2. Един по един- Крис Картър 5/5 Абсолютно брутална. Адски грабваща от първите страници, но и адски гнусна този път. Изключително рядко, да не кажа никога, не се впечатлявам от гадости и брутални описания, но тук на няколко пъти ми идваше да прескоча напред. Хънтър все така си остава един от любимите ми полицейски образи от литературата.
3. Момичето, което бях- Джоджо Мойс 2/5 Сигурно най- слабата книга на автора, на която съм попадала! Не знам дори как да опиша чувствата, които породи у мен книгата. Не знам дали съм срещала по- "грозни" женски образи! Вероятно по- точната дума е кухи! Безхарактерни, семпли в решенията си, дразнещи и нескопосано изградени. Точно образите провалят целия роман.
4. Завръщане у дома- Сюзан Уигс 3/5 Семейна история за стара любов, отсъствието на бащата в семейството, за прошката и новия шанс. Не открих задълбочено предаване на вътрешния свят на героите, някак повърхностно изглеждаше всичко, въпреки опитите на автора да изглежда впечатляващо. Не почувствах нищо от терзанията на героите, от съмненията и от любовта им, читателят стои встрани и наблюдава някакви случки. Тривиална книга, става за разпускане.
5. Няма връщане назад- Александра Маринина 1/5 Недочетена. 50 страници нищо, не знам защо да й давам шанс.