Само 6те цитирам мъжа ,които предизвика буря в сърцето ми."6те се грижа за детето ти по-добре от теб,за6тото ти оби4а6 мен" Просто и ясно ! 
А какво ще стане, когато ти спреш да го обичаш? Или той спре да се нуждае от любовта ти?
- Публикувана: 3 май 2006, 14:14 ч.
- Последно мнение: 13 март 2007, 19:02 ч.
Гледате ли "чуждо" дете в семейството си?
А какво ще стане, когато ти спреш да го обичаш? Или той спре да се нуждае от любовта ти?
Здравейте,
Тезата на Голям праз е интересна и е подкрепена от доста реални житейски ситуации. Съгласен съм, че много татковци, развеждайки се с жена си, се развеждат и с децата си. За мен това е недостойно! Не мога да уважавам такива мъже, колкото и други качества да имат. Органически не ги понасям. Нямам такива приятели и не бих могъл да имам.
Аз мога да говоря само за себе си, обаче. Разведен съм от почти 5 години и не съм зарязал детето си, въпреки, че живея с друга жена и нейното дете, а и си имаме вече свое общо. Обичам си я все така, както и когато живеехме заедно с майка и. Включително с "бившата" ми доведена дъщеря подържаме топли отношения, която е вече почти на 21. Търси ме за съвет, помощ, да сподели просто нещо. За мен това е нещо съвсем естествено и нормално.
Тезата на Голям праз е интересна и е подкрепена от доста реални житейски ситуации. Съгласен съм, че много татковци, развеждайки се с жена си, се развеждат и с децата си. За мен това е недостойно! Не мога да уважавам такива мъже, колкото и други качества да имат. Органически не ги понасям. Нямам такива приятели и не бих могъл да имам.
Аз мога да говоря само за себе си, обаче. Разведен съм от почти 5 години и не съм зарязал детето си, въпреки, че живея с друга жена и нейното дете, а и си имаме вече свое общо. Обичам си я все така, както и когато живеехме заедно с майка и. Включително с "бившата" ми доведена дъщеря подържаме топли отношения, която е вече почти на 21. Търси ме за съвет, помощ, да сподели просто нещо. За мен това е нещо съвсем естествено и нормално.
Dr.Jend,
ако това за непрекъснатата връзка с детето на бившата ти съпруга е истина, шапка ти свалям.Точно за това идеше реч в поста на голямпраз, че с раздялата с жената, късате връзката и с детето и, което уж сте боготворили.Та действително поста на голям праз е много обективен.Разбира се както всяко правило има своите изключения, така и това, но като цяло обхваща поне 90% от мъжкото съсловие.Не бива да ги съдиме за това, то си е природа,както при нас любовта и избора на партньор се определя от отношението му към детето ни и на любимата рожба към него.Това е природната разлика между мъжката и женската половина на човечеството.Важното е израстването на всеки отделен индивид, да осъзнае, че трябва да щадиме децата си и крехката им психика, независимо наши или чужди, да пребори присъщият ни егоизъм и егоцентричност.Защото децата са нашето богатство, не са виновни за неуспехите ни, престъпление е да намирамеотдушник и мъстим чрез тях.
ако това за непрекъснатата връзка с детето на бившата ти съпруга е истина, шапка ти свалям.Точно за това идеше реч в поста на голямпраз, че с раздялата с жената, късате връзката и с детето и, което уж сте боготворили.Та действително поста на голям праз е много обективен.Разбира се както всяко правило има своите изключения, така и това, но като цяло обхваща поне 90% от мъжкото съсловие.Не бива да ги съдиме за това, то си е природа,както при нас любовта и избора на партньор се определя от отношението му към детето ни и на любимата рожба към него.Това е природната разлика между мъжката и женската половина на човечеството.Важното е израстването на всеки отделен индивид, да осъзнае, че трябва да щадиме децата си и крехката им психика, независимо наши или чужди, да пребори присъщият ни егоизъм и егоцентричност.Защото децата са нашето богатство, не са виновни за неуспехите ни, престъпление е да намирамеотдушник и мъстим чрез тях.
Здравейте,
Да, marypopins истина е. И наистина ми е приятно общуването с нея. Признавам си, че това гъделичка и бащинското ми его. Признат грях - половин грях.
