ÖLENE KADAR - новият проект на нашите любимци Енгин Акюрек и Фахрие Евджен - т.4

   ***
С таз присъда доживот
ама хич не ми е гот,
но поне ще се изуча,
даже плетки ще науча;
ще чета и ще бродирам,
и чеиз ще си събирам;
вратовръзката дори
няма хич да ме мори...

Някога и туй ще мине,
всичко лошо ще отмине,
оптимист съм аз голям,
лесно няма да се дам!
В някой мрачен зимен ден
щастието ще е с мен,
да строя живота нов
със отскок, ще съм готов...

И безброй моми тогаз
ще ме искат във захлас,
най-добрата как да взема
само ще ми е проблема...
   ***
Сичките сме кат’ втрещени –
същи птици замаени,
всяка оффф-ка и се пени:
„Искам дофтура за менИ!”

Екстра мъж, почти  мелек,
Супермен, а не човек;
милост няма, ни кусур
воала – синьор Сойсур!

Дълго ще му е загадка
готината адвокатка,
но със чара си накрая
и с финес ще я омая...
Твърдостта ще й разклати
с най-изискани похвати,
как сърцето й пулсира
с нежен допир ще разбира,
„мон амур” и „мон шери”
с нисък тембър ще мълви,
с длани топли ще я гали
чувствата да й разпали..
Че тогаз като я почне...
С устни парещи и сочни
цялата ще я маркира,
без дори за миг да спира,
страстно ще я обладава,
чак докато спре да шава;
ще я хвърля в небесата
докато изгрей зората...
   ***
Потърпи, потърпи!
Нищо в теб, че гори любопитство
и твоята същност руши...
И ума ти мори,
и не можеш дори да заспиш,
и седиш до зори...
И почесваш глава -
мисли сто и една
най-безмилостно в нея нахлуват -
как ще действа врага
и дали, и кога
сред море от любов ще се плува...

Тези мисли далече оттук разпилей,
лягай, стискай очи и наум си попей;
по сценарий, разбрах, цяла рота жени
в люти битки любимия Док ще спаси...
А накрая, естествено, само една
ще положи в ръцете му кръшна снага;
водопад от любов ще се лее тогаз,
ще е чок романтИк... Отговорна съм аз!  
   ***
Студено, да му се не знае...
Студът те сбръчква на стафида...
Навън и бели мечки няма,
сал Док към кръчмата отива...

Във тази вечер мразовита
поне бутилка ще изпие
гарнирана с кахърни трели
и учестен сърдечен ритъм...

Ала,не щеш ли, изведнъж,
внезапно, като майски дъжд,
пред него Селви се яви
и всичко със замах разби...

Напук му прави таз жена,
какво й щукна пък сега?!
Нахална и задръжки няма,
заформи му среднощна драма...

Да чакала навън - абсурд,
не бил за дами този студ!
Със него кефа ще дели
в купон за двама до зори!
***
Купонът хич не беше лош -
жена и алкохол - разкош!
Но май момата е опита,
преплита крачка и залита...

A Док е джентълмен докрай,
ще я прибира, то се знай,
че както трудно фокусира,
незнайно де ще се паркира...

Бордюри, стъпала, врати,
на скорост всичко се върти;
развихри се голям кодош -
той - екстра пич, а тя - сархош...

А на финала пък - оле!
Изскача Закире тейзе,
"Не спя във този късен час,
плета си тука кротко аз...

Обаче, момко, теб те знам,
ма откъде, не помня грам...
Аааа, чакай! Ти си доктор бей,
нарочен беше за злодей!

Ма, гледай къв си хубавец,
висок и строен... Молодец!
На живо си дори прекрасен,
със денди стил и чар опасен...

Е,хайде, влизай у дома,
кафенце бързо ще сваря,
ще си побъбрим сладко-сладко,
да те проуча хем накратко..."

Но Док, макар че е красив,
е много, много срамежлив!
Ще дойдел, ама друг път, рече,
че било много късно вече...

"Ааааа, хубаво,ще чакам, знай,
ма пустото сърце не трай,
затуй най-късно утре ти
пред мен във хола се яви!

Че гледам ходиш гол в студа
ще те изпуснем бадева...
Не се помайвай и ела
да видиш кво щи оплета!

