За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 104 906
  • 20 989
  •   4
Отговори
# 3 795
  • Мнения: 18 562
Мисля си колко мъка има по света. Постоянно попадам във ФБ на разни кампании, снимки, последната от които направо ми разби нервите. И в следствие на такива снимки с болни деца и хора си задавам от известно време вечния въпрос-Ако има Бог, защо позволява такива неща да се случват. Много често започнах да си го задавам този въпрос в течение на годините, а принципно съм вярваща. Особено откакто съм майка станах много чувствителна на тази тема. Много ми е жал. Последната такава снимка дето я видях в интернет не мога да я забравя.
Опитвам се да си обясня защо е такъв света, защо се случват такива неща-катастрофи, болести. Не откривам топлата вода с тези въпроси, но ми става много мъчно. За изоставаните дечица,за болните,за родителити загубили деца в катастрофи,за двете най-добри приятелки на мама,които си отидоха много млади, за бедните, абе изобщо за гадостите в света. Последно баща ми ме.помоли до дам дрешки на едно дитенце,чиито родители са бедни, а то е почти колкото моето, докато събшрах чувалите хем сърцето ми пееше,че ще помогна, хем.ми стана много криво...От малка страня от тези неща, гледам да се щадя, защото съм много лабилна,  но те съществуват,реални са.
И се питам...това ли е? Защо живеем, каква е поуката, изкупваме ли нещо,защо има толкова страдания.
Много се извинявам,че подхванах тази тема, ако някой се почувства зле,но наистина много често напоследък разсъждавам над такива въпроси.

# 3 796
  • Murcia, Spain/Ruse
  • Мнения: 416
Мисля си колко мъка има по света. Постоянно попадам във ФБ на разни кампании, снимки, последната от които направо ми разби нервите. И в следствие на такива снимки с болни деца и хора си задавам от известно време вечния въпрос-Ако има Бог, защо позволява такива неща да се случват. Много често започнах да си го задавам този въпрос в течение на годините, а принципно съм вярваща. Особено откакто съм майка станах много чувствителна на тази тема. Много ми е жал. Последната такава снимка дето я видях в интернет не мога да я забравя.
Опитвам се да си обясня защо е такъв света, защо се случват такива неща-катастрофи, болести. Не откривам топлата вода с тези въпроси, но ми става много мъчно. За изоставаните дечица,за болните,за родителити загубили деца в катастрофи,за двете най-добри приятелки на мама,които си отидоха много млади, за бедните, абе изобщо за гадостите в света. Последно баща ми ме.помоли до дам дрешки на едно дитенце,чиито родители са бедни, а то е почти колкото моето, докато събшрах чувалите хем сърцето ми пееше,че ще помогна, хем.ми стана много криво...От малка страня от тези неща, гледам да се щадя, защото съм много лабилна,  но те съществуват,реални са.
И се питам...това ли е? Защо живеем, каква е поуката, изкупваме ли нещо,защо има толкова страдания.
Много се извинявам,че подхванах тази тема, ако някой се почувства зле,но наистина много често напоследък разсъждавам над такива въпроси.
И аз много тежко преживявам чуждите болки,преживявам всичко все едно аз съм в дадената ситуация и си задавам хиляди въпроси,за съжаление без отговор...защо,защо,защо?!После се сдухвам с дни,мога да кажа че последно време съм в някаква дупка ли,що ли ама само мрачни мисли са ми в главата

# 3 797
  • Мнения: 39 378
Затова помагам. Кога повече, кога по малко. И когато мога

# 3 798
  • София
  • Мнения: 12 374
И аз. Колкото повече имам, толкова повече давам, иначе изживявам кошмарни съмнения, че съм егоист и мисля само за собствения си задник и за задниците на близките ми. Ненавиждам такива индивиди и не искам да бъда такава, дъщеря ми също.

Мис Бингли, помагай винаги когато можеш - с малко, с много, няма значение.

# 3 799
  • В планината / На морето
  • Мнения: 1 011
Аз развих мантрата "Ако е можело да бъде, е щяло да бъде" и спирам да мисля... Ама ми отне време, много време. И сега понякога мечтите ме отнасят, но бързо се отърсвам.

"Не било писано" , демек.
Или " Така било писано"

# 3 800
  • В планината / На морето
  • Мнения: 1 011
Жените, простили изневяра и после да са щастливи със същия мъж, са едни бели лястовици. В смисъл срещат се изключително рядко. Повечето после с години намилат докрай за това прегрешение, отмъщават си на мъжа по разни подмолни начини и т.н. вместо да си живеят спокойно. Та прошката си е ОК, ама оставането със същия човек след това, не е.
Ти откъде я изкара тая статистика за "белите лястовици" ?
От статистическата агенция на ГЕРБ ли ?

