а) zmax = 169;
б) zmax = 181;
в) zmax = 179;
г) zmax = 176.


20. Оптималното решение на задачата

min{z(x) = 14x1 + 10x2 + 20x3 + 7x4+ 6x5 + 4x6}

при следните ограничения

  4x1 + x2  + 5x3                – 7x6 = 43
  2x1         + 3x3 + x4          + 8x6 = 24
– 7x1         + 4x3        + x5  – 2x6 = 38
   xj ≥ 0,  j = 1, 2, …, 6,
е
а) xopt = (0, 8, 3, 0, 6, 0),  zmin = 176;
б) xopt = (0, 3, 8, 0, 6, 0),  zmin = 226;
в) xopt = (0, 10, 5, 6, 0, 0),  zmin = 270;
г) xopt = (0, 3, 6, 0, 10, 0),  zmin = 220.




Последна редакция: сб, 15 апр 2017, 12:54 от kaka_1

# 1
  • Мнения: 5 825
   Бях много добра по Висша математика, но минаха доста години и съм забравила нещата. Но бих ви помогнала, ако си спомнях нещата.

# 2
  • Мнения: 19 144
1. Точките  A, M, N, B  са върху една права (в този ред), като  |MN| =  |AB|,  M  е среда на отсечката  AB  и  A(5, 3),  B(7, –5).  Намерете координатите на точките  M  и  N.

а)  M(6, –1),  N(4, 3);
б)  M(2, 7),  N( , – );
в)  M(11, 0),  N(19/3, -10/3);
г)  M(6, –1),  N(20/3, -11/3).


Решение: (давам половината, мисля, че лесно ще намериш координатите на т.Н, ако не се справиш, ще ти дам  и другото.

Координатите на М, която е среда на АВ, са Хм = (Ха +Хб)/2 = (5+7)/2 = 6
Ум = (Уа+Уб)/2 = (3-5)/2 = -1

# 3
  • Мнения: 19 144
2. В триъгълника  ABC  са дадени върхът  С(1, 5)  и средите  A1(3, 3)  и  C1(3, 1),  съответно на отсечките  BC  и  AB.  Намерете ъгъла между медианата при върха  A  и отсечката  АВ.


а)  120º;
б)  60º;
в)  30º;
г)  45º.


Тази задача може да се реши по няколко начина, но все пак ще напиша примерно решение (не знам какво точно ще учили).

Начертаваш си триъгълника АВС, означаваш си върху чертежа средите А1 и С1 върху двете страни на триъгълника. Някъде може да пиша на кирилица, но се надявам да схванеш идеята.

А1, след като е среда на отсечката ВС, страна в триъгълника, следва:

Xа1=(Xв+Xc)/2

 (това са координатите Х на съответните точки, в предната задача пак тази ф-ла използвах - координата Х на средата е коорд. Х на единия край на отсечката плюс Х на другия край, цялото върху 2, за У е същото):

Уа1=(Ув+Ус)/2
 Следва, намираш координатите Хв и Ув на т.В:

Хв=2*Ха1-Хс=2*3-1=5
Ув=2*Уа1-Ус=2*3-5=1

т.В (5;1)

Използвам означенията "sqrt" за "корен квадратен" и "^2" за "на квадрат".

Намираме дължината на отсечката А1В от координатите на т.А1 и т.В:

А1В=sqrt[(Xb-Xa1)^2+(Yb-Ya1)^2]=sqrt[(3-5)^2+(1-3)^2]=sqrt(осем) -->BC=2*sqrt(осем), тъй като А1 е среда на ВС

по същия начин: С1В=sqrt[(Xb-Xc1)^2+(Yb-Yc1)^2]=sqrt[(5-3)^2+(1-1)^2]=sqrt(4)=2
AB=2*C1B=2*2=4, тъй като С1 е среда на АВ

Намираме координатите на т.А, може по няколко начина, но да речем по ф-лата, която вече сме използвали:
Хс1=(Ха+Хв)/2  ---> Ха=2*Хс1-Хв=2*3-5=1
Ус1=(Уа+Ув)/2 ---> Уа=2*Ус1-Ув=2*1-1=1

---> координатите на т.А (1;1)

Намираме дължината на АС:

АС=sqrt[(Xc-Xa)^2+(Yc-Ya)^2]=sqrt[(1-1)^2+(5-1)^2]= sqrt(16)=4

--->AC=AB=4, т.е. триъгълникът АВС е равнобедрен с бедра АС и АВ

тогава АА1 (медианата към основата ВС), е освен медиана, и височина, и ъглополовяща в триъгълника АВС

тогава тръгълникът АА1В е правоъгълен, с прав ъгъл АА1В, катети АА1 и А1В и основа АВ

нека alpha e ъгълът между медианата и страната АВ, който търсим по условие колко градуса е.