А тези думи, сякаш аз съм ги писал! Поклон, marypopins!
Да, marypopins истина е. И наистина ми е приятно общуването с нея. Признавам си, че това гъделичка и бащинското ми его. Признат грях - половин грях.
А тези думи, сякаш аз съм ги писал! Поклон, marypopins!
... да осъзнае, че трябва да щадиме децата си и крехката им психика, независимо наши или чужди, да пребори присъщият ни егоизъм и егоцентричност. Защото децата са нашето богатство, не са виновни за неуспехите ни, престъпление е да намираме отдушник и мъстим чрез тях.
Все пак, нека не се заблуждаваме и даваме незаслужени медали за мъжката любов към чуждото дете, която на практика е единствено обвързана с моментните чувства на мъжа към майката.
Хайде нека не принизяваме хората които са приели биологично чуждо дете, независимо по какви причини. Хората харесват децата основно поради 2 причини. Защото са частично тяхно копие, и защото са частично копие на техния любим/любим (и втората причина е по-слаба по принцип). При условие че половината причини липсват - детето не е биологично тяхно, човекът (няма значение дали е мъж или жена) който го е приел и се грижи за него заслужава точно медал. И явно чувствата му са силни и полага усилия.
Особено като го сравнят с някои мъже, дето зарязват деца, които са биологично техни и жена която са разправяли, че обичат.
ще ме извините,обаче-
голям праз-голяма глупост!Малко феминистко ми звучи
В моето семейство сме 4 деца.Големият ми брат е син на вторият ми баща,сестра ми и аз сме от първия брак на майка ми,а малкият ми брат е природен.Никога,повтарям НИКОГА,майка ми или баща ми,не са правили разлика между нас!Израснали сме задружни и изключително много обичаме родителите си!Баща ми плака,като дете на моята и тази на сестра ми сватби!
Хората са мноооого различни,моля,не ги слагай под един знаменател!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
голям праз-голяма глупост!Малко феминистко ми звучи
В моето семейство сме 4 деца.Големият ми брат е син на вторият ми баща,сестра ми и аз сме от първия брак на майка ми,а малкият ми брат е природен.Никога,повтарям НИКОГА,майка ми или баща ми,не са правили разлика между нас!Израснали сме задружни и изключително много обичаме родителите си!Баща ми плака,като дете на моята и тази на сестра ми сватби!
Хората са мноооого различни,моля,не ги слагай под един знаменател!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Аз бих приел детето и бихо го гледал като свое !
Знам за много такива сличаи, два от които са на мои близки приятели....Но всичко в крайна сметка зависи от двамата родители- дали детето ще може да живее щастливо и да усеща любовта и подкрепата и на двамата!Последното е много важно .., защото когато приемаш едно дете за свое се поема и цялата отговорност за него !
Знам за много такива сличаи, два от които са на мои близки приятели....Но всичко в крайна сметка зависи от двамата родители- дали детето ще може да живее щастливо и да усеща любовта и подкрепата и на двамата!Последното е много важно .., защото когато приемаш едно дете за свое се поема и цялата отговорност за него !
Малко са мъжете като тебе Наско, аз също бих гледала детето на любимият мъж,дори повече от своите,защото винаги ще се притеснявам за чувствата му, за комфорта му и тн За мен е неразбираемо друго отношение, един път, че щом е на човекът, когото съм избрала няма как да не го приемеш за свое, второ както казах вече-децата са си деца, от нас и нашата инфантилност или израсналост зависи те какви личности ще бъдат, как ще се изгради психиката им, самочувствието им, изобщо погледът им към света и мястото им в него
Един възрастен и осъзнат човек няма какво да дели с едно тепърва съзряващо дете, което има крещяща нужда от пример и любов, за да израсне стойностен,усмихнат и уравновесен човек
За жалост светът е пълен с инфантили и комплексари, за които едно дете е идеалният отдушник и спаринг партньор, тъй като нямат смелостта и увереността да се изправят срещу успелите хора, на които завиждат
Това е за мен истината, но жалкото е, че подобни инфантили оставят трайни и непоправими белези върху попадналите под възпитанието им деца, които нямат друг шанс, освен да станат същите комплексари като мъчителите си
За това корените и причините за профила на всеки престъпник се търсят първо в семейството и средата в която е израстнал
Един възрастен и осъзнат човек няма какво да дели с едно тепърва съзряващо дете, което има крещяща нужда от пример и любов, за да израсне стойностен,усмихнат и уравновесен човек
За жалост светът е пълен с инфантили и комплексари, за които едно дете е идеалният отдушник и спаринг партньор, тъй като нямат смелостта и увереността да се изправят срещу успелите хора, на които завиждат
Това е за мен истината, но жалкото е, че подобни инфантили оставят трайни и непоправими белези върху попадналите под възпитанието им деца, които нямат друг шанс, освен да станат същите комплексари като мъчителите си
За това корените и причините за профила на всеки престъпник се търсят първо в семейството и средата в която е израстнал
Здравейте,
Хайде нека не принизяваме хората които са приели биологично чуждо дете, независимо по какви причини. Хората харесват децата основно поради 2 причини. Защото са частично тяхно копие, и защото са частично копие на техния любим/любим (и втората причина е по-слаба по принцип). При условие че половината причини липсват - детето не е биологично тяхно, човекът (няма значение дали е мъж или жена) който го е приел и се грижи за него заслужава точно медал. И явно чувствата му са силни и полага усилия.
Особено като го сравнят с някои мъже, дето зарязват деца, които са биологично техни и жена която са разправяли, че обичат.
Аз също мисля, че родителя заслужава уважение за грижите към "чуждото" дете.
Стига си писала, marypopins, че вече се влюбих в теб! 
Хайде нека не принизяваме хората които са приели биологично чуждо дете, независимо по какви причини. Хората харесват децата основно поради 2 причини. Защото са частично тяхно копие, и защото са частично копие на техния любим/любим (и втората причина е по-слаба по принцип). При условие че половината причини липсват - детето не е биологично тяхно, човекът (няма значение дали е мъж или жена) който го е приел и се грижи за него заслужава точно медал. И явно чувствата му са силни и полага усилия.
Особено като го сравнят с някои мъже, дето зарязват деца, които са биологично техни и жена която са разправяли, че обичат.
Аз също мисля, че родителя заслужава уважение за грижите към "чуждото" дете.
Стига си писала, marypopins, че вече се влюбих в теб!
Хората харесват децата основно поради 2 причини. Защото са частично тяхно копие, и защото са частично копие на техния любим/любим (и втората причина е по-слаба по принцип). При условие че половината причини липсват - детето не е биологично тяхно, човекът (няма значение дали е мъж или жена) който го е приел и се грижи за него заслужава точно медал. И явно чувствата му са силни и полага усилия.
не разбрах - какво значи да харесваш дете? Аз харесвам МНОООГО деца , е и - - - нищо, мога да си поиграя с тях, да си поговорим и т.н. , но после - айде марш при майките /бащите/.
Тук не става въпрос за "Хората", а за родителите - а там чувствата са повече от "харесват децата".
Знам, че никой не е обикнал дете в момента в който го види - особено пък "чуждо", а започва да го обича когато се грижи за него, възпитава и т.н.
Пантер, лесно е да се говори , когато не е на твоята глава.
Dr.Jend Казваш, че може да питаме ..... е аз имам няколко въпроса към теб /ако искаш може и на лични да ми отговориш, ако е притеснително за теб/
Детето на първата ти жена повлия ли на връзката ти с нея?
Това "чуждо" дете сложили ти някакви спирачки към майката? Какви?
Как твоите родители се отнесоха към това твое решение да се жениш за жена с дете и как се държаха с детето?
От какво най-много те беше страх във връзката ви /свързано с детето/?
Как може една жена да помогне на половинката си да приеме детето й?
Как да му даде смелост?
Въпросите ми са много и имам още хиляда в главата.
Попаднала съм в такава ситуация - за първи път ми е .... и съм малко като пате в калчища
Ами ти си си отговорила на въпроса сама. А може би аз не съм се изразил добре. Просто има разлика когато казваш "харесвам" за свои деца и за чужди деца. За мен лично само думи без действия са празни приказки. Харесвам чужди деца ама айде марш при техните си родители - това са думи без покритие. Харесвам моето дете и се грижа за него и се старая да се чувста добре - това са думи с покритие.
А иначе знам знам че е по-лесно да се говори, особено като не ми е на главата. Просто се опитвам да помогна според силите си.
А иначе знам знам че е по-лесно да се говори, особено като не ми е на главата. Просто се опитвам да помогна според силите си.
Здравейте,
Отговарям ти, dioni:
Детето на първата ти жена повлия ли на връзката ти с нея?
Ако питаш дали е променила чувствата ми към майка и - НЕ. Не бих обичал по-малко жена, защото детето и нещо не ме понася. Но бих охладнял към нея, ако видя, че е лоша майка и игнорира детето си, заради мен.
Това "чуждо" дете сложи ли ти някакви спирачки към майката? Какви?
Имаше ревност, опити за вкарване на интриги между майка и и мен и т.н. Но това не е променило отношението ми към майката. Разбирам, че детето се чувства застрашено и не мога да му се сърдя. Единственото, което съм правил е да го убедя с действията си в добронамереността си.
Как твоите родители се отнесоха към това твое решение да се жениш за жена с дете и как се държаха с детето?
Моите родители никога не са се бъркали в моите решения, ама НИКОГА. С "чуждите" деца са се държали винаги много добре. Ако дават паричка на моето, дават и на другото и т.н.
От какво най-много те беше страх във връзката ви /свързано с детето/?
Че няма да намеря път към сърцето на това дете и майка му ще бъде принудена да се раздели с мен, заради комфорта на детето си.
Как може една жена да помогне на половинката си да приеме детето й? Как да му даде смелост?
Аз мисля, че мъжът или е наясно със себе си, или не. Ако прекалено много се страхува, значи нещо-о-о-о-о ... работата куца. Лично на мен би ми вдъхнал повече кураж факта, че майката и детето са в прекрасни, хармонични отношения. Имат топла и сърдечна връзка. Детето е добре възпитано и може да общува нормално с хората. На тази основа всеки добронамерен, обичащ децата мъж би се справил много лесно.
Желая успех!
Отговарям ти, dioni:
Детето на първата ти жена повлия ли на връзката ти с нея?
Ако питаш дали е променила чувствата ми към майка и - НЕ. Не бих обичал по-малко жена, защото детето и нещо не ме понася. Но бих охладнял към нея, ако видя, че е лоша майка и игнорира детето си, заради мен.
Това "чуждо" дете сложи ли ти някакви спирачки към майката? Какви?
Имаше ревност, опити за вкарване на интриги между майка и и мен и т.н. Но това не е променило отношението ми към майката. Разбирам, че детето се чувства застрашено и не мога да му се сърдя. Единственото, което съм правил е да го убедя с действията си в добронамереността си.
Как твоите родители се отнесоха към това твое решение да се жениш за жена с дете и как се държаха с детето?
Моите родители никога не са се бъркали в моите решения, ама НИКОГА. С "чуждите" деца са се държали винаги много добре. Ако дават паричка на моето, дават и на другото и т.н.
От какво най-много те беше страх във връзката ви /свързано с детето/?
Че няма да намеря път към сърцето на това дете и майка му ще бъде принудена да се раздели с мен, заради комфорта на детето си.
Как може една жена да помогне на половинката си да приеме детето й? Как да му даде смелост?
Аз мисля, че мъжът или е наясно със себе си, или не. Ако прекалено много се страхува, значи нещо-о-о-о-о ... работата куца. Лично на мен би ми вдъхнал повече кураж факта, че майката и детето са в прекрасни, хармонични отношения. Имат топла и сърдечна връзка. Детето е добре възпитано и може да общува нормално с хората. На тази основа всеки добронамерен, обичащ децата мъж би се справил много лесно.
Желая успех!
, а не да гледат на детето само като една "тежест и излишен ангажимент" (Повечето несемейни мъже, които нямат деца смятат така)
здравейте! може би се включвам по-късно, но проблема с приемането на детето не ми чужд. Бащата на детето ми ни заряза заради друга жена. Чак 2 години след развода набрах смелост да започна друга връзка. След 4 години "безумна" любов, "приятелят ми ми направи предложение за брак с думите: "Искам теб, но без детето".Сега отново съм в края на третата четиригодишна връзка, но не мога да набера смелост и да повярвам на приятеля си, че приема детето ми. Незнам дали ще имам сили отново да понеса разочарование.
Препоръчани теми