Коремче се оформи вече, усетихме и ритниче от човече /м. май/ - ТЕМА 3

Незнам аз ли съм някакъв темерут или просто ми е рано още да се притеснявам, но хич не ме е страх от раждането. Искам да е нормално, стига да няма индикации и причини да е секцио. Моя лекар, който ще ме изражда е привърженик на нормалното с което много си паснахме. Е все още не сме обсъждали темата де, рано ни е, но от други мами при него знам как седи въпроса. Попринцип знам, че по-болезнената част са контракциите преди това, самото раждане било по-бързо. Сестра ми когато ражда я бяха пуснали на системи и предизвикаха раждането само защото просто нейната лекарка беше целодневна на работа. Ако не бяха системите сигурно още ден нямаше да е родила. И така със системи й предизвикаха раждането. Малко насилствено и болезнено. Бях при нея в предродилна, докарам не ме изгониха, че не съм раждала и съм щяла да се стресирам. Е не се стресирах де, но като е нормално искам естествено да си се случат нещата, а не защото някой бил на работа тогава.
И аз да помрънкам малко-снощи се загледах в един филм и не успях да заспя до 1 и нещо. После тъкмо съм заспала и в 2:30 бебо започна ужасно да рита, чак ме сабуди,а досега никога не ме е събуждал. Усещала съм го вечер каъо се пробудя, че мърда, но не ми е пречел да заспя. Та така снощи до 4  а сутринта трябваше да ставам да ходя на работа. Простоооо ужас
За домашните любимци-аз нямам, но ако няма медицинска причина не виждам защо трябва да се говори изобщо за махане на животинчето. Те стават като истински членове на семейството. Просто пъроначално наистина по-дистанцирани бебчето и животното. После ако няма проблем-супер.

Мен засега не ме е страх от естесвеното, надявам се да е такова. Като наближи сигурно ще се притесня де Секциото изглежда по-лесно като раждане, но после възстановяването...Не ми се иска  да прекарам едно денонощие в интензивно и бебето да не е при мен. Оперирали са ме веднъж и това лежане без да можеш да станеш след това ми беше супер тегаво.
Като стана въпрос за раждането, вие избрали ли сте болница? Аз се колебая между шейново и надежда. И решили ли сте таткото дали ще присъства? Аз имам желание да присъства, и той не се дърпа, но като слушам другите татковци колко ги е страх Не знам да не е твърде стресиращо

Уфффф, ще излъжа, ако кажа, че не ме е страх от нормалното, но май ме е повече страх от секцио - скалпели, упойки, шевове, страх ме е от операции много    И тъпото е, че не ме е страх от контракциите и болката, а от самото изгонване на плода - чудя се как ще мине толкова голямо бебе "оттам" и изпадам в паника  Знам, че звучи наивно, но това е положението 

 Аз още нямам коластра, засичала съм само сутрин по едно мини бяло петънце на бодито близо до едната гърда.

И мен сякаш не ме е страх от раждането. Като цяло ми се струва все още далеч, но още преди година попаднах на една лекция за естественото раждане и акушерката така го обясни, че още тогава ми се прииска да бях бременна - много ме успокои. Особено като разбрах, че самото раждане реално е между 10 и 20 минути От контракциите някак си не ме е страх, защото цял живот съм с убийствено болезнен цикъл и някак се чувствам тренирана. Надявам се да не се наложи секцио, защото никога не съм била оперирана или лежала в болница дори, та някак не ми се иска тялото ми да минава през такива интервенции.
Сега обаче ми е любопитно, че ми е първо детенце и не знам, но някои от моите приятелки с които вървим успоредно вече са усетили първите подготвителни контракции, та при вас как е? Аз от време на време усещам някакво като вълнение в стомаха, както когато се притеснявам или съм развълнувана за нещо, но не мисля, че ми се втвърдява корема, та не знам дали това е усещането.

Момичета,няма страшно за раждането,каквото и да е,важно е да сме добре и ние и бебето.....клише е,но е вярно,когато чуеш рева на детето си,забравяш всичко....няма такова щастие.....трудно родих дъщеря си,но ако пак трябва да мина всичко,за да я имам-готова съм и триста пъти да родя😊

