Моля за мнение относно случка в училище

Миналата година учителката дала топката по физическо да бъде занесена в салона от най проблемният в класа. Моят му я взел защото искал веднъж и той да я носи. Другото момче го блъска по стълбите от втория до първия етаж. Класната каза че си е помислила че си е счупил врата толкова страшно е било. За щастие е без драскотина. Обясних му че живота е прекрасен може да има скъпа кола това му е мечтата и да пътува и да се забавлява и не си струва да се занимава с олигофрения в училище. Да се осакати и да бъде инвалид от простотия. Пари си имаме топки имаме бол. Казах му че ако не се занимава с другите не търси справедливост там където няма а гледа само да премине по леко през училището живота му ще е прекрасен. Някак ме разбра.

Имам племенник на тази възраст едър за възрастта си ,но много срамежлив и мълчалив. Кротък и хрисим до глупост. Едно отракано ,но много дребно хлапе от неговия клас постоянно го наричало с думи необичайни за дете на тези години ,значението на които моя племенник не знаел.
Запомнил няколко и попитал майка си какво означават от което тя била  ,от къде ги е чул.
Той и казал в училище едно дете ги употребявало ежедневно ,но не споменал че по негов адрес.
След няколко дни последвала покана майка му да отиде при директорката  .Там бил и един друг родител .Таткото на въпросното момче,който бил подал писмено оплакване за....тормоз
Едва там в дирекцията всички  учителка ,директорка и родителите разбрали, че въпросното хлапе ежедневно   ръчкало с химикал в гърба по време на  час и  наричало сина и педераст, чекиджия и ...от този калибър и един ден племенника го е натупал така насред часа.
До този момент никой нищо не знаел, защото племенника не се оплакал а решил сам да се оправя.
Така от страни и уж безпристрастно си мисля ,че вината е в нас родителите, защото грешно учим децата си. За това наше ''безхаберие'' рожбите ни могат сериозна да загазят попадайки в определена ситуация.
 В школата по английски на моето дете пък някои млади ''дами'' си показват и по м/у си и на други деца  .... .Това било нормално в някои много елитни училища ,ако може да се вярва на децата.
Та така мили родители ако се съгласите с мен че за  всички бели,които се ''случват'' с децата ни сте могли да поговорите и да ги препазите ,ок.Ако не има да пишете ...а ние ще четем.
 

Обяснила съм и на двете си деца, че лошото поведение предизвиква лошо отношение.
Ако провокират рискуват да си навлекат много неприятности, а ако посягат боя им е почти гарантиран. И всеки трябва да носи последствията от действията си.
Синът ми беше дете, което не търпеше несправедливост и провокации. Непрекъснато ме привикваха в училище. Факт беше, че точно кротките и тихите деца бяха най-подмолни и естествено *невинни* жертви на насилника. И друг път съм го писала тук - на едно зелено училище родителя на такова тихо дете беше заплашил синът ми ( 9 год. тогава ), че ако се приближи до отрочето му ще го убие. Научих за случката седмица по-късно, когато бяхме на 4 000 км. от вече старото му училище. Толкова бях бясна, че място не можех да си намеря.
Не знам как се е развил живота на това дете с поведението, което имаше и индивида който го възпитаваше, но почти 10 год. по-късно аз отглеждам младеж, който е желан от почти всеки нормален родител за приятел на децата му.
Та не винаго децата набедени за агресори се провалят като възрастни, както не винаги добрите и кротки стават успешни възрастни.

Умението да не провокираш агресия едно от най-важните за училищния живот в наши дни. В първи клас щерката се беше закачила с по-голямо дете, което я беше бутнало на земята. Използвах случая да ѝ обърна внимание точно върху това - как тя да не предизвиква конфликти, а не да търся виновника, родителите му, къде е била учителката и т.н. За конфликти в училище родителите могат да бъдат само след дъжд качулка.

Да, бе... Значи, когато тя го цапа с брокат, се "шегува". Когато той ѝ отвърне на цапането пак с цапане, е гаден. Нямаше да има нищо, освен "шегуване", ако момата можеше да носи на собствените си шеги.

Да не говорим, че в трети клас въобще не важи максимата, че момичетата са слаби и нежни, а пък момчетата с груба мъжка сила и брутални. На тази възраст масово са по-едри повечето момичета от повечето момчета. Какво чувство за справедливост ще възпитате у тези деца, как няма да е агресивно момчето, след като дори и да не започва първо, се опитват да го накарат да поеме само вината. На дъщеря ти ще ѝ е за урок, че трябва да си носи последствията.

Напълно съм съгласна с теб.И аз това обяснявам,но смятам,че ако има правила ще намалим агресията.
 Интересно как е в чужбина?Ако може някой да сподели?И там ли трябва нежно и със страхопочитание да заобикаляме насилниците?Или си има правила?

Значи той като обижда може,пък него не може.Ако аз ти кажа,че си гадна това дава ли ти право да ме биеш?Страшна справедливост!Жалка работа...
Но ако си бита като малка,може и това да ти е начина,знам ли?
 

