аз ли не разбирам семейния живот, че не върви???

За мен само фактът, че сте с отделни финанси, ме кара да мисля, че на това семейство нещо му куца. Може би, защото ние с мъжа ми от гаджета сме с общи пари ( разбирай джобни стотинки, защото и двамата бяхме ученици  ). И винаги ми прави ужасно впечатление точно липсата на обща каса.
Въпреки че парите не са всичко, те често са причината за влошени взаимоотношения.
Колкото до доведения ти син- не се опитвай да го променяш. Детето навлиза в пубертета, разбираемо е всичко, което върши. При него сигурно е само фаза от развитието.
А с мъжа ти, след като разговори не помагат, пристъпи към ултимативно поведение. Стига обаче да знаеш, че има на кого да разчиташ за помощ

Миличка , докато четях темата нещо ме прободе отвътре- имах чувството ,че виждам себе си отстрани само дето моя няма дете от предишен брак.И ние сме с отделни финанси и  аз оставих малката на 5 мес. за да се върна на работа и сега вече съм хронично уморена.Той си има свой интереси ,свой нужди и въобще не се интересува от какво имат нужда децата.Никакви приказки не помагат-обещава и обещава и до там.От скоро се замислих над варианта да го напусна ,но нямам родители и няма на кого да разчитам поне за малко помощ .Иначе не ме е страх- вече свикнах да се боря сама.Помощ получавам то свекър ми той единствен е наясно какво трябва да представлява едно семейство.Свекърва ми е същата -вечно казва-"Остави го той ще се оправи". Кога бе?-на 34г е и има 2деца ,а се държи като тийнейджър.Сложна история,а все съм си представяла семейството по -друг начин.Незнам какво да ти кажа,но може би ако бях на твое място и нещата не се пооправят щях да го напусна.Успех!

Много е трудно да се даде съвет в такава ситуация. На мен наистина ми се вижда сериозно  това че , са ви отделни финансите. Но това всеки сам си го определя. Ние с  мъжът ми още докато бяхме гаджета, но живеехме заедно, никога не сме делили парите. Носят се в къщи, слагат се там на едно място и на който, за каквото му потрябват си взима. Въпреки че има семейства, които са си с отделни пари, но си живеят така. Според мен проблема е другаде. Не знам дали сериозен разговор ще помогне. Какво ще стане ако ти /недай си Боже/ си загубиш работата. Ще те остави гладна, теб и детето??? Или като не можеш да се издържаш, ще те остави??? Ако е така изобщо не ти трябва такъв мъж. Ако не, значи  може и по друг начин. Трудното е да вземе да разбере как стоят нещата. Там вече ти ще решиш как да процедираш. Мисля че малко си го изтървала и си го свикнала на лесното. Ако ти свършат парите какво правиш???Нали той е човека , който е с теб, който трябва да те подкрепи, да ти помогне? Трудно се отвиква от хубавото и лесното и е нормално да не иска. Пробвайте, говорете, ако не разбере....ти ще си решиш. Надявам се да се оправят нещата. Успех!

според мен проблема не е толкова в това,че сте с отделни финанси,а това,че той не участва финансово и духовно в отглеждането на детето

според мен щом и с разговори не става,щом не се съобразява с теб и те оставил сама да се оправяш ,няма за какво да го търпиш,както каза някой - бащата не е само за красота

ако има къде да отидеш,спасявай се докато е време -  сигурна съм,че ще имаш шанса да срещнеш достоен човек

 Поговори с него и му кажи,че мъж за украса не ти е нужен.Ако можеш да се справиш, поне си спести това унизително отношение.Понякога е по-добре да си самотна майка,отколкото нещастна съпруга и разочарована жена.

Всъщност има ли в крайна сметка някаква полза от него? До сега не прочетох за нищо, което да те задържа при него.

Имаме много сходна история.

Същото си мисля и аз.

