Опитвам се да си обясня защо е такъв света, защо се случват такива неща-катастрофи, болести. Не откривам топлата вода с тези въпроси, но ми става много мъчно. За изоставаните дечица,за болните,за родителити загубили деца в катастрофи,за двете най-добри приятелки на мама,които си отидоха много млади, за бедните, абе изобщо за гадостите в света. Последно баща ми ме.помоли до дам дрешки на едно дитенце,чиито родители са бедни, а то е почти колкото моето, докато събшрах чувалите хем сърцето ми пееше,че ще помогна, хем.ми стана много криво...От малка страня от тези неща, гледам да се щадя, защото съм много лабилна, но те съществуват,реални са.
И се питам...това ли е? Защо живеем, каква е поуката, изкупваме ли нещо,защо има толкова страдания.
Много се извинявам,че подхванах тази тема, ако някой се почувства зле,но наистина много често напоследък разсъждавам над такива въпроси.