Клуб на самотния родител - да се преброим и опознаем! - ТЕМА 6

Хепи,и аз бих помислила,че е мръднал и бих го изпратила на психиатър.

Здравейте на всички!
Изчетох всичките коментари на тази тема и реших и аз да се присъединя. Не съм станала още майка, имам седем месеца до тогава. Нямам брак, живеех с човек, който е 20 години по - голям от мен, сега е на 49. Той няма деца, нито е бил изобщо някога женен. Голяма любов, година и половина. Заради него се преместих в жилището му в София и започнах работа там. Няма да се впускам в подробности, смятах, че това е мъжа на живота ми. Бременността си беше обсъдена от нас, говорихме и заедно решихме да си имаме детенце. Не сме се разделяли заради пари,изневери...дори не се карахме. Единственото, което ни раздели, е че не успях да вникна в семейството му и да стана част от тези хора. И как да стане, бях задължена да им говоря на Вие...Много пъти съм споделяла това с него, вечно имах чувството, че нито сестра му, нито майка му ме харесват. Не сме се карали, но фалшивата фамилиарност и преструвки просто си личаха. В крайна сметка, темата стана повод за първата ни голяма караница с него. Взаимно решихме да прекратим опитите за бебе, а на две от сбирките със семейството му, временно да не присъствам (вечери в ресторант). Точно два пъти не отидох, и моментално дойдоха сръдните от страна на майката и сестрата, както и оплюването срещу мен. Оказа се обаче, един прекрасен ден, осъзнах, че макар и да се пазехме, редовния ми месечен цикъл не дойде...бях бременна в 6 г.с. след преглед при гинеколог. Аз разбира се много се зарадвах, както и семейството ми, но моя възлюбен като чу, изпадна в луд шок и дива ярост, почна да хленчи как това било грешка и т.н. Да съм правела аборт, и да сме продължели отношения. Изобщо не се съгласих. Поставих му ултиматум - или ставаме семейство и си гледаме заедно детето, или приключваме до тук, дадох му ден за размисъл. Избра да си ходя, лично беше приготвил нещата ми, куфара ми, и дори лично ми ги свали до входната врата пред блока. Преместих се на квартира, като до последно се надявах да размисли. Цял месец го молих, плаках, карахме се, какво ли не. До вчера. Вчера имах рожден ден, освен живота ми, реши и това да провали. Каза ми доста грозни неща. Нямало повече да се съберем, не желаел да има нищо общо с детето, дори нямало да го вижда, техните вече са станали баба и дядо, нямало нужда да стават пак, а и лично го посъветвали, че няма смисъл да се събира с мен, раздялата ни не била фатална. Щял ужким да го припознае и да плаща издръжка, но само толкова. Баща оставал на хартия. Признавам си, след тези думи, така ми се доплака, едвам се сдържах. Теглих му една, станах и си тръгнах. Вкъщи разбира се, почти цялата вечер плаках. Ще си го родя детенцето, имам и кой да ми помага...защо обаче толкова бездушни същества имат привилегията да направят дете, без да го заслужават. Просто исках да споделя, благодаря на всички, които са отделили време да прочетат историята ми.

Добре дошла,колкото и да не е добре за теб да си в тая тема...
За момента мога да ти кажа,че времето ще притъпи чувствата,но няма да забравиш.Ще го надживееш този момент и ще продължиш.На тоя свят хора всякакви.Ти търси такива с които се чувстваш добре.Поплачи си.Като свършат сълзите живота продължава.

Разбирам, че ти е тежко. НО би трябвало да почерпиш, че си се отървала! Даже се опасявам, че може да имаш проблеми, ако го  впишеш като баща, но ти си знаеш. Дай Боже да не съм права! Съжалявам, че си му се молила цял месец, но пък навярно това ти е показало как трябва да се уважаваш. Гледай напред, поздравления, че си запазила съкровището в теб, скоро няма да обичаш нещо повече от него!

