Даун, поставяш нещата все едно вярването в ДК е задължително, за да е способен човек да мечтае, фантазира и има въображение.
- Публикувана: 15 ноем. 2016, 10:28 ч.
- Последно мнение: 28 дек. 2016, 23:00 ч.
Истината за Дядо Коледа
Не, не ги поставям така. маправи ми впечатление, натъртването на Дядо ви Мраз, срещу Дядо Коледа. И да, аз предпочитам коледата, без Дядо Коледа, а с традиционното посрещане, а не измисления заместител.
Попаднах на материал, който 100 про покрива моето мнение по въпроса, но аз имам и други основания, освен изброените.
Бих се радвала, ако продължим с обсъждането защо да не/запознавам детето с мита за ДК.
Какво ще спечели или загуби то, ако му отнемем това вълшебство, според повечето от вас.
Източник: https://cleverbook.net/blog/zashto-ne-lazha-detsata-si-che-dyado … leda-sashtestvuva
Бих се радвала, ако продължим с обсъждането защо да не/запознавам детето с мита за ДК.
Какво ще спечели или загуби то, ако му отнемем това вълшебство, според повечето от вас.
Цитат
Това вярване носи куп неверни и дори недопустими за мен твърдения:
- Защо трябва да уча детето си, че трябва да е послушно, за да получи подаръци? Според мен то трябва да е послушно, защото така е редно и всички се чувстваме по-добре, а не заради някаква бъдеща, и то материална изгода. - Не знам защо. Аз не съм ги учила така, т.е. не съм подкупвала за послушание. Идеята с послушанието за подарък от Дядо Коледа е на друга плоскост, там всъщност и непослушните получават подарък, което води до изводи, че няма лоши деца.
- Защо трябва да респектирам детето си с чужд човек? Редно е аз и баща му да сме хората, с които то да съобразява действията си, а не с хипотетична, непозната фигура. Аз не искам да прехвърлям отговорностите си на друг. В семейството очаквам да се уважаваме и разбираме, защото си вярваме и се обичаме един друг. - Това е странна хипотеза-за респекта. За първи път чувам някой да респектира с Дедо Коледа точно, обикновено го прави с "чичко полицай". Няма общо с Дедо ти Коледа. От друга страна, може да е модел за респект към чужди хора - полицаи, учители и други. Защо не? Идея е.
- Как ще обясня на детето си, когато дойде времето (и кога точно е то), че съм го заблуждавала, или да си кажем направо – лъгала? Опитвам се да си представя как ще обясня защо съм го направила – аз го направих, за да се чувстваш по-добре, следователно и ти можеш да го правиш, когато прецениш. И какво точно ще му кажа – Дядо Коледа не съществува, чудеса не съществуват? Оттам и следващият ми довод: - Ами аз не казах така на децата. Казах го по съвсем различен начин, не съм споменавала думата лъжа, нито заблуда. Казах, че в действителност аз не съм го виждала, а реално с поставяне на подаръците собственоръчно под елхата съм му помагала, т.е. помагала съм на идеята. Все още се чудим съществува ли, какво точно съществува, защо, и ей такива-общи неща за всичко по света, което е невидимо за окото, недоказано. Ясно им е вече, че ние купуваме, водим се, харесваме си разни неща и си ги наричаме за празника. Няма лъжи, няма драми.
в същата връзка, не казвам на децата, че човек като умре, отива на небето, става звезда и т.н. Има различни хипотези, трудове, като порастат, че четата, ако ги вълнува доказателствената част. Казвала съм, че човек просто спира да съществува, а къде отива-идея си нямам, но самото тяло бива погребано, или кремирано. От "там", ако има такова място, няма върнали се да разкажат официално, така че и това е в графата-недоказано и невидяно, но набожните, вярващите сляпо вярват на това какво е казано по въпроса.
- Защо детето ми трябва да смята, че прекрасни са само приказките? Аз твърдо вярвам, че светът около нас е достатъчно красив и изпълнен с чудеса. - така е, децата от малки, поне моите , знаят, че има всъщност и лоши приказки, без вълшебства, с доза страдание (например-Малката кибритопродавачка), има и прекрасни реалности - точно като миговете на получаване на подарък..Просто ние изкуствено учим децата си да вярват във феи, вълшебни пръчици и супергерои и да смятат пролетните цветя, морето, снега за обикновени и подразбиращи се реалности. Не е ли магия цъфването на едно цвете? А не е ли суперсила способността на тялото ни да излекува ожуленото коляно за няколко дни? - това също няма общо с Дядо ти Коледа. Да, повечето хора така учат децата си. Магията си е магия, независимо дали в реалностите или в приказките. Водила съм децата на представления на фокуси-невероятна реална магия.
