Миналата година се боядиса в русо, а като малък го бъзикахме да му направим руси кичури. Той: ''О, не, не! Добре, че съм се родил с тъмна коса...'' Сега не мога да го позная. Началото на февруари поиска да отида с него, за да си пробие ушите и аз нали си го обичам, се съгласих. Баща му не се интересува от него много-много.
Сега ще разкажа и за социалния му живот:
Няма много приятели, преди 2 месеца се разделиха с неговия приятел с когото се познават от 9 години. Имаше и други приятели, но и те приключиха. Стана с 2 думи асоциално дете. Сутрин става, отива на училище, връща се, сяда пред компютъра, ляга, събужда се и все така. Просто ми е мъчно някак си да ви обясня, не знам как да опиша чувствата си. Имам усещането, че си пропилява живота, времето отлича от неговите ръце. Срамежлив е, кротък, не обича да говори много, дори и с нас - родители си, камо ли някой непознат. Обожава изкуството, по цял ден чете в интернет, обаче като тръгне да рисува, стига до средата и захвърля рисунката. Не всички стилове му вървят, отдава му се тату дизайна.
Преди няколко дена, докато търсех нещо, отрих дневника му. Бях любопитна и реших да хвърля едно око вътре. Това, което видях, направо ми дойде като гръм от ясно небе - черепи, кървища, пентаграми и беше писано на неизвестен език и малко на български. Сякаш ''Някой'' се е вселил в него и го контролира. Пише и си отговаря сам, но някой друг му диктува. Шокирана съм! Връхлитат ме какви ли мисли - че може да е сатанист и др. Това обяснява защо се държи странно.
Отчаяна съм. Какво да правя? Моля, дайте ми някакви съвети!