Нетърпими съседи

Това с гипсокартона го правихме като упражнение, сума ти пари, ефекта беше, че комшиите явно не ни чуват/не че сме шумни/, но пък ние си ги чувахме. Хич не се лъжете. Отвсякъде се стеснихме с по 10 см, на стените на тавана и под ламината слагахме по-дебели вложки, полза няма.
ПС Между другото ние сме с дете на 6, и смея да твърдя, че сме съседи мечта. Случвало се е, съседите да мислят, че сме на почивка, а ние сме си вкъщи. Явно е до навици и възпитание. На детето съм забранила да скача, и тропа по принцип, няма часове, просто и мен ме дразни. Случва се еднократно понякога, но се преживява. Като иска да скача съм я записала на гимнастика, там да си се изявява. Виж ако съседите са с тийнейджъри, това като че е по-зле.

И ние правхе шумоизолация навсякъде у нас. Не се чуват по-леките шумове. Чуват се ударните и ако някой надуе уредбата до дупка, пак се чува. Аз съм дволна де.
Сега отгоре нод нос живее сам един младеж, такова яко набиване на пети не можете да си представите. И то след 11 вечерта започва. Все едно кон препуска.

Започвам да се чудя дали това кънтене в новото строителство не е заради масовата употреба на гипскартон?!?
Че като чукна на стена с мазилка и гипсова замазка не кънти, пробвайте да чукнете на гипскартон, да усетите разликата. Е, вярно , прави са стените с гипскартона, пък и на майсторите е лесно.
Само хипотеза е това, не смея да твърдя със сигурност.
За пода вече е ясно, там си е бетон - ако имаш кон/слон отгоре, тичащи и тупурдящи деца или изтънчена дама, която и в къщи е на токчета, няма спасение. И не зависи от килограмите на съседа отгоре, а от походката - 120 кг. жена над мен ходи леко, а 50 кг. й щерка направо забива пирони на всяка стъпка.

Има качествено ново строителство, без гипсокартон.
Ползват се напр. тухли POROTHERM 12 N+F
Относно пода.
Да, бетон, но и полагат след изливане на плочата шумо изолация, по време на градежа.
Лично съм наблюдавала такъв строеж на всичките му етапи.
Цената още на етап "Разрешение за строеж", преди започване на изкопни дейности бе:

Поредна тема за съседски неволи.
Явно проблеми има навсякъде, и са от различно естество.
С шумът обаче по мое мнение няма оправия. Вариантите да сменяш жилище заради това поне за мен са неприемливи, и не бих си го позволила. Отделно, че на новото място може да се появи същия проблем с времето, или пък друг, по-сериозен, няма как да се предвиди това при една покупка, да се предвиди всичко. Но всеки си решава сам за себе си.
За мен шумът е най-малкия проблем, с който можеш да се сблъскаш относно съседско съжителстване. Решила съм го с антифони, силиконови, идеално ми пасват и още по идеално звукоизолират.
Над нас живее семейство с малко дете, сега е на 3. Тича, скача, тропа, плаче, вика-като всяко малко дете. Не е постоянно, но се е случвало да е и след десет, и след два на обяд. Не съм правила забележка, няма и да направя. Не е нетърпимо, и аз съм имала дете, това не ми пречи. Хората иначе са кротки и разбрани, други оплаквания от тях нямам.
Под нас живее пенсионерка, сама, глуха. Или почти. От 07:00 сутринта до 22:00 от всяка тухла буквално се носят турски, индийски, лапландски и всякакви подобни ритми, сериалите се следят и гледат на макс. Опитвала съм да говоря веднъж, когато учех за една преквалификация-отсвири ме, не може да намаля звука, не чува. И пак с тапите. За сметка на това изобщо не се съобразявам кога пускам пералня, прахосмукачка, когато нещо тропам или местя, или ММ ремонтира-тропам си, бръмча си и нямам проблеми от нейна страна.
Та има ги тези неща навсякъде, няма как да се предвиди при покупка всичко, ама наистина всичко. Дадох примера, защото някой беше писал, че пенсионери са за предпочитане като съседи в сравнение с малки деца.

