Пациентки на ЦРЗ Надежда - тема 56

Благодаря, Манди за новата тема

Съгласна съм с Надин, че много тези, които се нуждаят от ДЯ не са наясно, но и не само. Почти всички се срамуват от това. Или дори от срам казват " не съм готова за това" и не го правят, дори да е единствения им шанс за дете.
Така и донорите нямат особено желание да дарят - в техните очи един вид е - за какво да даряват като рецепиентите ги е срам да им кажат едно благодаря, дори и анонимно благодаря да е.
Аз винаги съм казвала, че съм с ДЯ като ме попитат (на живо, за форума е ясно) и виждам, че някои хора се стъписват от отговора. А то няма защо - аз съм горда дори.
Единственото, за което съжалявам е, че никога няма да имам възможност от рецепиент да стана аз донор...

Нова тема, нов късмет. Успех момичета! Благодарим, Манди.

Манди, страхотна снимка

Аз пък разбирам момичетата с "не съм готова за ДЯ". Ясно е, че ти го носиш, ти го обичаш, ти го възпитаваш и това е твоето детенце, но никога няма да имаш шанса да видиш твоята трапчинка или кривия си нос. Примерно де! Чисто психологически е избор, за който трябва наистина да си подготвен.

Напротив, аз пък вярвам, че точно моята трапчинка ще видя

Съгласна съм с Електра, аз също не се срамувам да кажа, че съм с донорска яйцеклетка. Малко е информацията за тази тема, живея в малък град и мога да ви кажа, че съм чувала какви ли не изкази за това, че сестра ми е станала донор  . По този повод ще ви кажа на кратко за една бивша моя приятелка. Един ден се видяхме на кафе и аз и разказвам до къде сме стигнали, на което тя много остро възрази и каза, че никога няма да си даде яйцеклетка, как ще знае, че ще има някъде дете, виждате ли тя няма да си дари яйцеклетка, но направи аборт с близнаци, защото и се виждало тежко две деца наведнъж.
Картинката е жалка, грозна, няма осведоменост. Аз имам дъщеря на 20год и тя преживявя всичко това, сигурна съм, че един ден живот и здраве ще бъде донор на яйцеклетки без да се притеснява, че някъде ще има "дете", което не може да вижда.

Благодарности Манди 
Да е много късметлийска и да се напълни с    и

Българина няма култура да е дарител, дори кръводарители нямаме, да не говорим за даряване на тъкани и органи. Знаете ли колко трансплантации се правят в Бг - 1-2 на месец, защо ли? Имам поглед върху бъбречно трансплантираните... ами от 1991 до сега на диспансер се водят около 1200 човека, и не всички са трансплантирани в Бг

Да не говорим, че доста хора се притесняват от това, че правят ин витро и го пазят в дълбока тайна.
И друго което се наблюдава - българина не говори за никакви здравословни проблеми (и изобщо проблеми). Без значение в коя сфера и специалност на медицината. И най-вече за тежки диагнози. "Ние" си мислим, че като не говорим за проблема той ще изчезне от самосебе си.
Когато не се говори и не се информират хората за дадено нещо, то няма как да се решават проблемите.

За момента все още пробвам с мои Я, защото още не съм правила опити по фонда. Въпреки, че нещата с моите яйчници и яйцеклетки не са никак розови. Ако се стигне до донорска Я, единственото нещо, което може да ме "препъне" са парите.

Извинете ме за отклонението, но не се сдържах като стана въпрос за донорство. Просто то си е проблем в Бг, не зависимо за какво става въпрос. Дори, когато става въпрос за финансово дарение - ние сме готови да пращаме безумни СМС-си за разни реалити формати, но не и за някоя смислена кауза и лечение. Като казвам НИЕ имам предвид масата в Бг и не искам да обидя някого от тук присъстващите.

Кристи, със сигурност ще има и твои черти. Все пак плацентата има и твои клетки, ще се храни от твоята кръв, ще има част и от твоето ДНК.

Аз имам психологически задръжки по отношение на темата ДЯ.
Не се гордея с това, осъзнавам, че това са просто чувства. А чувствата се възпитават, но им трябва време.

Как се разрешава проблемът с притеснението, че деца с еднакъв генетичен материал могат да се срещнат в един момент?

Манди, благодаря за темата  .
На мен ми се струва трудно решението за ДЯ - и да се даде, и да се получи. Не всеки може да го вземе .
А и предвид ограниченията - вече да имаш дете и да си до определена възраст, става още по-сложно да се намерят желаещи да дарят.

Герда, има ограничение в броя осъществени бременостти, мисля че бяха 3 или 4 включ и собствените деца на донорката, същото се отнася и за мъжете дарители (да са ми живи и здрави, че аз на тях разчитам)

Аз просто се опитвах да кажа, че разбирам и тези, за които е трудно да го приемат Трябва да е осъзнат и информиран избор, а това отнема време.

Не мисля, че става въпрос за срамуване, поне не при повечето момичета, с които съм говорила. По-скоро са споделяли за "онази част от теб", която някак си не им се връзва с ДЯ. Предрасъдък може би, но не знам дали е точно срам

Моите притеснения са да не се срещнат две деца с еднакъв генетичен материал.

И това също са ми казвали, да.

Той генетичния материал не е чак толкова еднакъв.

Мацки, от тела не мога а си копирам мбеието от старата тема, записвам се само и ше пиша пидробно утре