БРЕМЕННА съм и мъжът ми ми ИЗНЕВЕРЯВА

  • 35 245
  • 432
  •   1
Отговори
  • Мнения: 412
Здравейте.Не съм сигурна темата за тук ли е, но се надявам да е.Историята ми е дълга... Запознахме се с мъжа ми( с който брак нямам.. ) в Пловдив ( от Пловдив съм аз) , а той живее в София.Имахме връзка от разстояние в продължение на около 2 години(тъй като аз учих в Пловдив и исках да си завършва висшето).След това и след дълго чакане .. заживяхме заедно в София. Веднага решихме да имаме дете и веднага и стана. Много се радвах ( тъй като преди година имах проблеми с цикъла и хормоните и ме беше страх, че няма да мога забременея) .Но радостта ми се стопи, когато разбрах, че мъжът ми е имал цели 2 години връзка с една, която си има дете и мъж ( тя е на 36, мъжът ми също е на 36, а иначе аз съм на 24) .И то го разбрах, така, че имам и доказателства!!! Казах му всичко, а той до последно отричаше , независимо доказателствата... Все пак аз му казах, че искам да приключи всякакви отношения с нея и той обеща, че приключва...Е мина един месец от както ми обеща и гледам му аз телефона и кво да видя... Все още говори и пише с нея, макар че не са се виждали,  тъй като не са имали възмжност... Да но аз тези дни си отивам в Пловдив... Малко на почивка сама.. а проблемът е, че след това трябва да се върна заради това, че да си пусна болнични в София при следящата ме лекарка... Тогава и ще му кажа... И какво да правя???? Съсипана съм... Чувствам се ужасно Cry

# 1
  • София
  • Мнения: 23 000
Не разбрах в кой месец си? Между какво се колебаеш - дали да родиш, дали да направиш аборт, дали да го напуснеш или да останеш с него? Да му кажеш, че си прочела съобщенията?

# 2
  • София
  • Мнения: 4 348
Ами първо: Ако историята е истинска как така решаваш да забременееш от някого веднага след като си заживяла с него.  И аз исках, защото усетих, че това е човекът, но го направих 4 години след като живяхме заедно. Все пак трябва да има някакъв период на опознаване и напасване на характерите.  Аз, ако разбера такова нещо ще го помоля да си събере багажа, а не да приключва въпросната връзка. Но, да кажем - любов. Оказва се, че той не я е прекратил и отново те лъже. Взимай си квартира в София или се връщай в Пловдив и го разкарай тоя плужек от живота си!

# 3
  • София
  • Мнения: 24 839
И като го разкара, какво да направи на 24 години?
Да стане самотна майка ли?

Просто питам, защото само съвет за разкарване на " плужека" доникъде не води. Peace

# 4
  • Мнения: 3 794
Аз не бих останала с лъжец...Не си заслужава мъчението.
Авторката е млада. Ще срещне мъж, който да я обича и уважава, както и детето й.

# 5
  • Мнения: 1 701
На 24 години човек трябва да прави деца едва след като може сам да ги издържа. Но всеки прави грешки. И аз не разбрах за какво питаш. Имаш ли родители, при които да се прибереш?

Другият вариант, ако нямаш гръб, е да изчакаш и да го търпиш 3 години, докато детето тръгне на градина, а ти на работа. Но не знам, дали той ще те търпи и ще се съгласи да те издържа.

Аз не бих останала с лъжец...Не си заслужава мъчението.
Авторката е млада. Ще срещне мъж, който да я обича и уважава, както и детето й.
А докато го срещне кой ще плаща сметките за квартира и храна, на нея и детето? Издръжката в България е толкова минимална, че няма да стигне за нищо.

# 6
  • Мнения: 3 794
На 24 години човек трябва да прави деца едва след като може сам да ги издържа. Но всеки прави грешки. И аз не разбрах за какво питаш. Имаш ли родители, при които да се прибереш?

Другият вариант, ако нямаш гръб, е да изчакаш и да го търпиш 3 години, докато детето тръгне на градина, а ти на работа. Но не знам, дали той ще те търпи и ще се съгласи да те издържа.

Аз не бих останала с лъжец...Не си заслужава мъчението.
Авторката е млада. Ще срещне мъж, който да я обича и уважава, както и детето й.
А докато го срещне кой ще плаща сметките за квартира и храна, на нея и детето? Издръжката в България е толкова минимална, че няма да стигне за нищо.

Прекрасно зная каква е издръжката. Разведена съм с БНД и издръжката за дъщеря ми е 100лв. Като си спомня ужаса да живея 1 година и да умирам всеки път след поредната му лъжа - не, мерси. Сега той си живее с колежката, с която се харесаха, докато аз мислех, че сме щастливо семейство, а аз имам прекрасен човек до себе си.
Друг е въпроса, че аз съм финансово независима. Емоциите обаче, няма кой да ми ги компенсира.

# 7
  • Мнения: 635
И като го разкара, какво да направи на 24 години?
Да стане самотна майка ли?

Просто питам, защото само съвет за разкарване на " плужека" доникъде не води. Peace

А какво предлагаш да си затваря очите за изневерите му за да не стане самотна майка?  Laughing
Това със сигурност ще доведе до някъде... Sick

Нали си даваш сметка, че веднъж ако му прости, ще му падне тотално в очите и ще продължи да я унижава.

