Разбрали сме се - ако видят "много зор" да ми се обаждат да го взема. Сега последно във вторник като ми се обадиха, че е с разстройство - реших, че си просят караницата. Защото предния ден - в понеделника - им казах, че не ми е възможно вече да ходя в 14 часа - просто не е възможно за мен, и така. И в последвалия ден, вторник, ми звъннаха още в 11 часа, че е болен. Къххх ...
Взех си детето, наистина обаче болен. Сега вече е ОК, и в понеделник пак на ясла. Директорката се опита да ми каже, че като отсъствало някое дете продължително, и после трябвало да се вема на обяд. Но - не смятам за редно да ме карат отново.

Ще пробвам да го вдигна рано в понеделник - в 7 примерно. И ще видим резултата. Опасявам се, че ще му се доспи, и те няма да успеят да го приспат. Признавам, че "зад решетките" не обича да стои, и действително наддава вой. Предупредила съм, и ги помолих ако има възможност - да извадят някоя клечка от кошарата. Но можело. Тогава предложих да извадят дюшека. Директорката ми каза, че точно това ще направят - ще извадят дюшечето, и ще го сложат на дивана. За да не е "зад решетките". Но мисля, че ако директорката се опитва да е разбрана, в групата не са такива. Всеки път като надникна в групата, хвърлям бърз погле към дивана. Не виждам нито чаршаф за завиване, камоли пък дюшек.

Ша видим ...