Аз виждам няколко мои съученички всяка седмица, защото работят в моя квартал. Не сме се събирали от поне 15 години. Сега стават 20 години от завършването ни , уж се опитваме да се организираме , но е тегаво, почти невъзможно
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 3 юни 2024, 19:35 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
По повод организацията на срещата на випуска ни, се замислих колко сме неблагодарни.
Организацията е поел мой съученик, който не живее в България. Прави всичко възможно, за да угоди на изискванията и капризите на всички, които ще дойдат, а има хора, които само мрънкат и предявяват претенции. Ми, заемете се вие и организирайте толкова хора, бе!
Организацията е поел мой съученик, който не живее в България. Прави всичко възможно, за да угоди на изискванията и капризите на всички, които ще дойдат, а има хора, които само мрънкат и предявяват претенции. Ми, заемете се вие и организирайте толкова хора, бе!
Имам лоши спомени за бившите си съученици. Правеха се на нещо повече, като повечето от тях имаха пари. Балът ми беше катастрофа. Не ми викаха изобщо, когато излизаха някъде. Балът беше на Слънчев бряг. Имах и още една моя съученичка и с нея също не искаха да дружат. Още когато учихме, с нея изградихме приятелски отношения. Ние двете се присъединявахме към друг клас и ни приемаха към тях, и така имахме компания за излизане. Преди да се качим на автобуса да отпътуваме за родния ни град, казах им, че не желаех никога през живота си да ги виждам повече и животът щеше да им го върне, както са се отнесли с мен и приятелката ми в Слънчев бряг и цели 4 години, докато учехме. Винаги съм се старала да се впиша в тяхната компания. Помагах им, подсказвах ми по време на контролни и т.н. После някои индивиди ги срещах на улицата, те ме поздравяваха, но аз извъртах главата на друга страна и така проявявах презрение и ненавист.
Със студентите си в университета също е така. Пак се опитах да се впиша в тяхната компания-по едно време им помагах и после видях, че нямаше да ме приемат и престанах да помагам и така се превърнах за тях черната овца и още повече страняха от мен и говориха зад гърба ми. Само с една колежка запазих добри взаимоотношения. Бяхме добри приятелки, но времето и разстоянието ни отдалечи и много рядко се чуваме.
Със студентите си в университета също е така. Пак се опитах да се впиша в тяхната компания-по едно време им помагах и после видях, че нямаше да ме приемат и престанах да помагам и така се превърнах за тях черната овца и още повече страняха от мен и говориха зад гърба ми. Само с една колежка запазих добри взаимоотношения. Бяхме добри приятелки, но времето и разстоянието ни отдалечи и много рядко се чуваме.
Jennifer, много и тъжно това, което споделяш.
Ние бяхме средно задружен клас. С някои поддържам връзка все още, други и да ги видя на улицата, няма да ги позная. Не ми и липсват особено, де. 🙄 Събират се сравнително често, но живея извън Бг и обикновено не успявам да се включа в срещите. Преди години когато съм могла, съм ходила.
Последната среща (въобще на целия ни випуск) ми се изплъзна под носа с ден разлика.
Ние бяхме средно задружен клас. С някои поддържам връзка все още, други и да ги видя на улицата, няма да ги позная. Не ми и липсват особено, де. 🙄 Събират се сравнително често, но живея извън Бг и обикновено не успявам да се включа в срещите. Преди години когато съм могла, съм ходила.
Последната среща (въобще на целия ни випуск) ми се изплъзна под носа с ден разлика.
При мен се получи така, че бяхме на много различна вълна. С няколко момичета имахме доста общо, до 7ми клас бяхме неразделна групичка от 4-5 момичета. Но в тийн възрастта доста се променихме и някак отдалечихме. Имах стабилен приятелски кръг извън училище. В университета всички бяхме с обща цел и интереси и това много ни обедини. Нямаше завист и интриги, споделяхме си неща за изпитите, смяхме се и ревахме заедно над материала, имахме си наш специфичен хумор. После в университета в чужбина вече пък беше съвсем друго. Там се запознах буквално с целия свят.
Да ви кажа ли за какво си мисля цял ден? Ще ви кажа, защо да не ви кажа. Та цял ден си мисля за пържени тиквички с млечен сос. Ама тиквичките да са нарязани на "пръстчета", не на филийки, и така хубаво оваляни в брашно и сол. А сосът да е с чесън и пресен копър. Представихте ли си ги, а 
Имам лоши спомени за бившите си съученици. Правеха се на нещо повече, като повечето от тях имаха пари. Балът ми беше катастрофа. Не ми викаха изобщо, когато излизаха някъде. Балът беше на Слънчев бряг. Имах и още една моя съученичка и с нея също не искаха да дружат. Още когато учихме, с нея изградихме приятелски отношения. Ние двете се присъединявахме към друг клас и ни приемаха към тях, и така имахме компания за излизане. Преди да се качим на автобуса да отпътуваме за родния ни град, казах им, че не желаех никога през живота си да ги виждам повече и животът щеше да им го върне, както са се отнесли с мен и приятелката ми в Слънчев бряг и цели 4 години, докато учехме. Винаги съм се старала да се впиша в тяхната компания. Помагах им, подсказвах ми по време на контролни и т.н. После някои индивиди ги срещах на улицата, те ме поздравяваха, но аз извъртах главата на друга страна и така проявявах презрение и ненавист.