Тогава: sin alpha=A1B/AB=sqrt(осем)/4=sqrt(2)/2 ---> alpha=45 градуса, т.е. отговорът  на задачаа е подточка г).

# 4
  • Мнения: 19 144
3. Намерете лицето на триъгълник  ABC,  където  A(0, 3),  B(4, 0), С(3,  ).
а) 25/6
б) 24/7
в) 18/7
г)  3,5.

Решение: Няма да го разписвам цялото, но ще ти обясня как.

Намираш дължината на страните АВ, ВС и АС от дадените им координати, формулите съм ги използвала в предната задача.

Нека АВ=с, ВС=а, АС=b.

 Нека (а+b+с)/2=p (обиколката на триъгълника върху 2, т.е. сборът от трите страни, делено на 2)

Вече си ги намерила трите страни, тогава използваш Хероновата формула:

Нека лицето на триъгълник АВС е S, следва според хероновата ф-ла:

S=sqrt[p*(p-a)*(p-b)*(p-c)]

# 5
  • Мнения: 7
Благодаря „кукумицинка”!

# 6
  • Мнения: 19 144
На третата задача сега забелязах, че липсва едната координата в това, което съм копирала, но ти ги имаш при теб и можеш да си ги изчислиш. За съжаление, не виждам добре от снимката по-горе, защото ми идва дребно, а като дам зуум, ми ги дава размазани и нечетливи. Това, което си копирала, пък по-специалните символи не излизат, така че задачите не са много ясни, където има такива символи.

4. Дадени са точките A(0, 3),  B(5, 0), С(1,4)  и  D(a, 4), където  a  е параметър и  a ≠ 1.  Определете стойностите на параметъра  a,  за които ъглополовящите на ъглите  ACB  и  ADB,  съответно в триъгълниците  ABC  и  ABD,  пресичат страната  AB  в една и съща точка.
а) няма такава стойност на параметъра;
б) a = 12,5;
в) a = -5/3;
г) a = 3,   4.

Начертай си триъгълниците АBC и ABD с обща основа АВ. По условие ъглополовящите на ъглите ACB  и  ADB трябва да се пресичат в някаква точка, нека я отбележим с О. Значи т.О лежи някъде върху страната АВ, а пък ОС е ъглополовящата на ъгъл ACB, съответно ОD e ъглополовящата на ъгъл ADB

От свойството на ъглополовящата следват следните отношения:

АО/OB=AC/BC
AO/OB=AD/BD
-->AC/BC=AD/BD

AC=sqrt [(Xc-Xa)^2+(Yc-Ya)^2]=sqrt[ (1-0)^2+(4-3)^2]=sqrt 2

BC=sqrt [(Xc-Xb)^2+(Yc-Yb)^2]=sqrt 32

--->AD/BD=sqrt2/sqrt32=sqrt(1/16)=1/4

---> BD=4*AD

Oт координатите изчисляваме:

BD=sqrt[(Xd-Xb)^2+(Yd-Yb)^2]=sqrt[(a-5)^2+(4-0)^2]=sqrt(a^2-10a+25+16)=sqrt(a^2-10a+41)

AD=sqrt[(a-0)^2+(4-3)^2]=sqrt(a^2+1)

Повдигаме 2-те страни на квадрат:

BD^2=a^2-10a+41
AD^2=a^2+1
но BD=4*AD ---> BD^2=16*AD^2
---> 16*(a^2+1)=a^2-10a+41
16*a^2+16=a^2-10a+41
15*a^2+10a-25=0
Делим на 5

 ---> 3*a^2+2a-5=0

Дискриминантата Д=4-4*3*(-5)=64>0, значи има 2 корена уравнението: а1 и а2

а1=(-2+sqrt64)/2*3=1, но по условие а е различно от 1, значи а1 не ни върши работа.

а2=(-2-sqrt64)/2*3=-10/6=-5/3, т.е. а=-5/3, значи отговорът е подточка в).

# 7
# 8
  • Мнения: 19 144
Задача 5: Точката  A(3a, 5)  е извън окръжността

            x^2 + y^2 - 2x – 2y + 1 = 0, (квадратите съм ги писала с ^)

ако стойностите на параметъра  a  са:


а) a принадлежи (2, + ∞);
б) a принадлежи (1, 7);
в) a принадлежи (-∞, + ∞);
г) няма такава стойност на параметъра.