# 8
  • София
  • Мнения: 23 000
На 24 години човек трябва да прави деца едва след като може сам да ги издържа. Но всеки прави грешки.

Аз родих на 24 г без към момента да издържам сама себе си или детето. Дъщеря ми беше планирана и не е грешка.  Peace Все още уча, семейният бюджет ни е достатъчен, за да живеем така, без да се лишаваме от нищо и решихме, че момента е подходящ за дете. Така че да не обобщаваме, ако може.

Колкото до потребителката тя каза, че ще си взима болнични, така че явно работи и не се знае дали не може да издържа бъдещето си дете.

# 9
  • Мнения: 635
Здравейте.Не съм сигурна темата за тук ли е, но се надявам да е.Историята ми е дълга... Запознахме се с мъжа ми( с който брак нямам.. ) в Пловдив ( от Пловдив съм аз) , а той живее в София.Имахме връзка от разстояние в продължение на около 2 години(тъй като аз учих в Пловдив и исках да си завършва висшето).След това и след дълго чакане .. заживяхме заедно в София. Веднага решихме да имаме дете и веднага и стана. Много се радвах ( тъй като преди година имах проблеми с цикъла и хормоните и ме беше страх, че няма да мога забременея) .Но радостта ми се стопи, когато разбрах, че мъжът ми е имал цели 2 години връзка с една, която си има дете и мъж ( тя е на 36, мъжът ми също е на 36, а иначе аз съм на 24) .И то го разбрах, така, че имам и доказателства!!! Казах му всичко, а той до последно отричаше , независимо доказателствата... Все пак аз му казах, че искам да приключи всякакви отношения с нея и той обеща, че приключва...Е мина един месец от както ми обеща и гледам му аз телефона и кво да видя... Все още говори и пише с нея, макар че не са се виждали,  тъй като не са имали възмжност... Да но аз тези дни си отивам в Пловдив... Малко на почивка сама.. а проблемът е, че след това трябва да се върна заради това, че да си пусна болнични в София при следящата ме лекарка... Тогава и ще му кажа... И какво да правя???? Съсипана съм... Чувствам се ужасно Cry

След като не е благоволил да се ожени за теб официално, изобщо не си въобразявай че си жена и че има чувства към теб. Просто си "резервно летище".

# 10
  • Мнения: 3 794
След като не е благоволил да се ожени за теб официално, изобщо не си въобразявай че си жена и че има чувства към теб. Просто си "резервно летище".

Малко пресилено изказване. Бракът не е гаранция за нищо  Peace Семейството не е свидетелството за сключен граждански брак  Peace

# 11
  • София
  • Мнения: 24 839


А какво предлагаш да си затваря очите за изневерите му за да не стане самотна майка?  Laughing
Това със сигурност ще доведе до някъде... Sick

Нали си даваш сметка, че веднъж ако му прости, ще му падне тотално в очите и ще продължи да я унижава.

Не скачай, другите ще скочат, като кажа какво предлагам. Peace

Предлагам моментално да отиде на аборт.
Предлагам, оттук нататък да не се хваща на 2 годишна връзка с дърт за нея пергиш, в друг град.
Предлагам, да не тича да заживява с него в непознат град, без да го поопознае поне малко, за да види дали си заслужава да пробва на семейни начала.
Предлагам, да подпише граждански брак- ако беше го поставила като условие, можеше да не стигне до бременност.

# 12
  • Мнения: 1 701
На 24 години човек трябва да прави деца едва след като може сам да ги издържа. Но всеки прави грешки.

Аз родих на 24 г без към момента да издържам сама себе си или детето. Дъщеря ми беше планирана и не е грешка.  Peace Все още уча, семейният бюджет ни е достатъчен, за да живеем така, без да се лишаваме от нищо и решихме, че момента е подходящ за дете. Така че да не обобщаваме, ако може.

Колкото до потребителката тя каза, че ще си взима болнични, така че явно работи и не се знае дали не може да издържа бъдещето си дете.
Похвално е за теб, че се оправяш сама. Но не всеки го може, дори повечето не го могат. А и как с едно майчинство се плаща квартира, памперси, храна, консумативи, евентуално АМ, детско креватче, количка, дрешки? А след 1 година, детето трябва да се даде на целодневна ясла 40 часа, за да може майката да работи? Не мога да си го обясня, как се справят жените с това. Аз откровенно си заявявам, че не мога да се справя, дори и не мога да си го представя, как едно майчинство стига за това.

# 13
  • Мнения: 412
Не разбрах в кой месец си? Между какво се колебаеш - дали да родиш, дали да направиш аборт, дали да го напуснеш или да останеш с него? Да му кажеш, че си прочела съобщенията?
В седми месец съм.. колебая се дали да го напусна

# 14
  • Мнения: 14 830
Авторката е объркана.Самата тя не знае какво да прави и по кой път да поеме.
Според мен щом я е лъгал толкова време и продължава  никога няма да спре.Сега е с тази жена и дори да се раздели с нея ще си намери друга.

Петя,можеш ли да живееш  така–вечно със съмнения и ровене в телефон ,компютър и следене.
Ако го напуснеш  имаш ли възможност да се издържаш сама-ти и детето

Общи условия

Активация на акаунт