Та няма ли около нас толкова много примери за доброта, любов, приятелство и саможертва? - има. Защо не разказваме истински истории, за истински герои? - разказваме. Сигурна съм, че всеки има поне една Пепеляшка или прекрасен принц в семейството си, да не говорим за веселите джуджета
- да, има. Какво общо има това с Дядо Коледа точно?
Не ме разбирайте погрешно – аз обичам приказките, фантастичните истории и художествените книги. Те ни водят в светове, в които едва ли ще стъпим някога, и развиват въображението ни.
- Защо трябва да уча детето си, че трябва да е послушно, за да получи подаръци? Според мен то трябва да е послушно, защото така е редно и всички се чувстваме по-добре, а не заради някаква бъдеща, и то материална изгода. - Не знам защо. Аз не съм ги учила така, т.е. не съм подкупвала за послушание. Идеята с послушанието за подарък от Дядо Коледа е на друга плоскост, там всъщност и непослушните получават подарък, което води до изводи, че няма лоши деца.
- Защо трябва да респектирам детето си с чужд човек? Редно е аз и баща му да сме хората, с които то да съобразява действията си, а не с хипотетична, непозната фигура. Аз не искам да прехвърлям отговорностите си на друг. В семейството очаквам да се уважаваме и разбираме, защото си вярваме и се обичаме един друг. - Това е странна хипотеза-за респекта. За първи път чувам някой да респектира с Дедо Коледа точно, обикновено го прави с "чичко полицай". Няма общо с Дедо ти Коледа. От друга страна, може да е модел за респект към чужди хора - полицаи, учители и други. Защо не? Идея е.
- Как ще обясня на детето си, когато дойде времето (и кога точно е то), че съм го заблуждавала, или да си кажем направо – лъгала? Опитвам се да си представя как ще обясня защо съм го направила – аз го направих, за да се чувстваш по-добре, следователно и ти можеш да го правиш, когато прецениш. И какво точно ще му кажа – Дядо Коледа не съществува, чудеса не съществуват? Оттам и следващият ми довод: - Ами аз не казах така на децата. Казах го по съвсем различен начин, не съм споменавала думата лъжа, нито заблуда. Казах, че в действителност аз не съм го виждала, а реално с поставяне на подаръците собственоръчно под елхата съм му помагала, т.е. помагала съм на идеята. Все още се чудим съществува ли, какво точно съществува, защо, и ей такива-общи неща за всичко по света, което е невидимо за окото, недоказано. Ясно им е вече, че ние купуваме, водим се, харесваме си разни неща и си ги наричаме за празника. Няма лъжи, няма драми.
в същата връзка, не казвам на децата, че човек като умре, отива на небето, става звезда и т.н. Има различни хипотези, трудове, като порастат, че четата, ако ги вълнува доказателствената част. Казвала съм, че човек просто спира да съществува, а къде отива-идея си нямам, но самото тяло бива погребано, или кремирано. От "там", ако има такова място, няма върнали се да разкажат официално, така че и това е в графата-недоказано и невидяно, но набожните, вярващите сляпо вярват на това какво е казано по въпроса.
- Защо детето ми трябва да смята, че прекрасни са само приказките? Аз твърдо вярвам, че светът около нас е достатъчно красив и изпълнен с чудеса. - така е, децата от малки, поне моите , знаят, че има всъщност и лоши приказки, без вълшебства, с доза страдание (например-Малката кибритопродавачка), има и прекрасни реалности - точно като миговете на получаване на подарък..Просто ние изкуствено учим децата си да вярват във феи, вълшебни пръчици и супергерои и да смятат пролетните цветя, морето, снега за обикновени и подразбиращи се реалности. Не е ли магия цъфването на едно цвете? А не е ли суперсила способността на тялото ни да излекува ожуленото коляно за няколко дни? - това също няма общо с Дядо ти Коледа. Да, повечето хора така учат децата си. Магията си е магия, независимо дали в реалностите или в приказките. Водила съм децата на представления на фокуси-невероятна реална магия.
Та няма ли около нас толкова много примери за доброта, любов, приятелство и саможертва? - има. Защо не разказваме истински истории, за истински герои? - разказваме. Сигурна съм, че всеки има поне една Пепеляшка или прекрасен принц в семейството си, да не говорим за веселите джуджета
- да, има. Какво общо има това с Дядо Коледа точно?Не ме разбирайте погрешно – аз обичам приказките, фантастичните истории и художествените книги. Те ни водят в светове, в които едва ли ще стъпим някога, и развиват въображението ни.
Моето мнение съм го поставила в червено в текста горе.
Ако бях им казала, че ДК е лъжа, измислица, днес те щяха да ми обясняват, че коледния дух е илюзия.
За мен коледния дух се състои в събирането на семейството заедно на Бъдни вечер и Коледа,обичта и топлината между хората,ходенето на църкава,семейната елха и украса,които създават настроение,коледните сладки,които започваме да правим всяка година още в началото на декември,медените къщички.Дядо Коледа за мен тук няма място.