Добре дошла, Кристина! 🌹
Браво на теб за смелостта да запазиш бебчето! А за таткото нямам думи! Чак пък толкова да се влияе от майка си! Те си имали внуци, да но той няма дете! Ахх...мъжете са трудни за разбиране понякога! 😱 Както някой предложи по-горе и аз мисля, че ако можеш да се справяш финансово без бащата, по-добре не го пиши на него. Той така и така не го иска...А след време ще си имаш проблеми и ще се влачите по съдилища. Имаш време добре да си помислиш преди да се роди детето как е най-правилно да постъпиш! Честит рожден ден на патерица!🌞🎂 Бъди здрава, смела и устремена! Момичетата ти казаха, че като се наплачеш, после животът продължава! Приеми, че днес започва новия ти живот и той ще бъде прекрасен! Вече не си сама, а има едно сърчице, което тупти само за теб! ❤ Успех и горе главата!    

Здравейте и благодаря на всички за отговорите и надеждите, които ми дадохте!
За проблемите, аз съм сигурна, че ще ги имаме - той адвокат, аз юрист, макар и да завърших друго в последствие и оставих правото на заден план. Доста тежко наистина изкарах целия месец юни, от всичките тревоги за малко не направих спонтанен аборт, кървях, пих лекарства за задържане и почти го докарах до болницата. Уплаших се, и реших , че заради този (с извинение) боклук и мамин лигльо, няма да изгубя детенцето си, и някак се стегнах. Сега всичко е наред. Имам си хиляди въпроси в главата, а нямам отговори. Последно си разменихме доста лоши реплики един към друг, и все се чудя, каква ли мръсотия ще ми подготви като се роди детенцето...или пък ще се разкае. Не крия, че тая надежди, защото раната е прясна, но се надявам с времето това да отшуми щом вече прекратихме комуникацията помежду си.

Кристина,добре дошла!
Според мен,ако може не пиши детето на него.Как така са имали внуче,а той не е женен?

Нали каза, че имал сестра!

Да,на сестра му,ако е.Иначе той няма как да има дете като не е бил женен.

Кво пречи ако не е женен да прави деца? 😁..но до колкото разбрах внуците не са от него, защото момичето каза че това е първо дете и за двамата..

Аз мойто тъй го направих...неомъжена.Става ,получи се.

Аз съм сама.Детето е на пижамено парти в едно приятелче.Утре го дават горещо ,а аз имам да ходя тук -там.Че и да пазаря.Не ми се мисли.

Аз също нямах брак с него,но детето стана.
Аз съм нощна смяна и утре ще спя до обяд.Не знам,в тая жега как ще се живее обаче.

Лелеееее хорицааааа съвсем ви изоставих - нямам никакво време за нищо
Добре дошли на новодошлите 
Лятото преминава за мен в работа и работа и работа...засега няма моренце или ваканция пък да видим...много се нуждая от почивка 
Много много поздрави на всички ви и весела ваканция на почиващите и мързелуващите 

Линдичка, и аз нямам ваканцийка, т.к. съм на договор във фирмата. Даже в момента се местим и не знам кога ще намирам време да разопаковам всичките кутии, мама миа! 😱 Но като не се замислям много много, съм си добре и не се дразня. Затова пък използваме уикендите пълноценно!  
Иначе и аз се нуждая от почивка и си мечтая чаак за зимата...по-рано няма да стане! 😕

Ооооооо аз до зимата ще се побъркам ако не си почина малко...уикендите само лежа като парцал и пъшкам. Все по-често ме болят гърба, кръста и главата от преумора. Или не спя добре или се трупясвам ненадейно.
От нерви детето го насмитам и постоянно някакви забележки му правя - страшно свадлива съм станала. И то детето не може да си обясни горкото и почва да плаче....и чак тогава ми става ясно, че съм непоносима просто...гадна работа...та имам спешна нужда да се метна на някой плаж и нищичко да не правя 
Де късмет...