Контракции не съм имала досега и честно казано няма да се разсърдя ако позачакат с появата си още малко . Коластра също не съм виждала да се отделя от гърдите ми, но сега поне ще съм подготвена ако се случи, след като го изкоментирахте. За раждането, честно казано страхувам се от глупавите и порочни практики в нашите болници повече отколкото от болката при контракциите. От това пресиране на процеса с окситоцина, за което спомена и  LLolitka, заради което тялото ти и мускулите ти някак не са готови за раждането и стигаме до другия момент-епизиотомията, която може да се избегне, ама тука си те режат за всеки случай. Моя близка приятелка, която ражда в Канада каза че си се разхождала из парка около болницата почти докато е стигнала разкритието 10 см , за да напъва, а това че е била права и е помогнало да се случи по-бързо, пък моята колежка я бяха овързали да слушат тоновете на бебето и я накачили със системи и не й даваха да мръдне камоли да се разхожда, което прави контракциите по-неефективни. Ей такива нещица ме притесняват, иначе ако имам избор раждането ще е естествено, дори мисля да е без епидурална упойка.Засега клоня към раждане във Вита, но мисля в деня на отворените врати да отида и до Шейново, че да си имам алтернативен вариант. А таткото никакъв шанс да го навия да присъства, той като види че нещо ме боли и се превивам изпада в паника, ще се наложи да го свестява доки вместо мен да ме израждат, така че чинно ще си стои отвън или ще чака в къщи.

И мен ме е повече страх от естественото раждане, но тъй като ми е за първи път си мисля, че това е страхът от неизвестното,защото имам една лапароскопска операция,знам какво е и от операция не ме е страх.

И мен не ме е страх от естественото раждане, повече ме е страх от секциото и се надявам да не се стигне до него.

И аз мисля, че все още подготвителни контракции не съм имала, както и коластра. Бебо започна по-лениво да шава, чак ме притеснява някой път.
Аз със страха от раждането си живея от години. Страх ме  е от естественото, но пък от секциото като си помисля, че ще ме режат и ще чувам всичко, а след това и възстановяването, от това още повече ме е страх. Решила съм, че искам епидурална, защото прага ми на болка май е доста нисък и не искам да изнервям всички около мен
Аз отначалото си ходя в Надежда и мисля там да си раждам. Бях на лекцията за нормално раждане, там също дават да се разхождаш, има баня в родилна зала, и освен ако не се налага не те връзват за постоянно на системите. Моя приятелка ражда там и ми го потвърди. Надявам се да е така.

Здравейте момичета аз стм с едно секцио вече зад гърба  , беше по спешност след 12 часа мъки и да ви кажа , че сега бих дала всичко да е нормално  раждането. При секциото болката е след това и не е за няколко дни или седмици . Аз лични имахоще една операция от апандисит преди години и дали и заради нея , но до няколко месеца след раждането ме беше страх да кашлям или кихам , все имах болка като от късане на кожа. Ако можете моя съвет е нормално раждане.

Имам вече коластра и понякога имам петънца по бельото .

Лолитка, тази нощ аз бях като теб - бебо не ми даде да мигна! Такова ритане не е било досега!!

Честит празник, момичета! Желая ви от все сърце след три месеца да гушнете по едно здраво сладко бебе, в което да се влюбите от пръв поглед!

И при мен бебка лудя цяла нощ, но ми беше приятно,зшото вчера цял ден беше много ленива, явно е спала )
Аз задължително ще трябва да раждам със секцио, защото имам проблеми с очите и сега взех становище от  от офтлмолог, та сега свиквам с идеята за секцио.

Здравейте на всички! Аз да се изкажа по повод на раждането, като имам опит с 1 дете вече. Нормално раждах и пак искам така да родя. Да, боли, но ако сте имали бъбречна криза или зъбобол, да знаете болката от раждането не е по-голяма. Изтърпява се и след това ставаш и тръгваш, дето се вика. Имам 1 операция от апандисит и не искам никога да преживявам момента, в който се събуждаш след упойката. Най - общо казано, все едно влак те е газил. Бебето няма да си видиш 1 ден след това и нещо немаловажно - мнооого трудно се получават нещата с кърменето. Просто не разбирам жените със секцио по желание. Как доброволно ще искам да ми ровят в корема... Никога.. Така че, не се шашкайте, най-важното е да сте спокойни, всичко ще мине. 

Значи не само моята бебка два дена беше не чааак толкова активна..снощи баща й я закача и от тогава до сега не се е спряла посред нощ се събуждах от нея, да не говорим, че сутринта имах чувството, че хоро играе вътре досега не е било такаа, ама пък ми е голям кеф да си я усещам и да си я закачам и аз 

 
И аз бях така тези дни.... но днес сутринта към 6-7ч доста си поигра, от ляво от дясно...беше голям бунт. Някои казват, че усещали че вече били обърнати....но май нищо не усещам.
Имам въпросче... и извинявайте, ако е смешеееен...но. ! Нали болничния  като полагаеми дни е 180дни?
А тези 40дни преди раждане...които са като се влезе в 9ти месец, влизат ли в тези 180дни?
Сигурно АГ ще ми обясни при следващото посещение, но ми е любопитно... тъй като сега съм на 165дни... т.е на 1.04 са точно....180дни. А какво ще правя до 10.05? Отпуска ли...