Двете неща могат чудесно да бъдат съчетани. Силно вярващите набожни хора въобще могат да пропускат Дядо Коледа и без да има такива драми и дилеми. Имах позната, която от толкова набожност дъщеря и до 15-та си годишнина все още не знаеше "от къде идват бебетата".
Ако бях им казала, че ДК е лъжа, измислица, днес те щяха да ми обясняват, че коледния дух е илюзия.
За мен коледния дух се състои в събирането на семейството заедно на Бъдни вечер и Коледа,обичта и топлината между хората,ходенето на църкава,семейната елха и украса,които създават настроение,коледните сладки,които започваме да правим всяка година още в началото на декември,медените къщички.Дядо Коледа за мен тук няма място. За всяко нещо си има време и място.Естествено всеки прави своя избор.
Ценностите се възпитават още с раждането на бебето.
Не приемам, че детето живее по един начин до 10 години (да речем) и изведнъж родителите вадят списъка с новите ценности и обясняват на детето, че сега следва подмяна на статуквото.
Не случайна е приказката за първите седем...
Не приемам, че детето живее по един начин до 10 години (да речем) и изведнъж родителите вадят списъка с новите ценности и обясняват на детето, че сега следва подмяна на статуквото.
Не случайна е приказката за първите седем...
Според мен нещата са свързани и няма коледен дух без Дядо Коледа. Без Дядо Коледа е всяка обикновена семейна вечер. Или имаме редовно такива, или нямаме. И ако нямаме тогава не са добри нещата. На какво учим децата си?
Коледния дух не е да подариш за една вечер внимание и любов. Те са ежедневие.
И моите деца - момчета, вярваха в Дядо Коледа до 7-8 клас. Знаеха, че няма физически образ, но дълбоко в душите си се надяваха да има и да им се сбъднат желанията. Сега вече са големи, работят и се издържат сами, но на Коледа винаги се събираме и си разменяме подаръци. Знаят, че добрия старец е идея за доброто, за любовта към околните и вниманието, което всеки един от нас заслужава.
И изобщо не страдат от липсата на физическия обект. И не мислят, че сме ги лъгали. Защото любовта, вниманието към близки и към непознати в нужда е ежедневие, а не само коледен дух.
И ако питате мен, дядо Коледа съществува в един паралелен духовен свят и е мноооого истински.
Коледния дух не е да подариш за една вечер внимание и любов. Те са ежедневие.
И моите деца - момчета, вярваха в Дядо Коледа до 7-8 клас. Знаеха, че няма физически образ, но дълбоко в душите си се надяваха да има и да им се сбъднат желанията. Сега вече са големи, работят и се издържат сами, но на Коледа винаги се събираме и си разменяме подаръци. Знаят, че добрия старец е идея за доброто, за любовта към околните и вниманието, което всеки един от нас заслужава.
И изобщо не страдат от липсата на физическия обект. И не мислят, че сме ги лъгали. Защото любовта, вниманието към близки и към непознати в нужда е ежедневие, а не само коледен дух.И ако питате мен, дядо Коледа съществува в един паралелен духовен свят и е мноооого истински.
Има ли такива, които никога не са подхранвали илюзията за дядо Коледа в децата си? Какво им обяснихте?
Мисля, че няма как детето никога да не се сблъсква с приказки за добрия старец. Вие предпочитате да вярва в тях или от първите му осъзнати моменти се крепите само на традициите около коледните празници?
Спорим с мъжа ми по въпроса и се колебая дали още в първата Коледа на детето да избегна илюзията за Дядото? Или да живее няколко години вярвайки в нещо, което после ще се изпари и може да му остави съмнения за истината на всичко, в което сме го учили и възпитавали.
Всъщност колкото повече разсъждавам по темата и чета мнения се убеждавам, че Дядо Коледа е много по-необходим на родителите. Това, което помня, а и сега виждам у моите деца е удивлението, с което възприемат всичко в света. Скрежът по прозорците, рогата на охльова, миризмата на озон преди буря и т.н. Правя сравнение със себе си. За тях скрежът са чудни цветя, които вълшебно се появявят, а за мен поредната сутрин, когато освен всичко друго ще трябва и да стържа стъклата на колата. Толкова е станало сиво ежедневието ни, толкова сме загрубели за малките радости, че имаме нужда от магии. И прехвърляме тази наша нужда върху децата. Те ще бъдат щастливи и с Дядо Коледа и без него. Проблемът е във възрастните, а децата все повече звучат като оправдание за емоционалната ни загрубялост и неспособност да се радваме на малките неща. И понеже Коледа или по точно Рождество Христово все пак е християнски празник ще припомня "...и рече: истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно;"