# 3 801
  • Мнения: 4 942
Мисля си дали съм готова за една голяма крачка в живота ми...

# 3 802
  • Мнения: 18 609
Rich, това са си мои наблюдения. Ти ако познаваш много жени, щастливи със същи мъж след изневери от негова страна, сподели Simple Smile

# 3 803
  • София
  • Мнения: 586
Мисля си дали съм готова за една голяма крачка в живота ми...
И аз се питам често, за себе си.

Понякога крачките бавят, млада си, скочи!

# 3 804
  • Мнения: 252
От известно време ми прави впечатление колко разхвърляни и неподредени жени има. Гостувам често на приятелки и познати и колкото и да не ми се иска забелязвам, когато един дом е разхвърлян и мръсен... Ужасно впечатление ми прави. Аз не мога да си представя да си оставя съдовете неизмити и дрехите разхвърляни из всички столове и да си изляза, а какво остава да поканя гости. Явно има страшни непукисти в това отношение, но просто не мога да разбера хората, които живеят в кочина и не им пречи.

# 3 805
  • Мнения: X
Мисля си защо съм толкова емоционална. Всичко си слагам на сърце, разстройвам се лесно. Преди сякаш не бях така, разплаквах се трудно... ММ казва, че често бълнувам на сън. Изживявам нещата, случили се през деня. Понякога ми се иска да съм темерут. Нищо да не ме вълнува. Почти съм сигурна, че е защото преди шест месеца загубих майка си и нещо и в мен си отиде. Искам да съм по-корава. Не точно непукист, но да не си слагам всичко на сърце.

# 3 806
  • Португалия
  • Мнения: 4 042
От известно време ми прави впечатление колко разхвърляни и неподредени жени има. Гостувам често на приятелки и познати и колкото и да не ми се иска забелязвам, когато един дом е разхвърлян и мръсен... Ужасно впечатление ми прави. Аз не мога да си представя да си оставя съдовете неизмити и дрехите разхвърляни из всички столове и да си изляза, а какво остава да поканя гости. Явно има страшни непукисти в това отношение, но просто не мога да разбера хората, които живеят в кочина и не им пречи.
ама, ти попита ли,дали не им пречи??

щом имаш време за гостуване,значи си си подредила живота така,че да ти е свършено всичко...

Скрит текст:
аз нямам време
нито да прибера,нито да изчистя
то не са деца,мъж,задължения...
работа на работа,работа вкъщи,работа в градината...
пътуване насам-натам,ежедневната логистика хич не я броя-тук мога да се похваля-от 9 тренировки седмично сме ги свили до 7 Rage
та...подрежданенето не ми е в приоритетите,ама хич!
ако и изпрано прането и прибрано навреме от простора-не му придирям дали е огладено
ако прахосмуча си е минал по пътя поне 2 пъти дневно-може и да не мия пода всеки ден
ако има какво да се яде,и са ми помогнали с вечерята-може и да заредя миялната
ако не- кой каквото ще да каже-аз да не съм Факира Мити! Imp

# 3 807
  • София
  • Мнения: 12 374
От известно време ми прави впечатление колко разхвърляни и неподредени жени има.

Eгати и малоумното изказване. Извинявай, но не сме 50-те години на миналия век, тия жени си имат и мъже. Които, вместо жените да им ходят по гъзовете, могат да запретнат ръкави, да изчистят, подредят и прочие. Няма да им паднат пенисите, гаранция ти давам. На моя възлюбен все още си му е на мястото, нищо че чисти и подрежда, а не чака като петгодишен наготово.

Аман от пепеляшки и пепелянки - хеле пък такива, които коментират чужди домове.

Мисля за изборите. Фарс!

Последна редакция: нд, 27 окт 2019, 18:47 от Tаис

# 3 808
  • Мнения: 4 942
Според мен почти всеки, да не кажа всеки, има един стол вкъщи пълен с дрехи. Joy

# 3 809
  • Мнения: X
Явно има страшни непукисти в това отношение, но просто не мога да разбера хората, които живеят в кочина и не им пречи.
Изобщо не е нужно да ги разбираш. Те си живеят в кочината, а не ти и на тях им е все тая дали ти ги разбираш или не.

Казвам това от позицията на малоумен Монк, който изпада в делириум от прашинка или косъм. Ама изпадам в делириум в моя си дом, не в домовете на другите хора.

С две думи, я си гледай собствената кочинка, а не чуждите.

Общи условия

Активация на акаунт