Това, че мъжът ти е искал спокойно семейство и нов живот ме навежда на мисълта, че той може би иска да привлече сина си от първия брак към новото семейство - щом и майка му не е добре, може би таткото се надява, че ти ще можеш да овладееш момчето и да живеете четиримата, но не знае как да го обясни това Може би ако поставиш твърди условия - да идва изкъпан, чист и спретнат, да се държи прилично и да е наясно, че ще му се караш ако не спазва приличие, все пак ти не зависиш от мъжа си, това е твоят дом. Ако поставиш ясни правила момчето ще влезе в час, а то има нужда от здрава ръка иначе ще го изпуснете- нали сега влиза в пубертета. Може би ще бъдете по-сплотени и ще намерите път към по-щастлив живот.
Толкова е лесно да си отидеш, но е трудно да имаш семейство, а с годините става все по-нужно!

 
Трудна тема за размисъл си поставила. И не само конкретно за твоя случай а...по принцип.В крайна сметка въпросът е личен и решението би следвало да е единствено твое. Според мен е крайна мярка изнасянето, и...защо ти да се изнасяш??? Ти си с дете. Домът на кого е? Ако някой ще се изнася мисля, че трябва да бъде той. Но не мисля, че това е решението в случая.
А дали детето (неговото) не е лицето, което "настройва" мъжът? Дали това не е ревността на детето, че може да загуби и баща си (след като майката нещо не е ....наред) с появата не детето. За момчето то може да се явява като вид заплаха за отнемане на любовта на баща му.
Или пък първата съпруга да настройва синът си, той баща си и така - всичко да рефлектира върху вашите отношения? Който или каквато да е причината трябва да я изясниш.И из смятам, че е редно да поговорите спокойно, без нападки, без обиди и преди всичко с любов. Колкото повече го нападаш той толкова повече ще се дърпа. Но и пасивността от твоя страна би вредила в ситуацията. Нападки от сорта "миналото или настоящето" не са подходящи в момента. По точно би следвало да се опиташ да слееш минало и настояще. Не е редно да го караш да избира. Възможно е да загубиш ако поставиш така нещата.
А това за парите. Също не го одобрявам но това не е и критерий. Познавам много щастливи двойки, които и след дълги години съжителство продължават да живеят на отделни бюджети и това не ги прави по-малко щастливи.
Най-важното според мен е да го накараш да говори. Да ти каже какво му тежи (може и това да го има) и да се опиташ да го убедиш (ако сподели де), че заедно ще се справите с всичко! трудна задача, но не и непостижима.
  Подкрепям те във всичко, което решиш да предприемеш. Това ще е твое решение. каквото и да е то - ще бъде правилно.  Успех и само спокойно.

Най-добре си поговорете мноого сериозно.Ако иска да се случи и с второто му дете както с пурвото да го вижда 1 или 2 недели в месеца да продължава в същия дух.

Мислили ли сте за консултация с психолог?

Напълно съм съгласна с метчтицата.Все пак когато си се омъжвала за него си знаела, че той има и друго дете. Така, че се опитай да го възприемеш и да му помогнеш да стане част от семейството/още повече че той е в много трудна възраст/ ви. Покажи му вашите правила в домът ви и поговори с него. Опитай се да му обясниш за хигиената му и за лошите навици, които има. Не се ли замисляш. че той се държи така нарочно...?  А, относно съпругът ти - поговори с него, все пак той е разумен човек и би трябвало да е наясно с поведението си, с отговорностите си и т.н.  На много мъже не им харесва идеята, че жена им изкарва пари наравно с тях , а и повече...Така , че може би не трябва да парадираш с това пред него. Трудно човек прави семейство и намира приятел до себе си. Така, че ако го обичаш , не го напускай а се опитай да оправиш нещата, а ако ли не , решението е само едно....

Вероятно имаш предвид детски психолог?

Ами и детски, и не само - и тримата имат проблем. А детето от първия брак няма как да изчезне, нали, и то си има баща!

Като чета за мъжът мисля, че за момента е почти невъзможно да го навие за психолог.