Калцуни, гащи и шушони,
с модел от модните икони!
Щи спретна и една жилетка
с реглан ръкав и фина плетка!

Разбрахме ли се?! Айде бягай,
за срещата си с мен се стягай!
Ще видиш, моето момче,
какво шармантно съм тейзе!"

***
Спи градът обгърнат в мрак…
Док обаче вън е пак,
този път с велика  цел-
да опази свойта Сел!

Щото тя, с  ръцете в джоба,
се разхожда в късна доба,
хич не мисли, че Веждака
нейде скрит ще я причака...

Доки плътно я следи,
души с нос, уши върти,
ту прикляка, ту подскача,
не е лесна таз задача...

Изведнъж очи облещи -
изотзад  помръдна нещо...
Без да губи нито миг
върху Сел се хвърли с вик,

с мощна гръд закри момата
и я просна на земята,
нокти два й потроши,
но живота й спаси...

Тръпнещ в бюста й се сгуши
и вратлето й подуши
миг преди да продължи,
бум! Куршумът го рани...

Да, но Селви е курназ!
„Споко, мили, тук съм аз!
Ей сега ще те оправя,
без секунда да се бавя!

Ето, тука, зад казана,
ще превържа твойта рана!
Гледам, пръста ти е цял!
Май стрелецът в мен е блял...

Хайде, шала ми гушни,
дъх дълбоко поеми,
после затвори очи...
и нагоре полети!

Няма хич да те боли!
Просто ми се довери!
Нежно ще дезинфектирам
и с любов ще масажирам...

Утре ще си като нов,
пак за подвизи готов!
Ах, какъв си ми юнак,
айди, дай го тоя крак!..."
***
Гатанка

Какво се разхожда в гората
сред борови съчки и с вятър в косата?
С вибриращ в главата изискан шансон,
със стилен жакет и издут панталон?

Да, прави сте - нашият доктор напет
развява перчем и разхожда пакет
С решителна стъпка и брадва в ръка
отнел е съвсем на момите ума    

***
Така са самотни косите ми...
От очите ми нощният хлад
прелива, изтича към устните,
а в сърцето огньове горят...

Изгубвам се... Сякаш  завинаги...
Сред мечти и объркани сънища...
Вдън земя окопа се душата ми
и без изход са всичките пътища...

Как отдавна си тръгна надеждата...
Пак се ронят сълзите изгарящи...
Пак се лутам в капана на времето
и застигат ме спомени парещи...

Нереален копнеж ме обгръща,
тръпнат пръсти и длани сиротни...
В плът и кръв тази нощ се завръщаш
мойте устни с любов да докоснеш...
***

Късна доба... Не мога да спя...
Пред прозореца в тясната стая
ококорен звездите броя,
как деня ще дочакам, не зная...

Бродят в тъмното чувства и спомени
от отдавна отминали нощи,
дебнат скрити кошмари и демони
и ограбват покоя ми пошло...

Изведнъж, като лъч светлина,
влезе леко при мен самодива,
като бяла и пълна луна,
като приказна фея красива...

Спря, въздъхна, с любов ме погледна,
аз потъвах, забравил да дишам...
Шах и мат! После кротко приседна.
Няма думи това да опишат...

Тихо плака... Протегнах ръка...
От сълзите й сякаш възкръснах...
Разтрепери ме цял на мига,
всички чакри от раз ми разбърка...

И полека я дръпнах към себе си,
и сърцето ми лудо заби,
пулсът чак в небесата изхвръкна
и блажено прибелих очи...

Тя се сгуши гальовно във мен,
топла, тиха, от страст разлюляна...
Как попаднах във нейния плен?!
Доживот май така ще остана...

Ах, косите й - бурно море,
раменете ми нежно обгръщат,
галя с длан този сноп кадифен
и вълните замислен прегръщам...

Ах, какво ми направи, момиче...
Всеки косъм изопна на струна...
Tи задмина дори Беатриче
и отвя ме кат' зимна фъртуна...

Всяка гънка по моята кожа
вдишва теб... Ах, какъв аромат...
Устни парят, глава се люлее,
в мен нахлува божествен заряд...

Замаен, чак до дъно те пия,
и пропадам, спасение няма...
Хайде, лягай си вече, любима,
аз до утрото сам ще остана...