Той като обижда, трябва да има реакция незабавно след обидата, не седмици или месеци след това да му се направи нещо, защото някога бил обиждал . Не схващаш ли, че в случая той нищо не е казал, нито е обиждал - тя го маца, той просто ѝ отвръща пак с мацане, и тя зад гърба му започва да приказва какъв бил гаден, защото ѝ отвърнал на мацането. Аз ако те полея с кафе нарочно и целенасочено и ти решиш в замяна също да ме полееш, а аз започна да мрънкам пред други хора каква си, задето си си позволила да ми отвърнеш, няма ли да ти се появи желание да ми забиеш един в зъбите, след като съм толкова нагла и безцеремонна?

Момчето непрекъснато се изявява като буен и невъзпитан.Момичетата много пъти са казвали на госпожата,че обижда и ги блъска,но тя им казва винаги едно и също-да не му обръщат внимание.
Дъщеря ми е виновна,че се шегува без да мисли за последствията.Момчето си реагира както е възпитано.Но госпожата къде е,питам аз?
Аз мога да избирам дали да общувам с теб,но децата са поставени в затворена среда и там е сложно.И не,няма да поискам да те ударя.Така съм възпитана.

Добре бе, ти не разбираш ли, че нямаше да има никакви последствия и удряне, ако беше приела, че той е в правото си също да я мацне с брокат, щом тя го маца. защо не е казала в тоалетната, че момчето се е пошегувало, а злослови срещу него?

Непрекъснато бил еди-какъв си - явно все пак е прекъснал, за да може дъщеря ти да го провокира. Адски е нередно и неправилно да се наказват хората не за конкретни неща, а заради лепени етикети.

Явно вината е навсякъде другаде, най-вече в госпожата, но не и в девойката.
Пак питам - след като момчето е толкова агресивно и зло, защо девойката се закача с него?
Децата, а и големите, избягват да се закачат с агресивни хора.
Пак казвам - цялата ситуация ми прилича на нещо подобно, което разказа Янтра.

Когато в класа има агресивно дете, което обижда, държи се невъзпитано, посяга, и т.н., въпросът трябва да се постави с цялата сериозност по възходящ ред. Първо пред учителката. След това пред зам.директорката за съответния училищен етап. После пред педагогическия съветник. Накрая пред директора. Ако дотук никой не си мръдне пръста (в което съвсем основателно се съмнявам), следва Инспектората. В екстремни ситуации - има ДАЗД, има полиция. Това е начинът, ако искаме да спрем саморазправата.

Децата са в трети клас. Колко пъти от първи клас до сега е задействана въпросната процедура за оплакване от агресивното момче? Нека отгатна - нито веднъж.
Къде са родителите на другите обиждани и потърпевши деца? Всички ли се свиват, и защо? Заради агресивния баща, заради мързел да се задействат процедурите и да раздвижат системата, заради... какво?
Или може би просто нещата далеч не стоят така, както се описват.

Не отричам вероятността учителката да не си е на мястото, и да неглижира голям проблем. И все пак това са три години; ако за тези три години никое дете и никой родител не е реагирал както е редно, то наистина си заслужавате и агресорите, и учителката, и цялата драма...

Аз пък не видях ladybg да оневинява дъщеря си.
Абсолютно е вярно, че често учителите неглижират конфликтите, защото не им се занимава.
И аз съм майка на момчета, но не мога да приема, че е ередно момчетата да удрят момичета. Както и обратното.

По повод на това....Моя син е първи клас.Цяла седмица едно момиче го удря.На втората седмица,казвам на детето да и хване ръката или да я удари по ръката и да и каже,че това не му е приятно....Синът ми се обръща и ми казва -Ти луда ли си ...тя е дама ...как да я ударя.
Ми много съм тъпа да дам този съвет,като дни,месеци,година съм го учила да не удря момичета.Научих го да казва на жените дами.Като обращение...и го уча как да се държи като мъж,кавалер....
Та...помисли малко детето и ми казва - То пък каква дама е тя ,като удря.Дамите не се бият.
Все по често попадам на агресивни момичета.
Не казвам ,че детето на авторката е такова момиче.Децата сега имат доста силно развито чувство на чест.Навремето нямахме думата.Никой не ни питаше кой какво казал,направил мъмреха и двете страни.

И с право. Конфликтите между децата са като конфликтите в едно семейство – никога не може да се каже, че само едната страна е виновна, а другата – цялата в бяло. Винаги вината е двустранна. И ако възрастният се подхлъзне да изяснява кой – прав, кой – крив, кой е започнал пръв, само ще задълбочи проблема, вместо да го разреши.
Между другото, родителите с повече деца много добре го знаят това. Затова обикновено наказват и двете страни, вместо да разследват и съдят кой е по-по-най-виновен за конфликта и защо. А и децата се научават по-бързо да преодоляват проблемите помежду си по мирен начин. Пък и общото наказание сближава.