Сложно... Имам нужда от съвет

Не знам дали съм за тук, но ще споделя. Аз съм на 18 години. Имам си приятел, но на последък нещата въобще не ни вървят. Ходим от почти 3 години, но съвсем скоро се бяхме разделили за първи път, за 2 седмици и сега пак сме заедно уж. Истината е, че аз съм виновна, защото бях сънувала първата си любов и започнах все по-често да сънувам и реших да кажа на приятеля си, защото мислех, че все още е останало нещо и, за да не го наранявам поисках да се разделим. Да поясня с първата ми любов не сме заедно от 4/5 години, но сме от едно село и се събираме с едни хора. Всеки път съм ходила заедно със сегашният ми приятел на село, но след като се разделихме, не го взех, а и беше на работа, и една приятелка направи снимка на цялата компанията. Все съм обвинявана за тази снимка, на която няма нищо и нищо не съм направила просто явно сгреших, че имам нещо към старата любов, а не е така. След като разбрах, че нямам чувства към него, реших, че трябва да се съберем с приятеля ми, но той не искаше, опитваше се да ме изкара толкова черна, че дори сама да не мога да се погледна. Имаше период от 1/2 дни (най-лошите за мен) потъпках достойнството си и гордостта си, унижих се многократно в опитите си да си върна приятеля, в един момент бях толкова отчаяна, че бях на косъм да направя някоя глупост, не бях яла и 2 дни, не от инат, дори не бях мислела за храна. Той показа, че не му пука за мен. Все пак и аз съм човек, и аз правя грешки и каква е тая връзка без никакви компромиси? Опитах се да оправя нещата, говорих с майка си да дойде в нас, защото не се виждаме (нещо, на което не бях съгласна преди- да живеем заедно) , а ние сме блок до блок, но той почна работа и почти не идва, ако дойде за 5 мин, бях готова да не отида на село повече, заради него, но не беше достатъчно. Когато осъзнах, че това не съм аз, аз не се държа така и това, на което най-много държах беше достойнството ми, но него вече го нямаше, започнах да се държа грубо като него и тогава той реши, че може да опита с мен. Казва, че ми е дал шанс, но когато се опитах да го зарадвам след работа, като му бях взела вкусотиики и можеше да изкара хубава вечер с мен, той не дойде, защото бил изморен. Дори си заслужих още от началото на разговора ни "крайно си проста, аз съм изморен" и кво ли още не беше, но и аз му бях казала, че ще го оставя да спи спокойно и няма да му преча или да дойде и да си вземе поне храната, но не. Казах, че предпочитам да съм сама отколкото да търпя такова отношение и той с най-наглото си поведение ми каза, че трябвало аз да си заслужа доброто отношение, след като се опитвам, но не е ценено. Аз не смятам да го търся, ако има нужда от мен той да ме потърси. Все пак ми трябва съвет има ли смисъл въобще да сме заедно? Ако някой може да ми помогне ще съм благодарна!