В тиха февруарска нощ по кея
докторът разхожда свойта фея.
Крачат по крайбрежната алея,
Тя го дебне в мрака, Той пък - нея

Лек ветрец полъхва от морето,
щипе ги нахално по лицето,
пръстите до кокал вкочанява
и любовни помисли довява...

Както си конушваха с момата,
сякаш гръм го тресна по главата,
мислите и времето се спряха,
чувства спотаени се разляха...

Сграбчи й ръцете устремен,
с дъх ги стопли, тих и умилен...
Разтопи я както лански сняг
само с гол мигач и поглед благ...

Да, обаче как да се отпусне,
пАрата любовна да изпусне...
Ще пострада феята любима -
секс на макс отвсякъде ще има...

Мислите безсрамни потуши -
друг път свойта Сел ще утеши!
Цял вдървен обаче от мерак
зяпнал и опулен чака знак...

Знакът и за миг не закъсня -
с клепки Селви леко му повя,
веждите навири с интерес,
миглите помръдна със финес;

молещо насреща му примигна,
пламенно гърдите си надигна,
влажен поглед искащ ококори,
нито диша, нито пък говори...

Втори гръм удари върху Док,
Селвиту достигна със отскок;
от екстремни чувства обладан
я разтърси с мощен целуфан...

Впиха се блажено устни в устни,
стиска здраво без да я изпусне,
иска цяла вечност все така
да не идва краят на нощта...
***
Подсказка - измислязка за еп.5
Първа сцена.
Док звъни на вратата. Селви отваря със замах.
- Дай си ми шала, перверзник такъв - крясва тя в лицето му и вратата едва не му отнася носа.
Док е втрещен и неподвижен за около две минути. Почесва се по врата и си тръгва обидено към къщи.

Втора сцена.
Селви чертае в една тетрадка и прави план, как да се отърве от Веждю. Чертае, къса, чертае, къса... и мечтае за док.

Трита сцена.
Късна доба. Селви върви някъде в тъмното. След нея на прилазки и прибежки я следва Дахан.
С периферното си ухо той чува нещо подозрително, мята се сърху Сел, поваля я на земята, чупи й два нокътя, пребърква й жобовете за улики, помирисва я по врата и в следващия момент куршума одрасква върха на обувката му.
Прикриват се зад един контейнер за боклук и Сел оказва първа помощ на големия пръст на крака на док.

Подозренията на Шахика се засилват. Фахри е задържан временно, но шикалкави.
Док получава нова бележка
Любовна или криминална обаче е тя  
Берил преследва док, Ендер преследва Берил... а бе голямо преследване пада.

Във въздуха пращи електричество, чок зор, ... а бе и сняг завалява от стрес.

Подсказка-измислязка еп.6
Бараката
Док / по черен топ, демек потник/  се опитва да подреди саморазразрушенията си, намира розавия шал. Гневът му се отприщва наново и той започва да го разплита нишка по нишка. Ще плете розАво въже. В този момент пристига Сел с баклава и боза.
-   ОБМой! Обир ли е имало? – възкликва тя.
-   Не, сакън, то какво да ми оберат, като най-ценното ми го счупи / има предвид не двете чаши, а душата му/. Преподреждам си просто.
Приклещва я до вратата, и учестява сърдечния й ритъм. Тя притваря за емнайсти път клепачи, готова да му се отдаде, но той грабва торбата с баклавата и я оставя да се реанимира сама.

Осман, Йода и Док са на оперативка. На обичайното място.
Осман получава нова задача. Да се внедри на работа при Веждю. Той самоотвержено приема, като прави плах опит да намекне нещо за Хатидже, но бива сграбчен от док и изгледан смъртоносно. Засега там няма особенНа надежда за романтика.

Шахика надушва нещо важно. Ще се добере ли до него, или някой ще й попречи?
Док се натъква на нещо потресаващо!!! Единият от ковчезите е изчезнал!!! На негово място има кутия от обувки с бележка.
На кого сандъка е изчезнал? Какво пише в бележката? Ще скове ли Дахан нов ковчег, или на единият от тримата набелязани ще му се размине.
Док ще остане ли само с баклавата, или най-сетне ще целуне момата?
Берил кого чака нагласена с кармазъ червилото в потайна доба?
.... Много въпроси без отговор! Е, и аз не ги знам. Иначе щях да ви ги кажа.