Болката - приятел или враг.Изводи

От болката има смисъл, ако раждаш сама на полето. В днешно време, когато си заобиколена от апаратура и специалисти, може и без нея 
Упойката се слага в точно определено време, защото ако се сложи по-рано е възможно точно когато са най-силните контракции тя да спре да действа. Не се слага по-късно от определен момент, защото докато подейства и ти ще си родила.
Имам приятелка анестезиоложка, която е раждала 3 деца без епидурал, въпреки че е с малко по-тесен таз и раждането при нея протича по-бавно. Тя ми беше казала да не се правя на герой и да не отказвам упойката, но кой да я слуша  Е третия път може и да последвам съвета, знам ли   

Аз като тръгнах да раждам и си казах- "В никакъв случай упойка, после с какви очи ще погледна форума и как ще се изфукам, че съм майка-героиня" (това спешъл за Пандора;))

Всъщност не ми оставиха кой знае какъв избор. Докторката ми ме предупреди, че ако тръгна да раждам през нощта, няма кой да се наеме да ми сложи упойка. И аз естествено родих през нощта.

Освен това имам страх от упойки по ред причини.
И като ходя на зъболекар се назландисвам доста, преди да се реша да ми сложи. Но има разлика в евентуални последствия от една упойка в устата и една в гръбнака. И разлика в доверието, което имам в зъболекаря си и случаен анестезиолог

И да, признавам си, че ми беше интересно да разбера какво точно е раждането без обезболяващи. Е, разбрах, доволна съм, че разбрах, следващият път мога и да си сложа упойка, но мога и пак без нея да мина. Въпрос на избор.

Според мен всяко раждане като всяка бременност са различни. Никога не знаеш какво те чака. Аз родих с епидурална и пак и всеки път ще искам да я имам. Не знам, не видях някой които веднъж е имал епидурална да каже не искам вече, вторият път ще е с болката! А за мен наистина са героини маиките без упоиките и това съвсем сериозно, аз не мога-започна се и се развиках кога наи-после ще слагате епудурала. Въпрос на информираност също за тези които са наплашени от упоиките-няма страшно бъдещи маичета-супер е!

  То всяко раждане си е един вид "геройство" /мъжете не го могат /, но това няма нищо общо с болката. Щом можеш да родиш без болка, защо да раждаш с болка?
 
При това аз съм човек, който страшно търпи на болка, ама много. Обаче това не е причина доброволно да се изтезавам, ако мога да си го спестя.

Верно е минало леко, а и бързо Имай предвид, че втория път нещата стават по-бързо и по-лесно
На мен в 9:30 ми включиха система и в 12:35 родих с три напъна, като за втория ми помогна докторката, щото нещо не напънах като хората, но с третия излезна. Зорът с болките беше 2 часа.
Една мама ме питаше колко шева имам - ми незнам (не попитах). Тя ме попита колко време са ме шили - 5 минути, а нея 2 часа.....е за това си требе упойка вече.

Според това, което аз съм чела и потвърдено от двете ми раждания, лично за мен изводите са такива - ако си се настроил да възприемаш усещанията от раждането като болки, ще са болки. Ако си подготвен, няма да са болки, а усилие на мускулите - има голяма разлика между това мускул да боли и да се напряга да си свърши работата. Ако оставиш на контракциите да действат и не им се противопоставяш, тогава се усеща силно свиване и стягане, което не е точно болезнено, а просто много интензивно усещане.
Болката е сигнал, че нещо не е наред и че трябва да се действа! Т.е. - да се промени позата, да се потърси друг начин - дали ще е ходене, клечане, подпиране, лягане, нещо друго (примерно масаж или противодействащ на болката натиск) - трябва да се потърси какво ще промени усещането. За мен с първото раждане ми беше удобно да седя и да се поклащам ритмично напред-назад, с второто - да съм клекнала с разтворени крака, така не се усещаха болки и контракциите си вършеха работата без да ме уморяват. И при двете ми раждания лежането на гръб беше непоносимо като усещане, тогава не само болеше, но и ме изкарваше от равновесие това, което усещах, все едно ще умра, ако остана още минутка в тая поза - а при промяна на положението нещата ставаха веднага нормални. За съжаление нещо толкова близко до здравия разум почти не се прилага в болниците като подход все още (пояснявам - и двата пъти съм ходила в болницата на много късен етап, втория път отидох вече с напъни и пълно разкритие и единственото време, когато действително ме болеше, беше когато ме накараха да легна по гръб на родилна маса за двата напъна, докато бебата се роди).
Знам, че това не е популярно разбиране за нещата и повечето хора ще си кажат, че е било въпрос на късмет и на висок праг на болка - ами не е, на зъболекар задължително си искам упойка дори за обикновен кариес Не виждам за какво да търпя болки, когато се поправя някаква вреда - но дълбокото ми убеждение е, че нещо нормално като състояние за тялото (раждането) не е болезнено, ако всичко протича нормално и ненасилствено (под нормално имам предвид да се създадат условия за нормалното му протичане, т.е. подготовка на майката на всяко ниво, особено психическа нагласа и гъвкавост в протичането на раждането, а не лягай на гръб и давай да ти включим окситоцина да свърши по-бързо).
Хубаво е, че има упойки - полезни са в случаите на усложнения и могат дори да спасят раждането за жена, която няма или не иска да поеме контрол над тялото си. Но да се изгражда култура на раждане, при която всичко се върти около това - щом хората са измислили упойки, тогава за какво изобщо да си давам зор - и упойката да се приема като решението за всеки минимален проблем и дискомфорт е дълбоко погрешно според мен.

