За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 118 336
  • 21 316
  •   2
Отговори
# 20 880
  • Мнения: 6 898
blackcat6 за зората на демокрацията ли говориш? тогава имаше честитка празни рафтове и подобни. Но по друго време всичко си имахме. Или говорим за различни места ? Аз за Дофия говоря

# 20 881
  • Мнения: 10 591
Говоря за дълбокия Северозапад и то в малко населено място до областен град. При нас наистина рафтовете бяха празни дълго време и магазина дори не отваряше в един момент...

# 20 882
  • Мнения: 6 898
Коя година е било това? Защото аз не помня да не сме имали дънки и т.н. Всичко имаше по магазините. Открай време си имаше в къщи и съдомиялна и пералня . Не помня никога да е имало празни рафтове с изкл. на пословичната зима  в прехода . Не помня и да е липсвало нещо в магазините.
Но защо този разговор така потръгна с това връщане в миналото . За какво ? Какво търсим там? Всеки неговата си тогавашна реалност ? И с какво от това днес?

# 20 883
  • Мнения: 39 504
Явно си доста малка.
Ние дето ги помним тия тегави години сме 45+

# 20 884
  • Мнения: 6 898
Ами не съм . Не ми е ясно какво помните, не знам от къде са тези спомени, от кой град от коя година  ?

# 20 885
  • Мнения: 10 591
Тръгна от поста на Хепи, за това какво имат сега децата ни и въобще всичко, което ние сме нямали и моя коментар с цитат на нейния пост. Сега слагаш телефона и света е в джоба ти, а аз като студентка съм слизала в пощата и съм говорила с нашите от кабинка, а ако нямам пари аз да звънна, те ме търсеха, но пак висях на опашка за ... препоръчан разговор мисля, че се казваше?! И то търсенето - условна работа, ако са си у дома, ако ги няма - или по-късно, или на другия ден пак Simple Smile Опашки да искаш - навсякъде все за нещо се чакаше.
Нищо не търсим там, назад, но ние сме били там и колкото и да си затваряме очите и се правим, че го е нямало, това нищо няма да промени.

Бела, ти кой преход помниш Simple Smile

# 20 886
  • Мнения: 6 898
blackcat6 и пак сякаш имаше повече време да се порадва човек на ежедневието си. Сега времето така бързо отминава, че като се събудя сутрин и вече е станало вечер. И най-бързо дните излитака по време на короната с хоум офиса. Не ми е ясно защо. И този телефон колко време отнема само. Не знам обаче как става.

# 20 887
  • Мнения: 5 101
Ами не съм . Не ми е ясно какво помните, не знам от къде са тези спомени, от кой град от коя година  ?
И аз това се чудя, пък съм 50 годишна.

# 20 888
  • Мнения: 2 652
Бела, явно си млада /малка и затова не помниш тия мизерни времена. Казвам го с най добри чувства. Дънки се намираха по втория начин - някой тираджия да ти продаде, с долари от Кореком, така свободно да има в магазина - не, нямаше. Помня една история с купуването на електронен калкулатор, ама някакъв по специален, с повече функции. Та отиваме аз, майка и един нейн познат в Кореком, по пътя става чейнджа т.е. майка купува доларите от  познатия, и така крадешком влизаме и купуваме заветната Елка. Тогава съм била 15 годишна и ясно помня как цялата работа беше скришна и обвита в мистерия. Да е било '87 - '88 година. Всичко ставаше по втория начин. Хладилникът се развали, имаме парите, няма от къде да купим. Чакахме доста време да докарат в някакъв склад, че да ни се обадят, въобще дълга и широка.
Перални имаше, но не бяха така разпространени както сега. Може би края на '90 те почнаха да навлизат в домакинствата масово.

# 20 889
  • Мнения: 24 535
Ако родителите ви са били височайши другари може и да не сте усетили кризите.

# 20 890
  • Fairbanks, Alaska
  • Мнения: 1 797
Може би bella-ciao "забравя" да спомене някоя дребна подробност и оттам идва нейното недоумение за този период. Въпреки, че бях дете, още помня първият скок на цените през 1990 година. После малко по малко стоките започнаха да изчезват от магазините, въвеждането на купонната система. Няма да забравя как един път бяха пуснали кашкавал и майка ми(Лека ѝ пръст) и братовчедка ми успяха да купят с купони. Същата вечер у дома изядох кашкавала, а дотогава чист не го хапвах. Все на сандвичи с кашкавал го хапвах. Тогава се полагаха по 250 грама на човек. Също помня и зимата по времето на Жан Виденов, галопиращата инфлация...

Последна редакция: сб, 04 май 2024, 10:48 от Natael-1485

# 20 891
  • Швейцария
  • Мнения: 1 859
И аз помня една зима, когато нямаше нищо по магазините, май Виденовата беше (не съм 100% сигурна). Редяхме се на опашки за хляб, а магазинът празен. Ходихме по селата около София, замръзнали от студ, да питаме могат ли да ни продадат яйца и мляко. Че като паднах и изпуснах дамаджаната с млякото...майка ми се хвърли нея да я спасява, а не мен.

# 20 892
  • Португалия
  • Мнения: 4 241
аз лишения не съм видяла, но мизерията и нямането беше норма- как пък не помните!?
веднага след 10ти ноември, баща ми се уволни от БМФ и замина под чужд флаг, помня в Того замина, чрез нароилите се веднага всякакви фирми, читави и не толкова , но повечето контролирани от групировки
върна се след 2 месеца и нещо,  в началото на февруари, донесе долари и  ходихме чак до Добрич да ми купят ботуши
в цяла Варна нямаше един зареден магазин

# 20 893
  • Мнения: 2 652
Да, точно мизерия си беше. Бяхме нахранени и облечени, но беше мизерно. Нямаше избор, носиш каквото има, без значение дали ти харесва. Сега е обратно - има всичко, по много, чак е в повече това изобилие на вещи и храна.

# 20 894
  • София
  • Мнения: 13 961
Стоки нямаше още от 80те години. Не говоря за хляб, който липсваше по-късно, но всичко останало като техника, дрехи обувки, по-луксозни храни нямаше. Месото никак не беше евтино. Явно някои са живяли в балон.

Последна редакция: сб, 04 май 2024, 12:17 от Reunion

Общи условия

Активация на акаунт