Тия дни имах „атака” от нейн много близък човек (жена), моли ме за подкрепа и разбиране, помощ и как беше „търпение”, няма да споделя за какво, защото аз съм приключил с всичко това. КРАЙ!!! Била притеснена за нея, уплашена, защото жена ми й споделила, че дядото иска бебе да си правят, а жена ми се чувствала “спокойна” с него и тя „май” го искала, чувствала се „отлично” с него. Викам й да си правят ако искат и 5 бебета щом са „спокойни”, а тя ми обяснява как всичко това било вид „шизофрения” + „фикс идея” и видиш ли – не съм можел така да разсъждавам! Викам й, хубаво – ето, той ще си я гледа здрава и болна, ще имат 5 деца, тя ще стане на 40-45, той ще гони 70 и тя ще си го гледа, нали са спокойни с любов, после той ще умре, а тя ще изживее свободата си с наследството за поне 20г., ако всичко е нормално, може и по-млад да си вземе, а тя се обиди, защото съм се подигравал...
Да ви кажа колко ми олекна, че повече не участвам в такива филми, просто хората сме различни, всеки да си носи кръста, пързалката е супер, но винаги има край, в който може да си разбиеш главата или чисто и просто - да ти омръзне или измориш. Няма как, всичко си има цена.