Как се справяте с ''ината'' на де4урлигата???

# 30 24 апр. 2006, 14:59 ч.

Пловдив
Мнения: 1 405

Само като си спомня за този "период" и косите ми настръхват ................. ако и малката е като кака си, бая зор ме чака ...........
Иначе всичко пробвах - разсейване, угаждане, оставяне да се тръшка ... Угаждането е лоша работа - като веднаж свикне - отказването е трудно и коства много нерви на родителите!

# 31 24 апр. 2006, 16:17 ч.

София
Мнения: 1 102

Цитат на: korneliia_h в сб, 22 апр 2006, 20:38

........Ако някой си мисли, че периода на ината се проявява само за няколко месеца през незнам си кой период, ами няма да се съгласая. Той си се появява в различни форми през определен период до много късна възраст. .... Аз лично ще направя всичко въжможно за да разбере мъничето, че правилата се определят от мен не от него. От самото начало когато при нас се появиха тези моменти, според възрастта имаше и наказание за поведението. В началото съм я оставяла да си плаче. По-късно съм я пошляпвала по дупето, а сега наказанията са свързани с лишаване от телевизия или нещо такова.

Точно за това става въпрос! Naughty

В момента в който разберат, че има правила и те не винаги зависят от тях, каквото и да правят, нещата стават контролируеми.
Докато бяха малки, не им обръщах внимание. Като поотраснаха малко - забележки, обяснения и твърдо отстояване на позицията. Като пораснаха още повече - лишаване от любими неща или наказания. При тежки случай, случвало ми се е и шамарчета да летят. #Cussing out

Най-кофти ми е, когато наказанието е споделено. За да ги засегне и аз се лишавам от нещото. Но има и такива ситуации и те са неизбежни.

Да не забравяме все пак, че като пораснат повечко, може да се окажат и прави понякога. newsm78

Тогава си сипвам пепел на главата, извинявам се и излизам с достойнство от ситуацията, приемайки тяхното становище.

И пак повтарям - въоръжете се с търпение. Периода продължава докато се отделят от нас и започнат да водят самостоятелен живот. newsm78

Най-сложното нещо е да си родител. Не какъв да е, а добър родител.

# 32 25 апр. 2006, 12:14 ч.

Мнения: 3 447

Според мен е някакъв закономерен етап от развитието... При нас е така буквално след първия рожден ден - просто изведнъж ми се промени детето. Винаги е бил кротко и спокойно бебе, а сега се тръшка, пищи и не иска да яде. Мисля, че си изпробва границите по тоя начин Thinking

Като се затръшка (защото не му давам да играе с ютията, защото му вадя разни хартии от устата или защото се налага да свърша нещо), просто излизам от стаята и затварям вратата. При нас това работи - до една-две минути е млъкнал и се е заиграл с нещо. Явно без публика не му е интересно да го прави. Аз пък се старая да не реагирам по абсолютно никакъв начин.
Иначе за компенсация го гушкам много, когато го боли нещо, когато е изморен или кисел - абе когато има истинска причина за рев. Когато си играем също. Т.е. старая се да не се чувства изоставен, а да проумее, че определен тип поведение не се насърчава. Навън досега не се е тръшкал, така че не знам там как бих реагирала... май съм склонна да го оставя да се тръшка на земята Embarassed

# 33 25 апр. 2006, 12:18 ч.

Мнения: 3 334

Цитат на: Dino в сб, 22 апр 2006, 02:42

Момичета, на прав път сте!
Голямия инат може да се преодолее с по-голям инат!

Но здрави нерви трябва да имате. Спок е писал, че реве до 30 минути и след това спира. ВЯРНО Е! Някой реват малко повече, но и те млъкват. Wink

На третия - четвъртия път, вече разбират, че няма смисъл от рев и не го правят.

много точен постинг!
При нас ситуациата е същата,даже имаше период,в който направо ми се качи на главата от глезотий,ноооооооооооо за кратко!

# 34 25 апр. 2006, 12:23 ч.

София
Мнения: 6 743

Мисля, че е период който ще отмине постепенно с израстването, но не трябва да им позволяваме в никакъв случай да ни се качват на главите като им угаждаме за всичко.
И малкият ми се опитва понякога да ме манипулира, но .... понабодем си рогата овнешки и за сега минава моето Laughing

# 35 25 апр. 2006, 12:31 ч.

Мнения: 355

Страшно е да гледаш как малките и до скоро чудесни дечица се превръщат в инатливи и ревящи диванета. При мен е същото, само че е двойно и ми се налага да проявя огромно самообладание. Никакво разсейване и любими играчки не помагат, нито гушкане или приказки, но за сметка на това - в момента, в който ги оставя по леглата и излезна от стаята им, млъкват в рамките на 1 мин. и се забаламосват сами с нещо. Не мога да си обясня защо е така.

# 36 25 апр. 2006, 12:41 ч.

Мнения: 3 447

На мен ми се струва, че разсейването и забаламосването не е добър подход - вероятно върши работа за момента, за овладяване на ситуацията, но подава грешни сигнали - че когато се затръшкаш, мама ще ти обърне внимание и ще си играе с теб. Оставянето сами може би изглежда коравосърдечно, но мисля, че е по-удачно.

# 37 25 апр. 2006, 13:45 ч.

Мнения: 1 446

Ние сме две рогати на едно място. Той инат , аз по-голям инат. Не угаждам , а обеснявам няколко пъти като не разбере леко шамарче подупето. Това е метода с момче , правещо винаги на инат.

Причина:

Причина: