Здравейте! Трябва ми спешно телефона на жената, която прави мехлем за декубитални рани в град Костинброд. Доста ми е далече, а преди повече от месец закупих от нея такъв мехлем и много ни помогна, но е на привършване, а не мога да й намеря координатите. Търсих тук, но не намирам самия телефон, а само мнения дали помага или не! Моля, който имам координатите й да сподели.(Помня, че се казваше Елена) Благодаря предварително!
- Публикувана: 9 апр. 2017, 15:05 ч.
- Последно мнение: 5 фев. 2019, 15:45 ч.
Декубитални рани
Здравейте! Трябва ми спешно телефона на жената, която прави мехлем за декубитални рани в град Костинброд. Доста ми е далече, а преди повече от месец закупих от нея такъв мехлем и много ни помогна, но е на привършване, а не мога да й намеря координатите. Търсих тук, но не намирам самия телефон, а само мнения дали помага или не! Моля, който имам координатите й да сподели.(Помня, че се казваше Елена) Благодаря предварително!
Имам малко опит с декубитални рани. Баща ми се сдоби с такива на хълбоците и плешките след три дни лежане заради хипогликемична криза. Не вярвах на очите си. Дори попитах тук момичетата в другата тема за терапия. При нас сработи Цикатридина спрей. Скъпичък е /около 20 лв/, но много помогна, предполагам заради сребърните йони. А раните бяха доста дълбоки.
"Тъй като темата е изключително актуална, ще се опитам да обясня същността на състоянието, както и основните подходи в опита за лечение.
За съжаление, декубиталните рани веднъж появили се, са много упорити и труднолечими.
Важно е да се подчертае, че основните мерки трябва да бъдат насочени към профилактика и недопускане възникването на това усложнение - процес, свързан с не по-малко грижи, но с много по-благоприятна прогноза в последствие.
Тук ще се спрa предимно на т.н. "прес улкуси/язви/декубитуси" - декубитални рани в тесен смисъл - в следствие на натиск, триене, прищипване/приплъзване на тъканите предимно от собствената тежест. Принципите на лечение са относително същите и при диабетни, съдови, стазни рани/улкуси/язви - макар там механизмите за възникване да са по-комплексни - исхемия/невропатия/стаза/комбинирани и т.н. Независимо от типа на раната/язвата, адекватното лечение на основното и съпътстващото заболяване, особено диабет, съдови проблеми и пр. е на първо място.
Множество заболявания имат като последствие обездвижването на пострадалия на легло. В резултат на продължителното залежаване, в зоните на най-голям натиск, триене, прищипване, приплъзване на тъканите предимно от собствената тежест (тил и гръб, поясна област, хълбоци, таз.стави, лакти, пети и т.н.) се нарушава кръвната микроциркулация и като резултат снабдяването на тези кожно-тъканни участъци с кислород. Лишени дълго време от кислород, тъканите умират (некротизират), разраняват се, и в последствие може да се инфектират. Именно тези умъртвени в следствие продължителен натиск и нарушено тъканно "хранене" кожно-тъканни участъци се означават като декубитални рани/рани от залежаване/декубитуси/прес улкуси/язви.
Основни фактори за възникване на декубиталните рани са продължителния натиск/триене от собствената тежест и намаленият приток на кръв, които не дават възможност на подлежащите тъкани да се снабдяват адекватно с кислород.
От тук следват и основните мерки за профилактика - недопускане на продължителен натиск и подобряване на кръвната циркулация в застрашените зони. Към това се прибавят адекватен хигиенен режим, хранене, прием на течности и грижа за най-уязвимите кожно-тъканни участъци. Профилактиката включва:
1. Използване на специални антидекубитални дюшеци+подложки/протектори
Антидекубиталните дюшеци имат специфична структура на "килийки", които се раздуват периодично чрез компресор за подаване на въздух. По този начин дюшекът "се движи" и не позволява да се оформят зони на продължителен натиск. Има и "пасивни" антидекубитални дюшеци (без компресор), които са от специфичен материал, разпределящ равномерно тежестта на тялото. Гумените подложки/кръгове, рингове/ имат подобна цел, но в последно време се отричат като средство за профилактика - те облекчават една зона, но за сметка на това могат да нарушат кръвоснабдяването на друга. Това важи особено за тазовата област/сакрум. Протекторите наподобяват използваните при каране на "ролери/кънки" предпазни средства - наколенки/кори/налакътници, но са изработени от специални материални. Много е важно, подлежащите чаршафи да са изпънати и да не образуват гънки - в противен случай ползата от антидекубиталните дюшеци/протектори се намалява значително.
2. Периодично раздвижване/обръщане на пострадалия в леглото - обикновено на 1-2 часа сменяне на положението в леглото, като се предпочита леко странично положение, примерно поддържано с възглавници поставени между краката и под гърба, така че тежестта на тялото да е равномерно разпределена. Продължителното "сядане" и "по-изправеното" положение в леглото трябва максимално да се избягват - това води до пресиране най-вече на седалището/сакрума, а там декубитусите са едни от най-коварните. Най-добре да се прави график на раздвижването/"въртенето" и винаги в една посока, за да се избегне дублиране на положение.
3. Физиотерапия и рехабилитация - "колкото повече - толкова по-добре"
4. Масаж, обтриване и хигиенни грижи за кожно-тъканните участъци с най-голям натиск. Тези процедури са от изключителна важност за профилактирането на декубиталните рани.
Обикновено двукратно дневно се прави влажно обтриване и тоалет. След хигиенизирането на кожата, следва внимателно, но енергично разтриване със слаб разтвор на лавандулов или камфоров спирт до зачервяване. Тези и други субстанции имат т.нар. "ревулзивно" действие - "усилват" притока на кръв към кожата и кислородното насищане се подобрява. При налично "залющване" и суха, раздразнена кожа трябва да се използват т.нар. "емолиенти". Това са медикаменти под формата на млека, кремове, емулсии, които омазняват, омекотяват и хидратират кожата по специален начин.
5. Правилно хранене - повишен белтъчен внос, витамини, микроелементи и много течности.
6. Всекидневна оценка на застрашените участъци - образуването на декубитални рани обикновено преминава през няколко стадия, които се демонстрират върху кожата като:
- зачервяване/еритем, което избледнява при натиск
- зачервяване, което не "побледнява"/променя цвета си след натиск, а си стои трайно зачервено;
- трайно потъмняване/посиняване
- разраняване на кожно-тъканния участък.
При наличие на първите два белега, мерките трябва да станат по-интензивни, а при прогресиране до потъмняване и рани - непременно да се потърси лекарска помощ!
За съжаление, при продължително залежаване, каквото и да се прави, в определен момент се стига до развитието на декубитални рани.
Какви са основните моменти в терапията на декубиталните рани?
1. Периодична оценка от лекар + адекватно лечение на основните и съпътстващите заболявания - особено диабет, съдови проблеми и т.н.
При неглижиране на тези фактори, обикновено се обезсмисля/затруднява каквото и да е лечение на раната.
2. Правилна обработка на декубитуса - общи и специални грижи:
При липса на данни за инфекция, за общо почистване на декубитаните рани се предпочита промиването им само с разтвор на Рингер и/или физиологичен разтвор. Счита се, че масовите антисептични препарати - напр. кислородна вода, йодни р-ри и т.н., унищожават не само "бактериалния слой" върху раната, но и клетъчните слоеве, от които тъканите се възстановяват. Освен това, тези антисептици са несъвместими с повечето готови превръзки.
При наличие на некроза е необходима специална хирургична обработка на декубитуса, която трябва да се извършва САМО от медицински специалист. Умъртвените тъкани трябва да се премахнат, тъй като пречат за нормалното заздравяване на раната, а и са важна предпоставка за възникването на инфекция. За очистване на нежизнеспособната/некротична/ тъкан на декубитуса обикновено вариантите са няколко -
1. Хирургично или механично отстраняване чрез:
- изрязване/дебридман/кюртаж/суха и мокра фаза на превръзка;
2. Автолиза и "самоочистване", обикновено с използване на хидрогел;
3. Ензимна некролиза, при която раната се третира с ензимни препарати, които разграждат само умъртвената тъкан;
4. Използваният широко в чужбина биодебридмънт с помощта на медицински ларви;
5. Химична некректомия - напр. с меки киселини: Бензоена киселина, Салицилова к-на, Ябълчна киселина
Рутинно се използват ензимни препарати като "Ируксол";"Фибролан";"Непролизин";"Трипсидин". Удачно и много ефективна е комбинацията на ензимната некролиза с хидрогелове - "Интрасайт гел";"Гранугел";"Кътимед гел";"Хидросорб гел"; "Пурилон гел"; "Кендал Кюрафил" и т.н. които значително подпомагат процеса.
При данни за инфекция - щателна антисептика + периодични превръзки с:
- антисептици/антимикробни с-ва - най-често йодни и сребърни препарати. При хронични рани кислород съдържащите и "Риванол" се избягват. Напоследък особено актуално е поставен въпросът за ефективността на масово използваните антисептични препарати - в този аспект популярност добиват по-малко агресивните и щадящи тъканите антисептици на основата на полихексанид/Пронтозан солуио и гел, PHMB/ или Октенидин/Октенисепт/. Често използвани в практиката са: "Брауновидон";"Йодасепт";"Йодсептадон";"Дермазин"; Ag - активирано сребро; "Бионект силвър спрей";
- локални антибактериални и комбинирани препарати, примерно: "Фуцидин";"Оксикорт";"Гентамицин";"Бацитрацин";"Бактробан";"Бивацин";"Неомицин"; и т.н. Като форма пудрите/праховете на подобни препарати директно върху раната се избягват - предпочитат се мазите/кремовете.
При налична инфекция, освен примерно изброените средства, съвременният стандарт на лечение включва използването на готови превръзки за инфектирани декубитални рани. Те комбинират ефективни и безопасни антисептици/антимикробни средства в готова удобна превръзка, лесна за ползване и подмяна. И тук, правилният подбор на подходяща превръзка е ключов момент за лечението на декубитус.
3. Грижа за възстановяващите се тъкани, дъното и ръбовете на раната.
При хроничните рани често ръбовете са "подкопани" и компрометирани. Тъй като те в крайна сметка трябва да затворят раната, състоянието им изисква специални грижи, включително "опресняването" им по остър начин - изрязване на неактивните участъци. Същото важи и за дъното на раната - при липса или затруднена гранулация се налага периодичен кюртаж, който наред с другите фактори да "активира" гранулационния процес и регенерацията.
4.Баланс на влажността на раната и "влажно ранево лечение".
Особено важен момент през всичките фази на лечебния процес е да се се постигне оптимален за регенерацията на тъканите баланс на влажността на раната. Раната не трябва да е суха, защото това спира регенерацията на клетките, но също не трябва и да "плува" в ексудат и секрети - предпоставки за инфекция/мацерация и блокиране на клетъчния растеж. При правилна преценка, тук отново много помагат готовите превръзки за декубитални рани. Много е важно да се спомене, че всички тези превръзки са много различни и имат различен механизъм на действие. Използването им без да се направи оценка на раната и да се подбере подходящата за съответната рана и пациент, обикновено води до разочароващи резултати. Въпросът не е просто да се влезе в аптеката и да се купи някаква превръзка за декубитални рани. Какъв тип превръзки, кога, как, за колко време и в каква последователност да се използват - тази преценка задължително се извършва от медицински специалист, който инспектира раната и прави съответната обработка поне веднъж седмично. След като медицинският специалист определи алгоритъма на лечение, самата смяна на отделните типове превръзки може да се извършва както от самият пациент/ако той може да се обслужва сам/, така и от близките/немедицински лица, тъй като боравенето с тях е изключително улеснено. Превръзките за лечение на декубитални рани са изключително многообразни - "хидроколоидни", "полиуретанови/пенести", "силиконови", "алгинатни", "сребърни", "полиакрилатни активирани с р-р на Рингер", "с активен въглен", "комбинирани за инфектирани рани", "импрегнирани", "мазеви", "парафинови", "вторични покривни" и т.н. Ето защо е важно да се познава техният механизъм на действие и кога и как да се използват. Да се прави случаен избор на превръзка или в зависимост от цената е гаранция за неуспешно лечение.
Ето само малка част от най-често използваните: "Комбидерм", "Грануфлекс", "Аквасел"; "Алевин", "Алгисайт М", "Бактиграс", "Актикоут; "Кътимед соракт/силтек"; "Пермафоум", "Сорбалгон", "Хинрокол", "Атрауман", "Тендърует", "Хидросорб"; "Хидротак"; "Колопласт Биатаин"; "Кендал AMD" и т.н. Готовите превръзки за лечение на декубитални рани са изключително удобни и с много добър комбиниран ефект - както за очистването на раната, така и за баланса на влажността. Те поемат излишния ексудат и секрети, като в същото време "пазят" от изсушаване и възникване на инфекции. При правилна преценка, могат да останат дълго време върху декубитуса/понякога до 7 дни/ - ето защо често дори са ценово по-изгодни от ежедневната смяна на обикновени превръзки.
След като раната започне да регенрира и изгради пълноценна гранулационна тъкан, може да се ползват и подходящи цикатризанти - "Хиалурихт"; "Актовежин"; "Кадесорб"; "Грануфлекс паста"; "Цикатридина"; "Бионект";"Пост-непрол", "Пантенол"; "Дефламол"; "ВитаМерфен" и други.
Споменават се много добри резултати при употреба и на алтернативни продукти - природни/билкови мази напр.емулсия на базата на прополис + вит.А и други средства на апитерапията; мехлем "Календула" с невен; крем "Родопско Чудо"; мехлем "Унимед", "ДжинДжира", "Судокрем", крем "Витасин", мехлем "Спасатель", митичният мехлем от Костинброд, който все още никой не знае как се казва и откъде точно може да се купи и др. Хомеопатични средства - Арника; Ледум; Хиперика и т.н. Изброените медикаменти имат своето място в лечението и профилактиката, но САМО след като медицински специалист прецени ползата и рисковете от използване на подобни алтернативни продукти, върху конкретния тип рана.
За подобряване регенерацията на тъкани и околното кръвоснабдяване се използват и физиотерапевтични методи - галваничен ток, СВЧ, ултразвук, лазер и т.н.
При тежки случаи на декубитални рани - с опасност/развила се системна инфекция е необходимо болнично лечение и използването на комбинирано хирургично и системно антибактериално лечение. Понякога е възможна графт/"присадка" на кожа, дермални участъци, тъкан, мускули или кожно-мускулно ламбо. При наличие на усложнени рани, много уместна е и раневата терапия с отрицателно налягане/вакуум терапията/TNP, NPWT, V.A.C/, озонотерапията, баротерапията и т.н.
Това е общата информация по въпроса - позволих си да дам малко по-обширно разяснение, тъй-като темата е изключително актуална, а комплексна и достъпна информация липсва. Декубиталните рани могат да бъдат опасно усложнение - лечението им е упорито и отнема много време - при всички случаи е необходимо много търпение и периодична оценка и специфична терапия от медицински специалист."
Източник:zdraven forum.com
За съжаление, декубиталните рани веднъж появили се, са много упорити и труднолечими.
Важно е да се подчертае, че основните мерки трябва да бъдат насочени към профилактика и недопускане възникването на това усложнение - процес, свързан с не по-малко грижи, но с много по-благоприятна прогноза в последствие.
Тук ще се спрa предимно на т.н. "прес улкуси/язви/декубитуси" - декубитални рани в тесен смисъл - в следствие на натиск, триене, прищипване/приплъзване на тъканите предимно от собствената тежест. Принципите на лечение са относително същите и при диабетни, съдови, стазни рани/улкуси/язви - макар там механизмите за възникване да са по-комплексни - исхемия/невропатия/стаза/комбинирани и т.н. Независимо от типа на раната/язвата, адекватното лечение на основното и съпътстващото заболяване, особено диабет, съдови проблеми и пр. е на първо място.
Множество заболявания имат като последствие обездвижването на пострадалия на легло. В резултат на продължителното залежаване, в зоните на най-голям натиск, триене, прищипване, приплъзване на тъканите предимно от собствената тежест (тил и гръб, поясна област, хълбоци, таз.стави, лакти, пети и т.н.) се нарушава кръвната микроциркулация и като резултат снабдяването на тези кожно-тъканни участъци с кислород. Лишени дълго време от кислород, тъканите умират (некротизират), разраняват се, и в последствие може да се инфектират. Именно тези умъртвени в следствие продължителен натиск и нарушено тъканно "хранене" кожно-тъканни участъци се означават като декубитални рани/рани от залежаване/декубитуси/прес улкуси/язви.
Основни фактори за възникване на декубиталните рани са продължителния натиск/триене от собствената тежест и намаленият приток на кръв, които не дават възможност на подлежащите тъкани да се снабдяват адекватно с кислород.
От тук следват и основните мерки за профилактика - недопускане на продължителен натиск и подобряване на кръвната циркулация в застрашените зони. Към това се прибавят адекватен хигиенен режим, хранене, прием на течности и грижа за най-уязвимите кожно-тъканни участъци. Профилактиката включва:
1. Използване на специални антидекубитални дюшеци+подложки/протектори
Антидекубиталните дюшеци имат специфична структура на "килийки", които се раздуват периодично чрез компресор за подаване на въздух. По този начин дюшекът "се движи" и не позволява да се оформят зони на продължителен натиск. Има и "пасивни" антидекубитални дюшеци (без компресор), които са от специфичен материал, разпределящ равномерно тежестта на тялото. Гумените подложки/кръгове, рингове/ имат подобна цел, но в последно време се отричат като средство за профилактика - те облекчават една зона, но за сметка на това могат да нарушат кръвоснабдяването на друга. Това важи особено за тазовата област/сакрум. Протекторите наподобяват използваните при каране на "ролери/кънки" предпазни средства - наколенки/кори/налакътници, но са изработени от специални материални. Много е важно, подлежащите чаршафи да са изпънати и да не образуват гънки - в противен случай ползата от антидекубиталните дюшеци/протектори се намалява значително.
2. Периодично раздвижване/обръщане на пострадалия в леглото - обикновено на 1-2 часа сменяне на положението в леглото, като се предпочита леко странично положение, примерно поддържано с възглавници поставени между краката и под гърба, така че тежестта на тялото да е равномерно разпределена. Продължителното "сядане" и "по-изправеното" положение в леглото трябва максимално да се избягват - това води до пресиране най-вече на седалището/сакрума, а там декубитусите са едни от най-коварните. Най-добре да се прави график на раздвижването/"въртенето" и винаги в една посока, за да се избегне дублиране на положение.
3. Физиотерапия и рехабилитация - "колкото повече - толкова по-добре"
4. Масаж, обтриване и хигиенни грижи за кожно-тъканните участъци с най-голям натиск. Тези процедури са от изключителна важност за профилактирането на декубиталните рани.
Обикновено двукратно дневно се прави влажно обтриване и тоалет. След хигиенизирането на кожата, следва внимателно, но енергично разтриване със слаб разтвор на лавандулов или камфоров спирт до зачервяване. Тези и други субстанции имат т.нар. "ревулзивно" действие - "усилват" притока на кръв към кожата и кислородното насищане се подобрява. При налично "залющване" и суха, раздразнена кожа трябва да се използват т.нар. "емолиенти". Това са медикаменти под формата на млека, кремове, емулсии, които омазняват, омекотяват и хидратират кожата по специален начин.
5. Правилно хранене - повишен белтъчен внос, витамини, микроелементи и много течности.
6. Всекидневна оценка на застрашените участъци - образуването на декубитални рани обикновено преминава през няколко стадия, които се демонстрират върху кожата като:
- зачервяване/еритем, което избледнява при натиск
- зачервяване, което не "побледнява"/променя цвета си след натиск, а си стои трайно зачервено;
- трайно потъмняване/посиняване
- разраняване на кожно-тъканния участък.
При наличие на първите два белега, мерките трябва да станат по-интензивни, а при прогресиране до потъмняване и рани - непременно да се потърси лекарска помощ!
За съжаление, при продължително залежаване, каквото и да се прави, в определен момент се стига до развитието на декубитални рани.
Какви са основните моменти в терапията на декубиталните рани?
1. Периодична оценка от лекар + адекватно лечение на основните и съпътстващите заболявания - особено диабет, съдови проблеми и т.н.
При неглижиране на тези фактори, обикновено се обезсмисля/затруднява каквото и да е лечение на раната.
2. Правилна обработка на декубитуса - общи и специални грижи:
При липса на данни за инфекция, за общо почистване на декубитаните рани се предпочита промиването им само с разтвор на Рингер и/или физиологичен разтвор. Счита се, че масовите антисептични препарати - напр. кислородна вода, йодни р-ри и т.н., унищожават не само "бактериалния слой" върху раната, но и клетъчните слоеве, от които тъканите се възстановяват. Освен това, тези антисептици са несъвместими с повечето готови превръзки.
При наличие на некроза е необходима специална хирургична обработка на декубитуса, която трябва да се извършва САМО от медицински специалист. Умъртвените тъкани трябва да се премахнат, тъй като пречат за нормалното заздравяване на раната, а и са важна предпоставка за възникването на инфекция. За очистване на нежизнеспособната/некротична/ тъкан на декубитуса обикновено вариантите са няколко -
1. Хирургично или механично отстраняване чрез:
- изрязване/дебридман/кюртаж/суха и мокра фаза на превръзка;
2. Автолиза и "самоочистване", обикновено с използване на хидрогел;
3. Ензимна некролиза, при която раната се третира с ензимни препарати, които разграждат само умъртвената тъкан;
4. Използваният широко в чужбина биодебридмънт с помощта на медицински ларви;
5. Химична некректомия - напр. с меки киселини: Бензоена киселина, Салицилова к-на, Ябълчна киселина
Рутинно се използват ензимни препарати като "Ируксол";"Фибролан";"Непролизин";"Трипсидин". Удачно и много ефективна е комбинацията на ензимната некролиза с хидрогелове - "Интрасайт гел";"Гранугел";"Кътимед гел";"Хидросорб гел"; "Пурилон гел"; "Кендал Кюрафил" и т.н. които значително подпомагат процеса.
При данни за инфекция - щателна антисептика + периодични превръзки с:
- антисептици/антимикробни с-ва - най-често йодни и сребърни препарати. При хронични рани кислород съдържащите и "Риванол" се избягват. Напоследък особено актуално е поставен въпросът за ефективността на масово използваните антисептични препарати - в този аспект популярност добиват по-малко агресивните и щадящи тъканите антисептици на основата на полихексанид/Пронтозан солуио и гел, PHMB/ или Октенидин/Октенисепт/. Често използвани в практиката са: "Брауновидон";"Йодасепт";"Йодсептадон";"Дермазин"; Ag - активирано сребро; "Бионект силвър спрей";
- локални антибактериални и комбинирани препарати, примерно: "Фуцидин";"Оксикорт";"Гентамицин";"Бацитрацин";"Бактробан";"Бивацин";"Неомицин"; и т.н. Като форма пудрите/праховете на подобни препарати директно върху раната се избягват - предпочитат се мазите/кремовете.
При налична инфекция, освен примерно изброените средства, съвременният стандарт на лечение включва използването на готови превръзки за инфектирани декубитални рани. Те комбинират ефективни и безопасни антисептици/антимикробни средства в готова удобна превръзка, лесна за ползване и подмяна. И тук, правилният подбор на подходяща превръзка е ключов момент за лечението на декубитус.
3. Грижа за възстановяващите се тъкани, дъното и ръбовете на раната.
При хроничните рани често ръбовете са "подкопани" и компрометирани. Тъй като те в крайна сметка трябва да затворят раната, състоянието им изисква специални грижи, включително "опресняването" им по остър начин - изрязване на неактивните участъци. Същото важи и за дъното на раната - при липса или затруднена гранулация се налага периодичен кюртаж, който наред с другите фактори да "активира" гранулационния процес и регенерацията.
4.Баланс на влажността на раната и "влажно ранево лечение".
Особено важен момент през всичките фази на лечебния процес е да се се постигне оптимален за регенерацията на тъканите баланс на влажността на раната. Раната не трябва да е суха, защото това спира регенерацията на клетките, но също не трябва и да "плува" в ексудат и секрети - предпоставки за инфекция/мацерация и блокиране на клетъчния растеж. При правилна преценка, тук отново много помагат готовите превръзки за декубитални рани. Много е важно да се спомене, че всички тези превръзки са много различни и имат различен механизъм на действие. Използването им без да се направи оценка на раната и да се подбере подходящата за съответната рана и пациент, обикновено води до разочароващи резултати. Въпросът не е просто да се влезе в аптеката и да се купи някаква превръзка за декубитални рани. Какъв тип превръзки, кога, как, за колко време и в каква последователност да се използват - тази преценка задължително се извършва от медицински специалист, който инспектира раната и прави съответната обработка поне веднъж седмично. След като медицинският специалист определи алгоритъма на лечение, самата смяна на отделните типове превръзки може да се извършва както от самият пациент/ако той може да се обслужва сам/, така и от близките/немедицински лица, тъй като боравенето с тях е изключително улеснено. Превръзките за лечение на декубитални рани са изключително многообразни - "хидроколоидни", "полиуретанови/пенести", "силиконови", "алгинатни", "сребърни", "полиакрилатни активирани с р-р на Рингер", "с активен въглен", "комбинирани за инфектирани рани", "импрегнирани", "мазеви", "парафинови", "вторични покривни" и т.н. Ето защо е важно да се познава техният механизъм на действие и кога и как да се използват. Да се прави случаен избор на превръзка или в зависимост от цената е гаранция за неуспешно лечение.
Ето само малка част от най-често използваните: "Комбидерм", "Грануфлекс", "Аквасел"; "Алевин", "Алгисайт М", "Бактиграс", "Актикоут; "Кътимед соракт/силтек"; "Пермафоум", "Сорбалгон", "Хинрокол", "Атрауман", "Тендърует", "Хидросорб"; "Хидротак"; "Колопласт Биатаин"; "Кендал AMD" и т.н. Готовите превръзки за лечение на декубитални рани са изключително удобни и с много добър комбиниран ефект - както за очистването на раната, така и за баланса на влажността. Те поемат излишния ексудат и секрети, като в същото време "пазят" от изсушаване и възникване на инфекции. При правилна преценка, могат да останат дълго време върху декубитуса/понякога до 7 дни/ - ето защо често дори са ценово по-изгодни от ежедневната смяна на обикновени превръзки.
След като раната започне да регенрира и изгради пълноценна гранулационна тъкан, може да се ползват и подходящи цикатризанти - "Хиалурихт"; "Актовежин"; "Кадесорб"; "Грануфлекс паста"; "Цикатридина"; "Бионект";"Пост-непрол", "Пантенол"; "Дефламол"; "ВитаМерфен" и други.
Споменават се много добри резултати при употреба и на алтернативни продукти - природни/билкови мази напр.емулсия на базата на прополис + вит.А и други средства на апитерапията; мехлем "Календула" с невен; крем "Родопско Чудо"; мехлем "Унимед", "ДжинДжира", "Судокрем", крем "Витасин", мехлем "Спасатель", митичният мехлем от Костинброд, който все още никой не знае как се казва и откъде точно може да се купи и др. Хомеопатични средства - Арника; Ледум; Хиперика и т.н. Изброените медикаменти имат своето място в лечението и профилактиката, но САМО след като медицински специалист прецени ползата и рисковете от използване на подобни алтернативни продукти, върху конкретния тип рана.
За подобряване регенерацията на тъкани и околното кръвоснабдяване се използват и физиотерапевтични методи - галваничен ток, СВЧ, ултразвук, лазер и т.н.
При тежки случаи на декубитални рани - с опасност/развила се системна инфекция е необходимо болнично лечение и използването на комбинирано хирургично и системно антибактериално лечение. Понякога е възможна графт/"присадка" на кожа, дермални участъци, тъкан, мускули или кожно-мускулно ламбо. При наличие на усложнени рани, много уместна е и раневата терапия с отрицателно налягане/вакуум терапията/TNP, NPWT, V.A.C/, озонотерапията, баротерапията и т.н.
Това е общата информация по въпроса - позволих си да дам малко по-обширно разяснение, тъй-като темата е изключително актуална, а комплексна и достъпна информация липсва. Декубиталните рани могат да бъдат опасно усложнение - лечението им е упорито и отнема много време - при всички случаи е необходимо много търпение и периодична оценка и специфична терапия от медицински специалист."
Източник:zdraven forum.com
Здравейте да попитам има ли някой път към Костинброд за да му поръчам крема декубитални рани който се приготвя там ?