Чувствам се смазана

Не вярвах, че някога ще се сблъскам точно с това, но животът не спира да ме учи. Изправена съм пред огромна дилема и нямам представа какво да направя. Знам, че никой не може да ми помогне, но реших все пак да потърся различни гледни точки. От скоро излизам с един мъж. За времето, в което сме заедно смятам, че отношенията ни се развиват добре. Той е мил, разбиращ, винаги се опитва да ми осигури това, което искам - с две думи - мъж мечта. Поне така мислих до скоро. Още в началото се случи така, че се запозна с родителите и приятелите ми. Бях очарована - разговаряше с всички и всички го харесаха. Преди време имах рожден ден и след като цяла вечер говори с мъжете в компанията ми му казах, че съм щастлива, че са си допаднали, а отговорът беше "Е, чак да сме си допаднали... аз нямам много теми за разговор с тези хора". Не вложих особено значение в думите му.
Онзи ден обаче обядвахме у дома, при родителите ми (ние с него така или иначе не живеем заедно, въпреки че имам ключ за у тях). За мен нещата, които той направи бяха признак на неуважение. Като начало седна по турски на спалнята на родителите ми и когато майка дойде, за да го поздрави той дори не си направи труда да стане или да промени позата си. Малко след това, когато и двамата излязоха от стаята той легна на спалнята им, при което аз му направих забележка, че не е момента да лежи. По време на целия обяд той почти не разговаря с никого. Когато отидохме у тях го попитах защо се е държал така, а отговорът беше "Аз съм си такъв". Баща ми му бил говорил за вино, зеле и туршии, а той не разбирал от такива неща и нямал теми за разговор с тези хора, а "тези хора" са моето семейство. В същото време дори не се е повдигал въпроса аз да се запозная с неговото семейство или приятели. За мен тези неща са изключително важни, а начинът, по който го каза за мен прозвуча все едно "Нямам какво да говоря с тия селяци". Чувствам се безкрайно обидена и въпреки, че отношението му към мен остава непроменено нещо в мен се промени. Родителите ми са били винаги до мен и за мен това отношение е недопустимо. Каза ми, че щял да прави каквото му казвам вече, щял да говори с тях и т.н. обаче ми се струва, че не мога да преодолея тази обида, защото аз именно така възприемам нещата. Не вярвам, че хората се променят и не знам какво да правя тъй като съм от хората, които вярват, че избирайки някого с него те приемат и цялото му обкръжение. Знам, че моите родители виждат тези неща, казвали са ми го и това не им допада особено, но в същото време са ми казали, че ако аз реша да продължа с този човек те ще са плътно зад мен. Не знам какво да правя наистина. До онзи ден смятах, че съм намерила човекът за мен, а днес се чудя дали бих могла да живея с някого, който не уважава семейството и приятелите ми. Чувствам се сломена и наистина не знам какво трябва да направя. Има ли смисъл да давам шансове? Дали наистина ще промени отношението си към тях? Струва ли си да правя компромиси с разбиранията и принципите си? Не търся решение на проблема, а гледни точки, които биха ми помогнали да се справя с това по един или друг начин...