Струва ли си да се преместим в Германия?

На моят син не съм му вадил български документи, точно за да не е български гражданин и да не могат военните в България да имат никакви права над него. 

То не се знае дали детето, без българско гражданство, на Сателит дали няма да се наложи да нарами манерката и да се бие за държавата, чиито гражданин е. Америка цели дестабилизация на силните европейски страни и насочва верската война натам.

Поне като мяташ лайна, първо се информирай отколко време няма наборна служба.

Няма, ама в мирно време.
При гражданска война има мобилизация, няма значение кой е ходил войник и кой не е ходил. Като си на поне 18 години, си те мобилизират и ти показват как се стреля и отиваш да мреш на фронта.

След два месеца предстой да се преместя в селце на 15 км от Мюнхен.

Приемам всякакви съвети .

Браво честито ти местене на добро място.

Понеже приемаш всякакви съвети, една инжекция с нембутал ще го успокой твоето куче окончателно.
После ако не можеш да живееш без куче, си купуваш на място едно кученце и си го отглеждаш и възпитаваш да не лае. Познавах един, беше му сложил някаква специална каишка на псето му и като джафне, един токов удар във врата. Та от малко свиква да не джафка.
А ако не искаш да те осъди някой германец да му купиш къща там, щото псето ти му обезобразило лицето на дедето, слагай наморник винаги.
Знам че според собствениците на псета, никое куче не хапело никой никога.
Ама само дето от време на време показват по телевизията обезобразени деца от кучета, даже и от тези на собствените им родители.

Моята къща е на две улици, по задната е разходката на всички кучкари от квартала. А има много. Има едни хора, които явно си ползват псето като екзистенциална патерица. Някакви темерути такиви, с хора не знаят да общуват и без псето им не можеш да ги срещнеш пеша да ходят. А те псетата нали обичат да ти засвитеделстват приятелските си чувства, щом като разговаряш със собственика им, та си сложаш калните предни лапи на панталона ти и ти олижат едно хубаво ръцета със същата тая муцуна дето е душила чуждите кучески говна от близо. Абе разкош си е направо да се сприятелиш с човек, когота без псето му нямаш никакъв шанс да го срещнеш. Търпиш задължително псето му и трябва да му се радваш лицемерно, иначе ще те намрази собственикът му.

Мисля че новите ти съселянки с малки деца, нарочно ще те отбягват, ако видят че имаш куче което би могло яко да захапе. Даже и те да имат някакво куче. Тяхното знаят да го контролират, но твоето ще е непредвидимо за тях.




Нямам думи,достатъчно съм възпитана да не коментирам подобен пост!

Та струва ли си да излезем от "зоната си на комфорт" както е модерно да се казва напоследък?

темата за казармите, войните и евентуалните мобилизации може да е много дълга, само ще каза на Satelit-a, че като страна членка на ЕС и НАТО, намалихме въоръжаването си и числеността на армията, с което изпълнихме изискванията на тези две организации, и при не дай си Боже някакъв конфликт и заплаха за страна членка, особено, такава като България на външна граница на ЕС, не се съмнявай, че тук ще пратят военна сила, точно тези страни от съюза, които традиционно отделят много средства за тази цел - Германия, Франция що не и Белгия,

Здравейте,
ние сме семейство с 2 деца на 6 и 9 години. От няколко години живеем в София, но аз съм живяла в Германия 7 години - работа, учене.... След това получих изгодно предложение за работа в София и се върнах, още повече, че бъдещият ми тогава съпруг е софиянец и така.... Децата ни са родени в София, но имаме близки в Германия, по работа пътуваме често дотам, миналата година бяхме за 3 месеца цялото семейство.....и след като се върнахме се зароди идеята да се преместим там, за мен това ще е повторна "емиграция".
Проблемът е, че хем ни се иска, хем не ни стиска  Laughing   и двамата сме около 40 годишни и се радваме на спокоен и обезпечен живот в България, работим на високи позиции в София. Искам да кажа, че няма да сме от икономическите емигранти. Колебанията ни са, че след едно такова преместване стандартът на живот ще ни се понижи в Германия /обратно на очакванията на повечето хора, които отиват натам/, животът ни няма да бъде по-спокоен, а съпроводен с повече стрес. Единствената причина за такова решение биха били децата и евентуалните предимства за тях, училище, среда и перспективи за бъдещето.

Със сигурност има и други семейства с такива колебания като нас, ще се радвам на коментари и съвети от живеещите в момента в Германия.

Къде живеете и какви са разходите ви за живот?  Аз съм живяла в Мюнхен и ако се върна ще е пак там или в околностите.
Съпругът ми ще си намери работа по специалността без проблем, но едва ли ще получава колкото германец на същата позиция. Знае немски, английски и руски, инженер е по професия и е на ръководна позиция в голяма фирма в София. Аз нямам проблем с немския, едва ли ще работя това, което и тук, но ще мога да си намеря работа. За децата езикът не е непознат, знаят доста неща и оговарят на немски на елементарни въпроси.
Та струва ли си да излезем от "зоната си на комфорт" както е модерно да се казва напоследък?