Така мисля и аз, не мога да намеря основателна причина да търпя болки, след като има начин да ги избегна!

аз исках да родя с упойка, но поради бързото развитие на нещата, не остана време да ме подготвят. Имах ужасно болезнено раждане и сигурно ще остане най-силната болка, която съм изпитвала. Засега се кълна още, 4е никога пове4е няма да раждам! Аз съм за епидуралната упойка.

Не усещаш до къде си в процеса кога да напъваш?
ДА, МОЖЕ И ДА ТИ Е СИЛНА УПОЙКАТА И ДА НЕ УСЕЩАШ НИЩО... ТОВА Е ЛОШО

Защо ли преди разкритието не слагат упойка ?
 ЗА ДА СА СИГУРНИ, ЧЕ РАЖДАНЕТО НАИСТИНА Е ТРЪГНАЛО И УПОЙКАТА НЯМА ДА ГО СПРЕ/ЗАБАВИ.

Форцепса и прилагането му има ли връзка с упойката?Както и внезпно спешно секцио?
фОРЦЕПС, ВАКУУМ И СЕКЦИО СЕ ПРАВЯТ САМО С УПОЙКА, ЗАЩОТО ИНАЧЕ НЕ СЕ ИЗДЪРЖА...

Не може ли да се избегнат случаите когато се "ляга", натиска корема
 МОЖЕ - ЗАВИСИ ДАЛИ МАЙКАТА НАПЪВА СИЛНО/ДОСТАТЪЧНО И КАК ВЪРВИ БЕБЕТО В РОДИЛНИЯ КАНАЛ. НАТИСКАНЕТО Е ГАДНО, НО ПОМАГА НА БЕБЕТО ДА  ИЗЛЕЗЕ, А НЕ ДА СТОЙ ЗАКЛЕЩЕНО В КАНАЛА И ДА МУ СЕ ПРИТИСКА ГЛАВАТА.

В смисъл възможно ли е да гледаме на болката като на НЕОБХОДИМОСТ в процеса
БОЛКАТА СИ Е ПРИРОДНА ДАДЕНОСТ, КОЯТО КАРА ОРГАНИЗМА ДА СЕ МОБИЛИЗИРА.

---

Хипатия, моля те ако нямаш основателна причина-избери си епидурал-няма да има болки,нито по време на раждането, нито след това.

Първото ми раждане беше лесно и с епидурална упойка, второто - лесно и без никаква упойка, защото се разви много бързо и нямаше време. Ако трябва са избирам пак - ще избера раждането с упойка! Не мисля, че болката от контракциите докато стигна до 10см ме е обогатила особено. На всичкото отгоре не е и кой знае колко нов опит, защото в миниатюрен вид я знам от менструалните си цикли. За мене уникалното, прекрасното усещане, т.нар. "раждане" е когато бебето излиза от тебе. Това чувство обаче благото на епидуралната упойка не го отнема! Упойката ти спестява чувството за болка, но не и за напън и "раждане".

Моето раждане беше предизвикано. Родих с епидурална упойка.
Бях решила, че ще родя без упойка и че ще търпя. Но след първия час с контракции през 3мин и никакво разкритие си поисках упойка.
На мен ми я сложиха на 1см разкритие и просто ми я биха 2ри път като започна да отпуска. Усеща се само втвърдяване на корема при контракциите, както и напъните. 
Направо рай,а за кошмара преди това не искам да си спомням. След раждането попитах само това ли е 
Искам да имам още 2 деца и нямам съмнение, че ще ги родя с упойка.

Аз съм напълно съгласна с Хедра, и си обяснавах и сега затвърждавам убеждението си, че силната ми болка втория път беше заради това, че ме сложиха да лежа и не ме оставиха да родя, а ме караха да стискам (защото искаха да ме пренесат в родилната зала, затова ми се иска третия път у дома...). Това за позите го вярвам, макар и да не съм го изпробвала. Но четох една книжка на един акушер-гинеколог, французин, който разказва най-подбробно за своята медицинска практика и как наблюдавайки ражданията се променил от един стандартен акушер на 20-ти век, който карал жените да лежат и прочие (всичко, познато от нашите болници), в един много различен лекар, който им осигурява пълна свобода, и обяснява именно и за болката, и за позите, така че съвсем се убедих, защото той много професионално и с наблюдения обяснява всичко (но не прилага епидурална и никакви обезболяващи - затова си помислих, че трябва да прочета повече от книжката и ако намеря полезна информация по темата, да я включа тук) и намира начин да превърне раждането от един ужасен в един прекрасен момент за жената (или и за двамата, мъжа и жената). Той и досега работи, сега вече в Англия, и аз много се изкушавам да го издиря, но вероятно би струвал много пари, защото е доста известен (и рядък)... Пък и една приятелка е родила в нестандартна поза, въпреки протестите на акушерката, значи има логика. А вижте, и тази тема: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=98119.20
http://www.yoga108.info/naput.htm
Само си мислех, че ако не бях раждала и четях тази тема, щях да изпадна в лек ужас - такива подробности от болници се разказват, че по-добре нераждали жени да не четат, само могат да се паникьосат! Пък като се паникьосаш, не само повече боли, ами може и нещата да се усложнят!