Здравейте мили дами.
Не знам как да се формулирам, изключително съм напрегната и може би депресирана. Моят приятел е леко собственически настроен към мен. От началото всичко му споделях и ако нещо не му изнасяше почваше да се сърди, стигали сме и до раздяла. Но с времето се научих, че някои неща трябва да му ги спестявам-като обяда с колегите от работата и такива обикновени за мен неща. Но той просто се натоварва от тези неща, такъв си е. Предстои ми фирмен купон, той тогава ще е извън града и се чудя дали изобщо да му казвам. Ще си спестя толкова разговори, а може би и караници. Но просто съвестта ми не ми го позволява, да излъжа за такова нещо. Да, премълчавам някои подробности от ежедневието ми, за което пак ми е много гузно, но да не му кажа, че почти цяла нощ няма да съм си вкъщи ми изглежда гадно.
Не знам само аз ли съм така с такъв мъж? Не знам дали е нормално, най-вероятно не е, но това е друг въпрос. Изпадам в паника за приближаващото събиране, как да му кажа, да му кажа ли, как да го излъжа и той да не разбере? А не искам да го лъжа, просто е за негово добро. Аз реално нищо нередно няма да правя, просто искам да си спестим разправиите.
Вие премълчавате ли неща, които биха довели до караници?
Не знам как да се формулирам, изключително съм напрегната и може би депресирана. Моят приятел е леко собственически настроен към мен. От началото всичко му споделях и ако нещо не му изнасяше почваше да се сърди, стигали сме и до раздяла. Но с времето се научих, че някои неща трябва да му ги спестявам-като обяда с колегите от работата и такива обикновени за мен неща. Но той просто се натоварва от тези неща, такъв си е. Предстои ми фирмен купон, той тогава ще е извън града и се чудя дали изобщо да му казвам. Ще си спестя толкова разговори, а може би и караници. Но просто съвестта ми не ми го позволява, да излъжа за такова нещо. Да, премълчавам някои подробности от ежедневието ми, за което пак ми е много гузно, но да не му кажа, че почти цяла нощ няма да съм си вкъщи ми изглежда гадно.
Не знам само аз ли съм така с такъв мъж? Не знам дали е нормално, най-вероятно не е, но това е друг въпрос. Изпадам в паника за приближаващото събиране, как да му кажа, да му кажа ли, как да го излъжа и той да не разбере? А не искам да го лъжа, просто е за негово добро. Аз реално нищо нередно няма да правя, просто искам да си спестим разправиите.
Вие премълчавате ли неща, които биха довели до караници?
, ти получаваш сърцебиене как ще му кажеш за коледното парти... Та то дори е част от служебните ти задължения, къде му е проблема? Никой човек не заслужава това, искаш ли да продължаваш да живееш в стрес, да премълчаваш и да се чудиш как да лъжеш? 