Щом са под наем, може да притиснете собственика на апартамента.Особено ако нямат официален договор и той не плаща за това,че дава под наем.След време ще ви натресе други наематели, но поне тези ще ги разкара.

Преди няколко дни изненадващо се изнесоха :o
А собствениците - с тях не може да се говори - те си получават парите от наем и за нииищо не ги интересува. От типа хора, с които не можеш да се разбереш културно, защото още с първата си дума и започват да те нападат и се държат арогантно.

Като те нападат, ти ги попитай мило дали договорът им за наем е регистриран в общината и ги уведоми, че от обшината никак няма да са очаровани от укриването на данъци.

А ако не укриват данъци - какво да се направи?

Ако не укриват данъци, значи са от онези 5%, с които може да се говори нормално и да се разбереш.

Над нас по диагонал живеят едни от същия тип. Тупат черги, от онези овалните килимчета за тоалетни, чаршафи, от които летят пера (!!?? странно, но факт!), тупат всичко, плюс жената чисти тобичката на прахосмукачката през прозореца си. Те нямат балкон. Ползват онези простори, които стърчат под прозореца напред.
Аз си ползвам балкона за простиране със сушилник и имам маса и столчета, за да закусваме, да пием кафе или просто да си почиваме. Но не става. В момента на писането отново тръскат чаршафи навън. През лятото вратите и прозорците на тези под тях са отворени. Казвам им го, но отговорът е "я си пий хапчетата!" и въртят ръце, показвайки ми, че съм ку-ку. Много са мръсни, много са гнусни, а и културата им е на хора, които отмъщават върху колите.
Наводниха ме зверски. Тапетите се отлепиха. Естествено, никога не си отвориха вратата. Може би се радвам, защото, ако го бяха направили, просто щяха да ме псуват и да ми обяснят колко съм зле и как трябва да се лекувам. Ползват от онези тъпите лафове и предварително започват с викане и кряскане, за да стъписат човека насреща, да го наплашат и обидят качествено. Отвратителни са ми. И сега вместо да изляза да си видя цветята или слънцето на балкона, си стоя кротко в стаята, за да не им извишам домашния прахоляк.

Извинявам се, че изваждам темата от забрава. Просто като написах в гугъл "тропащи съседи" и ми излезна тя. Моят въпрос е малко по-различен. Детето на двойката отгоре е горе-долу усмирено, след като разгласих случая преди няколко месеца във фейсбук групата на Стрелбище. Обаче самите родители като ходят, не знам крак ли набиват по пода, ама кънтят таваните. Нарочно ли го правят покрай липса на възпитание, не знам, или настилките им са такива, но като ходят, все едно е едно постоянно земетресение. От 7 сутринта един час не спряха! Отделно мъжът не знам от къде е, ама говори почти постоянно на висок глас все едно се намира в гората. Та ако за детето отговорност носят родителите, то как човек може да се справи със самите родители, които видно нямат намерение да се съобразяват с факта, че не са сами и има хора около тях?

