Име на детето ми и бащинство

А може и майката да не оспори припознаването, защото няма никакъв смисъл да го прави, освен ако бащата не е друг.

Аха, значи жена, която има мъж, който по думите му иска да бъде баща, и го е казвал на майката - не му казва, че е родила детето му, записва детето без баща, и изпада в истерия, като го види - изведнъж няма да оспорва припознаването от същия този човек... Съвсем логично...  

Въпроса не опира до пари,дори тя да загуби аз пак ще платя парите,не ме интересува това.Опитах се и раждането да платя,но докторката каза че тя не иска да плащам аз,че баща и ще плати всичко.Въпроса от моя гледна точка не опира до пари,или до това да нараня момичето.Аз искам да съм с нея,след като съм се решил да правя дете.Не съм от хората който излизат всяка вечер,който изневеряват или се карат с жена си.Искам да имам здраво семейство ,да си стоя със жената и децата да се грижа за тях.Но едно не искам,не искам да живея в една къща с майка и,баща и,брат и,снаха и и двете им деца плюс баба и.Искам аз да съм глава на семейството.Аз да се грижа за тях,да сме си ние,когато майка и баща и или който и да е иска да дойде нека дойде.Добре дошли са.Нямам проблем.Но тя иска да живее с мама.А мама не я пуска и от там идва целия проблем.И майката я надтройва срещу мен,казва че съм селянин.И тя се влиае от това.Никога не съм я обидил,или наранил.Искам чанта за 500 лв отивам купувам.Искам детска количка за 2000 лв отивам взимам.Искам милано мечта ми е,отивам взимам билети.Но накрая,майка и идва и пред цялата маса заява,ти до кога ще те чакам да предложиш на моето дето.Мойте деца за съжаление никога няма да се оженят.А брат и казва на такива като теб ги наричаме прикари или домозети.И аз се чуствам като в небарно лозе.И накрая ги питам може ли да не ми се обадите да ми кажете че съм станал баща,а те ми заявяват гледай си работата.Ти като какъв идваш тук в родилното.Нещата са много.Но в прав текст ми беше заявено че аз се опитвам да я отдалеча от майка и.Което не е така.Това че искам да сме самостоятелно семейство и сами да се справяме с проблемите много ли е? Понеже ме съдите и си мислите че аз съм виновен.Нека да е така стига тя и детето да са ок.Нямам проблем.Но искам то да носи моето име и да имам възможност да съм част от живота му.Разбира се не искам да го използвам като каквото и да било.Искам да расте в нормална среда и да е щастливо.За материалните неща ще се погрижа каквото и да ми коства.Но искам да мога да го виждам и то да знае за мен.А не след 10 години да пита майка си кой е баща ми и защо ме е изоставил.Защото ще сключа сделка с дявола и не ми пука,но детето си няма да оставя.Каквото и да ми коства това.Ще мина през ада ако трябва!!!

А колкото до това защо нямаме брак,мисля че брака не е всичко и брака не прави семейство.Едно дете е много по важно,може би в по нататъчен етап бих и предложил ако бяхме заедно.Но за мен един подпис не те прави семейство с някого!Може да звучи тъпо от моя страна,но така си мисля аз.Може би ми е грешка незнам.Но не съм тук да си обсъждам грешките или оплаквам на някого.Търся си правата и знам че има много подобни случай като моя.И някой може да ми даде съвет да знам как да постъпя.Всеки ми казва да изчакам и да не пришпорвам нещата и аз чакам 6 месеца си чакам да не правя нещо с което да я стресирам което ще навреди както на нея така и на детето ни.И какво постигнах с чакане,нищо.Сега трябва да се занимавам със съдилища и трябва и нея да я карам да ходи.Като можеше да си спестим тези работи.Едва ли на някой ще му е приятно да разбере че е станал баща по фейсбук.Един ден след като му се е родило детето и никой да не му каже

katiABV, нали разбираш, че се опитваш да заблудиш 30 годишен мъж с доводи, на които няма да се хване и дете от първи клас?