Знам, че на доста деца, и на моето конкретно бързо им омръзват извънкласните занимания и спортове, на които ги водим. Моята дъщеря винаги тръгва с голям ентусиазъм, всичко й харесва и се справя много добре първоначално, но неусетно започва едно мрънкане, че не й се ходи, докато се откаже. Аз за разлика от нея съм развила някакво ужасно постоянство и я подтиквам да ходи и не я оставям да се откаже току-така. И тъй като сме се събрали една много непостоянна и една много постоянна не съм сигурна къде е границата, доколко трябва да я подтиквам и кога трябва да я оставя да се откаже 
В случая терзанията ми са свързани с тренировките по балет, на които ходи. Още от съвсем малка харесваше балерини и се изправяше на пръстите си по един специфичен начин, почти като балерина и си бяхме решили, че това ще е, на което ще я заведем първо, само да навърши заветните 3 години. И така за първи път тръгна на 3-4 години, походи малко, почна да пропуска и накрая спря. Тогава го приемах нормално, беше малка. Почна обаче да се обажда, че иска пак да ходи и аз накрая склоних да я заведа, но този път й казах, че щом иска ще ходи вече редовно и сериозно, а не от време на време когато й скимне. Съгласи се и на 5 години започна отново да ходи. Всичко много хубаво в началото, спряваше се чудесно, даже след няколко месеца я преместиха в групата с големите. И тогава започна мрънкането. Не й се ходеше, но я разбирах, тренировките бяха по час и половина 3 пъти седмично, а тя беше все още малка. Накрая й предложих да си почине един месец след коледната ваканция, тя се съгласи и след това беше съгласна да тръгне отново. Тогава пък се събраха няколко деца на нейната възраст, сприятелиха се и нещата потръгнаха, учителката даже ги отдели в друга група, защото още не бяха съвсем за големите. Минахме на тренировки 3 пъти седмично, но по 1 час и известно време всичко беше наред. Тръгна и на индивидуални уроци, но в един момент учителката почна да се оплаква, че не се справя и че няма смисъл да я мъчи и ги прекратихме за известно време. След една година в по-малката група учителката ги върна пак в голямата. Походи с тях, но мрънкането започна отново и тъй като продължава доста време започвам да се замислям. По-трудно е в голямата група, но тя вече е голяма за малката, а и иначе няма да се развива.
В момента е на 8 и ходи редовно на балет от две и половина, почти три години. Честно казано не е някакъв голям талант, факт, но пък и нивото в групата им е високо, така че реално не мисля, че е толкова зле представянето й. Аз балерина не искам да я правя и никога не бих я подтикнала да учи в музикалното училище примерно, освен ако тя не изявява някакво голямо желание, но случаят не е такъв. Водя я заради движението, а и като цяло балетът е красив, големите момичета са много грациозни. Не държа да носи медали и да постига кой знае какви резултати. Нямам против да го прави, но не на всяка цена. На нея пък й харесват костюмите за танците и обувките
И така, не знам какво да направя. Преди няколко месеца учителката като не беше доволна детето искаше да ходи и имаше желание. Сега не иска, а учителката вика, че добре се справя Факт е, че на мен ми е по-трудно да се откажа, осъзнавам го. Ходим от много време и просто съм свикнала вече 
В един момент си мисля, че щом тя не иска не трябва да я карам да продължава и в следващия се замислям как е тренирала 3 години и сега като се откаже толкова бързо ще забрави всичко, което е научила. Като порасне ще е почти все едно никога не е ходила и ме е яд, че тези усилия отиват на вятъра.
А детето според мен като цяло не знае какво иска
Питам я и казва, че не иска да ходи на балет и да бъде балерина, но не мога да разбера дали е така или е само мързел това нейното. Искаше да ходи на художествена гимнастика наскоро, само за да се научи да прави циганско колело и да върти лента в общи линии. И както искаше вчера реши, че вече искала на спортна, а не на художествена гимнастика. Имам чувството, че изобщо не знае какво иска.
В случая терзанията ми са свързани с тренировките по балет, на които ходи. Още от съвсем малка харесваше балерини и се изправяше на пръстите си по един специфичен начин, почти като балерина и си бяхме решили, че това ще е, на което ще я заведем първо, само да навърши заветните 3 години. И така за първи път тръгна на 3-4 години, походи малко, почна да пропуска и накрая спря. Тогава го приемах нормално, беше малка. Почна обаче да се обажда, че иска пак да ходи и аз накрая склоних да я заведа, но този път й казах, че щом иска ще ходи вече редовно и сериозно, а не от време на време когато й скимне. Съгласи се и на 5 години започна отново да ходи. Всичко много хубаво в началото, спряваше се чудесно, даже след няколко месеца я преместиха в групата с големите. И тогава започна мрънкането. Не й се ходеше, но я разбирах, тренировките бяха по час и половина 3 пъти седмично, а тя беше все още малка. Накрая й предложих да си почине един месец след коледната ваканция, тя се съгласи и след това беше съгласна да тръгне отново. Тогава пък се събраха няколко деца на нейната възраст, сприятелиха се и нещата потръгнаха, учителката даже ги отдели в друга група, защото още не бяха съвсем за големите. Минахме на тренировки 3 пъти седмично, но по 1 час и известно време всичко беше наред. Тръгна и на индивидуални уроци, но в един момент учителката почна да се оплаква, че не се справя и че няма смисъл да я мъчи и ги прекратихме за известно време. След една година в по-малката група учителката ги върна пак в голямата. Походи с тях, но мрънкането започна отново и тъй като продължава доста време започвам да се замислям. По-трудно е в голямата група, но тя вече е голяма за малката, а и иначе няма да се развива.
В момента е на 8 и ходи редовно на балет от две и половина, почти три години. Честно казано не е някакъв голям талант, факт, но пък и нивото в групата им е високо, така че реално не мисля, че е толкова зле представянето й. Аз балерина не искам да я правя и никога не бих я подтикнала да учи в музикалното училище примерно, освен ако тя не изявява някакво голямо желание, но случаят не е такъв. Водя я заради движението, а и като цяло балетът е красив, големите момичета са много грациозни. Не държа да носи медали и да постига кой знае какви резултати. Нямам против да го прави, но не на всяка цена. На нея пък й харесват костюмите за танците и обувките
И така, не знам какво да направя. Преди няколко месеца учителката като не беше доволна детето искаше да ходи и имаше желание. Сега не иска, а учителката вика, че добре се справя
Факт е, че на мен ми е по-трудно да се откажа, осъзнавам го. Ходим от много време и просто съм свикнала вече В един момент си мисля, че щом тя не иска не трябва да я карам да продължава и в следващия се замислям как е тренирала 3 години и сега като се откаже толкова бързо ще забрави всичко, което е научила. Като порасне ще е почти все едно никога не е ходила и ме е яд, че тези усилия отиват на вятъра. А детето според мен като цяло не знае какво иска
Питам я и казва, че не иска да ходи на балет и да бъде балерина, но не мога да разбера дали е така или е само мързел това нейното. Искаше да ходи на художествена гимнастика наскоро, само за да се научи да прави циганско колело и да върти лента в общи линии. И както искаше вчера реши, че вече искала на спортна, а не на художествена гимнастика. Имам чувството, че изобщо не знае какво иска. 
На нея й е интересно и прави с желание всичко 
Не мога да кажа, че съм доволна от факта. Имах някои таланти, които не развих по никакъв начин, а можеше да е по-различно.