Със студентите си в университета също е така. Пак се опитах да се впиша в тяхната компания-по едно време им помагах и после видях, че нямаше да ме приемат и престанах да помагам и така се превърнах за тях черната овца и още повече страняха от мен и говориха зад гърба ми. Само с една колежка запазих добри взаимоотношения. Бяхме добри приятелки, но времето и разстоянието ни отдалечи и много рядко се чуваме.
Със студентите си в университета също е така. Пак се опитах да се впиша в тяхната компания-по едно време им помагах и после видях, че нямаше да ме приемат и престанах да помагам и така се превърнах за тях черната овца и още повече страняха от мен и говориха зад гърба ми. Само с една колежка запазих добри взаимоотношения. Бяхме добри приятелки, но времето и разстоянието ни отдалечи и много рядко се чуваме.
Аз също напоследък мисля над това, че винаги и навсякъде съм се вписвала, без никакъв проблем. Просто хората ме харесват и приемат, даже не толкова познати, започват да си споделят лични неща. Винаги е било така...
А сега виждам, че детето ми не успява, страда от това в училище, напоследък съвсем са я изолирали,ходи без желание и дори да се опитвам да й давам съвети, нещо не успявам.
А сега виждам, че детето ми не успява, страда от това в училище, напоследък съвсем са я изолирали,ходи без желание и дори да се опитвам да й давам съвети, нещо не успявам.
Аз също напоследък мисля над това, че винаги и навсякъде съм се вписвала, без никакъв проблем. Просто хората ме харесват и приемат, даже не толкова познати, започват да си споделят лични неща. Винаги е било така...
А сега виждам, че детето ми не успява, страда от това в училище, напоследък съвсем са я изолирали,ходи без желание и дори да се опитвам да й давам съвети, нещо не успявам.
А сега виждам, че детето ми не успява, страда от това в училище, напоследък съвсем са я изолирали,ходи без желание и дори да се опитвам да й давам съвети, нещо не успявам.
Понякога като тръгне зле и така си върви. Често се оправя със смяната на училището. Но ако два пъти не се получи вината вече най-вероятно не е в съучениците.
Имам лоши спомени за бившите си съученици. Правеха се на нещо повече, като повечето от тях имаха пари. Балът ми беше катастрофа. Не ми викаха изобщо, когато излизаха някъде. Балът беше на Слънчев бряг. Имах и още една моя съученичка и с нея също не искаха да дружат. Още когато учихме, с нея изградихме приятелски отношения. Ние двете се присъединявахме към друг клас и ни приемаха към тях, и така имахме компания за излизане. Преди да се качим на автобуса да отпътуваме за родния ни град, казах им, че не желаех никога през живота си да ги виждам повече и животът щеше да им го върне, както са се отнесли с мен и приятелката ми в Слънчев бряг и цели 4 години, докато учехме. Винаги съм се старала да се впиша в тяхната компания. Помагах им, подсказвах ми по време на контролни и т.н. После някои индивиди ги срещах на улицата, те ме поздравяваха, но аз извъртах главата на друга страна и така проявявах презрение и ненавист.
Със студентите си в университета също е така. Пак се опитах да се впиша в тяхната компания-по едно време им помагах и после видях, че нямаше да ме приемат и престанах да помагам и така се превърнах за тях черната овца и още повече страняха от мен и говориха зад гърба ми. Само с една колежка запазих добри взаимоотношения. Бяхме добри приятелки, но времето и разстоянието ни отдалечи и много рядко се чуваме.
Със студентите си в университета също е така. Пак се опитах да се впиша в тяхната компания-по едно време им помагах и после видях, че нямаше да ме приемат и престанах да помагам и така се превърнах за тях черната овца и още повече страняха от мен и говориха зад гърба ми. Само с една колежка запазих добри взаимоотношения. Бяхме добри приятелки, но времето и разстоянието ни отдалечи и много рядко се чуваме.
То вашето е на крива ракета космосът й пречи. Все другите виновни и лоши, пък вие умна, бяла и добра, но отблъсната.
Мисля си колко ми е писнало от такива "неразбрани" хора или просто криви.
Не, просто има по затворени и необщителни хора, които по трудно комуникират с другите.
Това не е някакъв порок все пак.
Това не е някакъв порок все пак.
Не, просто има по затворени и необщителни хора, които по трудно комуникират с другите.
Това не е някакъв порок все пак.
Това не е някакъв порок все пак.
Така е. Всички сме срещали такива хора. Някои от горните изказвания също ме навеждат на едни мисли, но няма да влизам в подробности. Да не разводняваме темата.
Препоръчани теми
X
Реклама