Решение: Тук вариантите са два: или използваш наготово тезата, че при всяка точка, която е външна за окръжността, като заместиш с нейните координати в уравнението на окръжността, се получава неравенство>0, т.е. x^2 + y^2 - 2x – 2y + 1 > 0

или изчисляваш радиуса на окръжността r, и след това за всяка точка, чието разстояние от центъра на окръжността е по-голямо от радиуса ѝ, значи лежи извън окръжността.

1 вар: Заместваме с координатите на т.А:

(3а)^2+5^2-2*3a-2*5+1>0

--> 9a^2+25-6a-10+1>0

--> 9a^2-6a+16>0

Дискриминантата Д=(-6)^2-4*9*16=-540<0 --> няма реални корени

2 вар: нека т.С е център на окръжността, а т. М е точка, която лежи върху окръжността, т.е. СМ е радиус на окр. x^2 + y^2 - 2x – 2y + 1 = 0

тогава т.С е с к-ти: -(-2)/2; -(-2)/2, т.е. С (1;1)

СМ=r=sqrt[(-2)^2/4+(-2)^2/4-1]=sqrt(1+1-1)=1

т.А, за да е извън окр., трябва АС>СМ:

АС=sqrt[(Xc-Xa)^2+((Yc-Ya)^2]=sqrt[(1-3a)^2+(1-5)^2]=sqrt(1-6a+9a^2+16)

-->sqrt(1-6a+9a^2+16)>1, повдигаме на квадрат:

1-6a+9a^2+16>1

9a^2-6а+16>0 същото уравнение като във вар.1

Д<0, следва няма реални корени а.

Тъй като във възможните отговори няма дадени комплексни корени, значи отговорът е подточка Г).

Последна редакция: пн, 17 апр 2017, 14:08 от кукумицинка

# 9
  • Мнения: 19 144
6. Дадени са окръжността
x2 + (y - 4)2 = R2

и точките  A(-2, -22)  и  B(4, 1).  Намерете стойността на радиуса  R,  така че окръжността да се допира до правата  AB.
а) R = sqrt 21  ;
б) R = 14;
в) R = 4,5;
г) R = sqrt 20

Решение:

Намираме координатите на центъра на окръжността, нека го означим с т.С с координати (а;b)

от уравнението на окр: x^2 + (y - 4)^2 = R^2 --> a=0, b=4 --> C (0;4)

Начертаваме окръжността с център С и отсечката АВ, която я допира в т. D

Получава се триъгълник АВС, в който CD=R е височина към страната АВ (всички допирателни към оркъжността сключват прав ъгъл с радиуса на окръжността, който е в точката на допиране).

От к-тите на т.А, т.В и т.С изчисляваме дължината на АВ, AC и ВС:

AB=sqrt [(4+2)^2+(1+2)^2]=sqrt 45

АС=sqrt [(0+2)^2+(4+2)^2]=sqrt 40

ВС=sqrt [(0-4)^2+(4-1)^2]=sqrt 25=5

Разглеждаме правоъгълния триъгълник АСD:

AD^2+R^2=AC^2  --> R^2=AC^2 - AD^2

Разглеждаме правоъгълния триъгълник BСD:

Нека BD=m -->BC^2=R^2 + m^2 --> R^2=BC^2 - m^2

--> AC^2 - AD^2 = BC^2 - m^2

но AD=АВ - m

--> AC^2 - (АВ - m)^2 = BC^2 - m^2

AC^2 - (AВ^2 - 2*АВ*m + m^2) = BC^2 - m^2

AC^2 - AВ^2 + 2*АВ*m = BC^2

--> 40 - 45 +2*sqrt45*m = 25

2*sqrt45*m = 30 --> sqrt45*m=15

 --> m=15/(sqrt45)=(sqrt45)/3=sqrt 5

т.е. BD=sqrt 5, AD=АВ - m= sqrt 45 - sqrt 5

намираме R:

R^2=BC^2 - BD^2 = 25-5=20

--> R = sqrt 20, т.е. отговорът е подточка Г).

# 10
  • Мнения: 2
Супер!! Hug Много благодаря и моята курсова е същата.. толкова време я мъча..

# 11
  • Мнения: 7
Радвам се, че и за вас ще бъдат полезни решенията на задачите.  Simple Smile Имате ли решенията и отговорите на някои от не решените задачи.

# 12
  • Мнения: 2
Не.. сега се опитвам да открия как се решават неравенствата.. 9 задачи са за 3-ка .. Ако успея нещо да реш, ще пиша, ако не на тото и дано хванем.

# 13
  • Мнения: 7
Много съм благодарна на "кукумицинка". До момента всичко постигнато се дължи на нея.

Общи условия

Активация на акаунт