Честно казано, и на мен не ми се струва редно човек в това състояние да пътува на далечни разстояние сам. Най-малкото трябва да има заедно с него придружител, запознат с проблема му, в моментите с качването в превозното средство и в момента на слизането му. Не може да обяснява майката, че от абсолютно всичко можел да изпадне в криза, даже и от времето, и в същото време да мисли, че няма страшно и той може да се оправи сам. Трябвало нещо да си държи в ръката - значи трябва да се обучи/оттренира да държи точно определен безопасен предмет в ръката, прибори, можещи да се използват като хладно оръжие, не са желателни, както и други опасни предмети. Бил опасен само за себе си - това страничен човек няма как да го знае, още повече, ако го гледа да размахва вилица или нож. Но как така, при условие, че знаят, че е склонен към автоагресия (най-малкото) и че може да стане неадекватен от най-малкото нещо, го оставят сам през нощта на непознати места, по улиците и т.н., без придружител. Че той може нещо да се изнерви и да се самонарани с някакъв предмет, да скочи отнякъде, да се хвърли да пресича пред някоя кола и още кой знае какво. Как ще е сигурна майката, че не отговаря на телефона, защото си го е изключил в неадекватно състояние, а не защото някой го е нападнал да му го вземе? Какъв е смисълът от това да има телефон, след като си го изключва в напечените моменти, точно когато има нужда от помощ? Не може да се очаква непознати хора да носят отговорност за него и да са запознати в детайли със състоянието му. Как така хората, при които е било момчето, са го оставили спокойно да чака автобуса и да спи на автогарата. Защо майката пише постове във фейсбук, вместо да се обади на познатите си, при които е било момчето на гости, да го приберат да пренощува при тях и сутринта да го качат на автобуса?
Въобще, хора, които са неадекватни, дори и да не е нонстоп, но изпадат неочаквано в такива кризи, трябва да имат придружител.