Не знам каква е тази група, но вече сте в конфликт и не може с добро да се разберете. От цитираното изречение предполагам, че според тях вие сте ги нападнали.Те явно и не разбират от добро, ще ви изкарат, че издребнявате и в блока така си се чува.
За дето си крещят у тях, вероятно така са възпитани- той какъв мъж е ако не му се чува думата.Така си се доказва сам пред себе си. Има такива- гърланести, много инетерно обаче изведнъж стават тихи когато е в техен интерес.
Относно защо чак толкова дразнещо се чува- може разни орки да са им поставяли настилките без изолация(щото са я откраднали) или с много тънка такава(за по-евтино) и не виждам как ще ги принудите да направаят качествен ремонт( с разните му порести подложки и замазки, обиращи вибрациите) и да не се чува у вас това трополене. Не ги защитавам, била съм на ваше място. Обвиняват строителите на блока, материалите, архитектурата, модата вече да няма килими, само те не са виновни. Ясно е, че се чува в блока, но проблемът е КОЛКО се чува.
Начините да се намали са несигурни, половинчати и неефективни.Те няма да се окултурят на тези години, няма и да ремонтират, никой закон не ги задължава.
1   изнасяте се без гаранция, че ще намерите по- добри условия(дори и в къща на село да отидете, пълно е с идиоти и е шумно)
2  ако те са наематели и собственикът не иска да ги изгони, проверявате дали той плаща на общината данък, че прибира наем(обаче не знаете следващите каква стока ще бъдат)
3  прибягвате до фоново озвучаване, но то няма как да знаете кога ще затропат и пак ще се ядосвате като ви изненадат.Живеехме в подобна квартира- отгоре вървят слонове, отстрани бебе реве и майка му врещи и аз още от вратата слагах тапите за уши защото вдигах кръвно от нерви.Само че това не е нормален живот!
4 това само на приказка е лесно и се поема огромен риск- някой да им начупи селяндурските кратуни, но...в дългосрочен план не е добре за вас няма да ги промените за дълго.
Изобщо много ми липсва личност като Кръстникът, дето обикновеният човек отива му се оплаква от някого и срещу пари или услуга проблемите се решават кардинално.

То и сега има такива хора. Като последно споменатия. Но трябва ли да се стига до там...

Иначе става дума за групата на квартал Стрелбище в София. Личното ми мнение е, че те тогава бяха по-скоро притеснени, че техните познати са разбрали как се държат със съседите си, а не толкова от самото им поведение спрямо съседите. Но това е друга тема. Като цяло от детето вече нямам оплаквания - на 5-6 години е и май вече ходи я на детска градина, я на училище и предполагам се изморява там и няма нищо общо с ежедневния терор от преди няколко месеца.

Но родителите. По-точно - бащата...

Ще ми се да опитам с добро отново. Върти ми се в главата да говоря с домоуправителката да разпечата наредбите на Столична община за шум на обществени места и по домовете, мисля бяха 2-3 точки, в които ясно се упоменава часовете без шум (между 22 и 8 и между 14 и 16),  както и кои дейности не са разрешени и да ги разлепи във входа. Без изрично да се посочват проблемните апартаменти засега.  И към тези наредби в свободен текст да се добави, че живеем с жилищна сграда, не сме единствените в нея, а имаме съседи от всички страни, че силното стъпване, високия говор, силно пуснатият телевизор или музика, всичко се чува, и особено в ранните часове и в късните часове на деня, което и да е от изброените, създава още по-голямо напрежение. Нещо от този род. Наивно ли е да разчитам все още на хорската съвест?

Зависи на кого ще попаднете. Да имаш съвест значи да спазваш НЕписаните закони -да се съобразяваш, да отстъпваш, да постъпваш правилно, не както е по-лесно, да ти пука за другите, макар и непознати хора, а това е било възможно в по-стари времена, когато е имало човеколюбие и уважение тук-там. С писаните закони е друго -след грешките следват наказания. И тя съвестта все по-лесно се приспива и успокоява- с оправдания. Комшията сигурно ще си каже "не бих правил на другите забележка за тропане и викане" понеже на него точно това не му пречи( той е чувствителен към друго), без да разбира колко много вреди и тормози, предпочита и да не знае, най-удобно е. На все по-малко хора им пука за другите, по-скоро задават въпроса "какво ще ми направиш ако не спра?".
Не искам да ви отказвам, не пречи да опитате така. По мое мнение ако има ефект, ще е за кратко. Понеже това му е същността на комшията, ако много се старае, може и да внимава, но това хаби ресурс, иска усилия, постоянство, желание да си промени лошия навик, да осъзнава колко много ви вгорчава живота и да престане да бъде алармаджия и истерик ...ами той за брат си даже дали ще успее да го направи? Искрено ви съчувствам. И дано успеете някак!